В зоната на избора

каббалист Михаэль ЛайтманПо-рано егоизмът ни тласкаше отзад и отстрани и винаги оставяше пътя напред свободен. Днес, обаче,  бариерите не израстват отстрани, а пред нас. Отпред сякаш израства стена и няма накъде повече да бягаме, няма какво да направим.

Това състояние се проявява все по-отчетливо: нищо особено не ми се иска, не усещам, че мога и по-нататък да раста в своя егоизъм. Той не е в сила да даде отговор на онези въпроси, които възникват днес. Надраснал съм предишните степени и съм излязъл на следващото ниво на въпроса, на стъпалото за възмъжаване и нови потребности.

Храна, секс, семейство – всичко това се разпада, приема някакви странни форми ”на мутация”. Богатство, слава, знание – в тях също не виждам нищо обещаващо. Науката се намира в криза и не отговаря на моите въпроси, независимо че едва преди 50-60 години ни се струваше, че сме получили отговори вече на всичко. Властта издребня в очите ни: виждаме, че това е власт заради парите.

А парите… Струва ли си заради тях да си съсипеш живота?! Въпросите ми вече надхвърлиха всички възможни нули, с които би се гордяла всяка банкова сметка.

Когато човек се лишава от необходимото ”гориво”, в него възниква празнота: ”За какво да живея? За себе си? На мен не ми достига напълване. За децата? Но нали и те, израствайки, ще напуснат гнездото. А и защо въобще ги отглеждаме? Какво им свети? Развалящото се семейство и разпадащото се общество?”. Човек не усеща привързаност към нищо и не възлага надежди на нищо. Ето в такава  задънена улица ни вкараха нашите въпроси.

Но има и друга причина за безизходното състояние – изтощаваме природните ресурси. Днес вече е ясно, че човешкият прогрес няма да бъде безкраен – и от гледна точка на въпросите ни, и от гледната точка на нашето съществуване като цяло. Ако продължим да пилеем земните богатства с това темпо, то в кратки срокове няма да имаме суровина дори за стоки от първа необходимост.

90% от това, което днес произвеждаме, е от нефтени продукти: като енергия, пластмаса и др. Когато нефтените запаси критично намалеят, ще останем със счупеното корито. И въпреки това продължаваме да го изчерпваме.

И така: от една страна, природата слага пред нас бариера: екологическа, климатична и суровинна, а от друга страна, егоизмът повече не ни тласка напред. Той ни задава такива въпроси, на които не можем да си отговорим тук в този свят, в тази малка детска стая, където така ”весело” си играем и досега.

Днес ситуацията напомня на самоубийство: неразумно използваме последното, което ни е останало.

Трябва да разберем, че с това се озовахме в зоната на избора. Тук се проявява свободната воля. Тази свобода се заключава в разбиране на програмата за нашето развитие: Накъде сме? Защо сме? За какво сме?”. А заедно с нас и целият останал свят. Ето сега трябва да решим тази задача, а иначе човечеството ще се окаже наистина в задънена улица.

Тъй като, всъщност, проблемът не е само финансовата криза, нито технологическата или семейната. Намираме се във вътрешна криза със самите себе си. Трябва да разберем кои сме, за какво сме – и от гледната точка на природата, която ни задължава към това, и от собствена гледна точка. Едва тогава ще можем да въведем ред в нас и в света.

Беседа по новата ми книга, 18.07.2011

[50172]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: