Entries in the '' Категория

Хайде да живеем!

каббалист Михаэль ЛайтманКнигата „Зоар”, глава „Трума (дарение)”, п. 432: …всички хора на света знаят, че ще умрат и ще се върнат в прахта и затова много се разкайват и се връщат при техния Господар, заради този страх. Страх ги е да прегрешат пред Него.

Въпрос: Какво е значението на „да умреш”?

Отговор: „Да умреш” или „да живееш” говори за желанието. Според „Зоар” „жив” означава отдаващ, а „мъртъв” означава получаващ.

В духовното няма живот или смърт. Ние говорим за живот или смърт в нашия свят, защото възприемаме само от формата на съществуване и виждаме, че тази форма сякаш изчезва от нас. Мислим си, че животът е тялото, когато то диша, а смъртта е, когато то спре да диша.

Но за човек, който започва да усеща духовното, това различие става много странно: как е възможно това да бъде индикаторът, според който определяме разликата между това, кое съществува и кое не, какво е живо и какво е мъртво? Това е, защото този човек започва да възприема различна форма на съществуване и земните понятия за живот и смърт изчезват от него.

Ако човек премине към по-важно възприятие, където отдаването се счита за живот, а получаването – за смърт, тогава той се издига над нивото на животно до нивото на човек и тогава за него „живот” означава съществуване на човешко ниво, а „смърт” – на животинско. Той не свързва живота и смъртта със съществуването на животинското тяло.

Тогава това животинско тяло изчезва от неговото усещане, губейки значението си за определяне на състоянието му – живот или смърт. Дори ако тялото умре, човек, по отношение на духовното, вече е на различно ниво на желание в усещането за живот и смърт и той е обединен с тях.

Затова този свят вече не е причина за това, човек да спира развитието на душата си.

От урок по книгата „Зоар”, 08.07.2011

[47531]

Аз и моите първи девет сфирот

каббалист Михаэль ЛайтманВътре в желанието ни за наслаждение има различни нива – такива желания, които още не са окончателно оформени за егоистично получаване на последната четвърта степен и се намират на стъпалата 0-1-2-3. В тях ние усещаме различни възможности с нещо да се насладим – това са нашите егоистични ”първи девет сфирот”. А след това, последната степен – това съм аз, желаещ да се насладя чрез тях, Малхут.

Но в желанието си да отдавам, пред мен се разкриват други възможности – за отдаване, а не за получаване. Ако аз направя съкращаване на моето желание да се насладя и започна да мисля как да отдам на ближния, то виждам пред себе си различни възможни варианти за отдаване, относно моето съкращаване на егоистичното ми желание.

И затова аз усещам, че съм изграден от ”първите 9 сфирот” и Малхут и практически започвам да работя, за да реализирам себе си чрез разкрилата се възможност за отдаване. Това означава, че Малхут работи с 9–те първи сфирот.

А ако разглеждаме връзката между нас, то всеки от нас – това е Малхут, а 9–те първи сфирот е онова, което ме свързва с останалите. Разстоянието между мен и другаря ми ми се разкрива като 9–те първи сфирот, ако аз искам да му отдавам. И доколкото успея да ги реализирам вътре в себе си, за да им предам тези девет сфирот със силата на отдаването, доколкото присъединявам към тях своята Малхут – с това аз обръщам разстоянието между нас от ”главата” ( рош ”парцуфа“ – от предвиденото) в неговата вътрешна част (”тох”, където се разкрива светлината).

Това определя доколко аз съм могъл да повдигна желанието си и да го присъединя към връзката между нас, за да реализирам на практика тези първи 9 сфирот. И сега между нас се образува ”вътрешно тяло” на моя духовен парцуф. А неговото ”окончание” – това са моите желания, оставащи под съкращение, което аз за сега не мога да използвам.

А след това условията се променят и аз отново работя както преди – и така изминавам 125–те стъпала, докато не използвам всичкото си желание по цялата дълбочина. Основното е в това, че работи само моето желание. А деветте първи сфирот се променят съответно на него.

От урока по статията ”Въведение в науката кабала”( Птиха), 25.07.2011

[49227]

Като дръжчица на ябълка

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Поръчителство“: Народът на Исраел е призван да бъде проводник, чрез който ще потекат искрите на очистването към всички люде по света.

Хората, получаващи тяга или импулс, насочен направо към Твореца, са малко на брой. В Тора е казано: „Вие сте най-малобройни от всичките народи“. Така и ще си остане. Това са тези хора, които получават пробуждане свише и се устремяват направо към Твореца (яшар-Ел), докато мнозинството получава не „сигнал за събуждане“, а само нарастващи тегоби на живота.

Тези, които наричаме „Исраел“, съобразно вектора на тяхното устремление, се поправят и се подготвят, тъй като са получили свише и пробуждането, и методиката, съдържаща всички етапи на пътя. И затова се подготвят да помогнат в поправянето на всички останали хора, които не са получили нито пробуждане, нито методика, нито учител – нищо.

Човечеството се нуждае от един вид представител, свързан подобно на дръжчицата, която прикрепя плода към дървото, един вид проводник, адаптор, преходно звено, съединителна част, за да свързва хората с Източника. В нея има част от Източника и част от хората. Тази част ще се нарича «Исраел».

Хората, спадащи към народа Исраел, са дължни да се чувстват представители на Твореца и да работят в съответствие с това. Но освен това, благодарение на разбиването, те включват в себе си свойствата на народите на света и заради това са длъжни да поддържат връзка с останалото човечество.

Редът е такъв: отначало, частта на човечеството, сформирана от Авраам и наречена „Исраел“, изживява духовен подем и установява връзка с Твореца (1) – това се случва във времената на Първия и Втория храм. След това тя пада, както се казва, „в народа“ (2).

По-нататък се случва смесване (3), в процес на което в народа поетапно се изявява частта Исраел. Тази част се поправя (4) и се връща обратно нагоре, но вече имайки връзка с народа. И тогава Исраел може да се обърне към народите на света (5), за да ги поправи и всички заедно да дойдат при Твореца (6).

От урока по статията „Поръчителство“, 24.07.2011

[49120]

Езикът на кабалистите: с него е трудно, но без него е невъзможно

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: По принцип, мъдростта на Кабала ни дава много ясно техническо описание на етапите на духовния път. Тогава защо кабалистите представят това описание в редица истории, притчи и названия, сред които е лесно да се изгубиш? Защо не даде ясни инструкции с упътване за последователността на действията?


Отговор: 
Да кажем, че аз ти напиша: „Вземи желание № 28, както желание № 35, смеси ги с желания № 43 и № 62, след това ги умножи по коефициента и от получения резултат построи намерението, състоящо се от някакви си компоненти. След това преодолей съпротивлението, осъществи преодоляването и т.н… „

Това е като да получим химическа формула от непознати думи с цифрови обозначения. А сега се опитай да намериш всички съставки, така че крайният резултат да е сливане.

И така, какво би направил с това? Още повече, че самият термин „сливане“ не ти е много ясен. Думата е позната, но смисълът – не.

И затова кабалистите предоставят своето послание в различни форми, така че да го разбираш. Те имат само един вариант – да го доставят до теб на езика на аналогията с думи, които съответстват на духовните корени. Този език се нарича „език на клоните“.

Получил техническите инструкции, ти няма да срещнеш никакви спънки. Добре, объркан си, но поне полагаш усилия и разкриваш верния път, водещ към светлината извън бъркотията на нашия егоизъм. Именно егоизмът те обърква, сякаш изобразявайки външния свят. Но от друга страна, именно заради тази бъркотия ти вървиш към истината, да покажеш от нея истинската, вярната картина. Отначало си задаваш въпроси, а след това започваш да се доближаваш до отговорите.

Всъщност, чрез езика на кабала е трудно да се разбере истината, но без него е невъзможно да се достигне до истината. Едва по-късно разбираме цялостността на този подход.

От урока по статията ”Поръчителство”, 24.07.2011

[49107]

На неутралната линия между доброто и злото

каббалист Михаэль ЛайтманВ този свят ние нямаме никаква свободна воля – той е свят на следствието. И в това е неговата огромна разлика от духовния свят. Когато човек се издига в духовното, достигайки духовно стъпало, той получава свободен избор в мислите си, в решенията и действията си. Защото там се намират всичките сили, а в нашия свят са единствено следствията.

Тука вече ние получаваме готови картини и не можем нищо да променим в тях. Ако искаме да действаме сами, то трябва да се издигнем на духовно ниво – на стъпалото на свободния избор, на стъпалото на силите. И когато разкриваме в себе си тези сили и ги усетим (всичко се разкрива само вътре в човека), то тогава може да действаме със своя свободен избор и сами да решаваме какви сили да задействаме: тези или други.

Такава работа се нарича работа на Твореца. С това, че човек получава възможност за правилен избор за всички действия, той постепенно замества Твореца в управлението на силите на природата. И така постепенно той стига до това, че цялата реалност минава под негова власт.

На него през цялото време му се откриват нови сили, като че ли в свободна форма. Понеже има само две власти: властта на отдаването или на получаването. Тези две сили идват от Твореца, но къде е тук човекът?

А човекът стои между тези две сили, които му действат съвършено балансирано. Той се озовава в неутралната зона, независещ нито от силите за отдаване, нито от силите за получаване. Силата за отдаване се нарича ”святост”, а силата за получаване – нечистота, защото тя е егоистична. А неутралната част не се отнася към никоя от тях и се нарича Клипа нога. В това състояние, където човек точно не знае ”с кого е истината”:  с егоистичната сила (клипа) или със светостта (отдаването) , и открива себе си точно по средата между тях – той получава свободен избор.

Но се пита как може да се избере, ако се намираш точно по средата, ако имаш равен шанс: 50 / 50 и това е точният и верен разчет? Тъй като човек не усеща, че е някак си подкупен или че се самозаблуждава. И как да избере по кой път да поеме, за сметка на какво да се предвижва в живота: за да се старае да получи за себе си все повече и повече или все пак да постигне някаква духовна форма на отдаване.

Този избор го изясняваме, работейки над своето обкръжение. Защото човек сам не знае какво да избере и си остава с този въпрос. Но ако той действително иска да направи правилния избор, то е задължен да си подсигури вярното обкръжение. И тогава обкръжението ще му помогне да открие истината.

От урока от статия на Рабаш, 22.07.2011

[48980]

Индекс на щастието

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: Бутан предложи на ООН да се обсъди в света разпространяването на политика за национално щастие. Идеята се базира върху приетия в Бутан модел на Общо национално щастие.

Войните и международните спорове не отразяват нивото на щастие или нещастие на народа, а са предизвикани единствено от личните интереси и егото на неговите лидери. Отчитането на качеството на живота се провежда чрез отчитане на баланса между материалното и духовното.

Реплика: Аз съм – за.

[49126]

Какво ще оставим на децата?

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (М.А. Кравчук, Ю.И. Краснов, В.Н. Малинин): Дори масовият преход към нови технологии ще бъде слабо ефективен, ако хората, които използват тези технологии не изменят отношението си към обкръжаващия ги свят и не се съгласят с това, че светът е един организъм и те са само една от съставните части на този свят.

Човекът е нарушил общия баланс на взаимодействие на веществата в природата. Повечето, създадени през последните триста години  продукти на промишленото производство, технологиите и изобретенията, едностранно насочени към потребление и разрушение, се явяват пагубни за планетата.

В своята дейност, съвременният човек е противопоставял себе си на Природата и в него се появило усещане, че той я е покорил и е станал цар на Природата. Но природата влияе на човека посредством комплекс от обратни връзки. А на нас от година на година световните политически лидери на планетата ни натрапват представата за това, че в съвременната цивилизация няма алтернатива и съществуващото положение е неизбежна отплата за комфортното преживяване.

Властите заявяват, че те обезпечават света с енергия и хранене, осигуряват работа, но пропускат факта, че в резултат на използваните технологии, децата ни и внуците ни вече нямат шанс за оцеляване. Питаме се, кому е нужно такова производство и неговата продукция ако става дума за риск на бъдещия живот на човечеството? Признаването на глобалната криза не е изгодно за властта и бизнеса, защото те не са в състояние да го решат.

Реплика: Учените виждат проблема в противостоенето на човека на природата, а решаването на кризата – в замяната на егоистичните инстинкти с духовно начало. Но методиката за претворяване на решенията за сега им е непонятна. И по своя характер те са далече от практическата и реализация. Необходимо е да се организира широко и силно мнение на учените от световното общество, за да могат те да повлияят горе на правителствата и долу на народа – за да могат да вземат решения за интегрално и глобално възпитание на човечеството.

[49006]

Суровата икономика започва да спада по спиралата

Мнение (Д.Стиглиц, проф., шеф-икономист на Международната банка, Лауреат на Нобелова награда по икономика): Надявах се, че финансовата криза ще научи американците на необходимостта от обезпечаване на равенство, регулиране, равновесие между пазара и правителството. За съжаление случи се точно обратното.

Ограниченията заплашват дефолта по държавния дълг. Но ако има мандат на разходите, превишаващи доходите, то ще възникне дефицит. Забраната по увеличение на държавния дълг ще принуди да се ограничат разходите до нивото на данъците. Лечението на дефицита на САЩ: да прекрати войните,  военните и медицинските разходи, да повиши данъците на богатите.

В Европа ситуацията е не по-добра: твърдата икономия и приватизация ще направят бедните страни още по-бедни и по-слаби.

Несполуката и в двата района ще бъде катастрофална дори ако страните с развиваща се икономика се сдобият с икономически ръст.

Реплика: Вече престанах да добавям реплики, защото и така всичко е понятно – трябва да чакаме, когато обстоятелствата принудят банкерите да се оттеглят от властта, а властта разбере, че интеграцията на целия свят е факт, който не зависи от тях, който трябва да бъде взет под внимание и по него да строим новия свят.

Духовната работа: никаква дискриминация

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Виждаме на екрана нашите приятели от Лос Анжелос – представители на различни народи. Доколко разбират библейския ни език?

2011-07-24_rav_bs-aravut_lesson_n8_02

Отговор: И ние, и те трябва да интерпретираме този език според термините на желанията, да го трактуваме във вътрешния ни прочит.

Аз си имам своя вътрешна правда. Да допуснем, в този свят аз по произход съм евреин, а редом с мен седи моят китайски другар. Аз съм отделен от своята истина с объркване от първи порядък, а той с объркване от втори порядък.

Хайде да се абстрахираме от този материален свят. И в него, и в мен има определено егоистично желание. Съгласно неговото ниво на желание той се нарича „китаец“, а аз съгласно моето ниво на желание се наричам „евреин“.

По такъв начин и той, и аз трябва да извършим определен обем работа, за да се доберем до истината. За това говори и понятието „70 народа“. Всеки един от тях има своя работа, но в част от нея тя е абсолютно еднаква за всички.

На нас ни се струва, че това не е така, а в действителност, работата е само малко по-различна по своя външен характер, но е напълно идентична по вътрешната специфика, по относителната дълбочина и по етапите на пътя. Всички ние имаме една и съща работа.

На мен ми се струва, че на някой му е много тежко, трети въобще не се справя, а четвърти сякаш се е родил ангелче и както си върви достига до целта. Но в действителност аз нищо не знам, аз не виждам общата картина, в която всички работят по равно.

И така, голямото егоистично желание е разделено на „70 народа на света“ и Израел. Не си мисли, че на Израел му е по-лесно от другите. Просто всеки прилага усилия според своя пласт на общото желание.

А истинската работа на Израел се състои в това, да излезе от всички „70 народа“ към истината. Защото той е включен в тях посредством разбиването. За това е и казано: „Вие ще бъдете за Мен царство на свещенослужители и свят народ“. И затова към него идват представители  на разни народи – желания, устремили се направо към Твореца от общото желание за получаване. Те се проявяват като Израел и сега се наричат именно така.

Всички останали, които не се пробуждат, се наричат „70 народа на света“ и трябва да се поправят в последствие. Но така или иначе, всички свойства и възможности на всеки са точно „оптимизирани“. В духовното няма отдаване на предпочитание към нито един народ.

Тук ти можеш да възразиш: но нали в общото „тяло“ Адам Ришон има по-важни и по-малко важни органи?

Вярно е, но това се отнася до порядъка на поправянето: отначало към него пристъпват по-чистите желания, а след това – „по-грубите“. Но съвършенството изтрива всякакви диспропорции. И затова е достатъчно малка раничка, отсъствие само на една клетка – и цялото тяло е лишено от съвършенство. В този смисъл – всички са равни, според принципа на общото и частното.

От урок по статията „Поръчителство“, 24.07.2011

[49103]

„Разговор” със светлината

каббалист Михаэль ЛайтманКогато човекът започне да придобива формата на светлината, вижда, че целият свят, който му се е струвал външен – това са неговите собствени желания, които е необходимо да присъедини към себе си с любов.

Защото ще узнае, че те са се отделили от него в резултат на разбиването. А присъединявайки ги обратно, той разкрива в тези желания свойството отдаване и тогава в тях се разкрива Творецът, светлината.

И сега той вижда как светлината играе с него, „води” диалог, пробуждайки се ту повече, ту по-малко. А в съответствие с това, за човека е необходимо да се научи какво е свойството отдаване.

Когато получава повече светлина, той трябва да благодари, че Творецът се е разкрил. А когато светлината стане по-малко – трябва да благодари, че има възможност да бъде в по-голямо отдаване и, получавайки по-малко от преди, да не намалява своята благодарност и да се отнася към Твореца без каквато и да е промяна, независимо от това, колко светлина, яснота, разкриване получава.

Благодарение на тези подеми и падения, той започва да се учи как да остане в отдаването, независимо от това, доколко силно се разкрива в него светлината, което се нарича: „да благодариш за лошото като за добро”. И дори нещо повече – той благодари, че го изхвърлят от духовното, защото именно „от тези излизания ще излезе Тора”, и благодарение на тях напредва.

Егоистичното желание расте и дава на човека усещане за отдалечаване от Твореца – тоест възможност да се приближи към Него. Вместо да напредва за сметка на усилването на светлината, сега той може да напредне за сметка на нарастването на своите отдаващи желания.

Така човек разкрива висшата светлина и постоянно се намира „в разговор” с нея, в различни отношения, докато не разкрие напълно целия свой духовен съсъд.

От урока по статия на Рабаш, 15.07.2011

[48260]

Как се ражда духовният живот

каббалист Михаэль Лайтман(„Получаване заради отдаване”)

Въпрос: Що за разчет е да получиш заради отдаване?

Отговор: Това не е просто – първо, трябва да се прилепиш към висшия и да съкратиш себе си. Получаването заради отдаване – това е вече голямо състояние.

Когато се свържа с друг човек, преди всичко, е необходимо да отменя своите желания, за да не ми пречат да се съединя с него. Превръщам се в чисто отдаване, в Бина (хафец-хесед). Тоест готов съм да почувствам всички негови желания и притежавам защитна сила, за да не ги използвам за напълване на своите собствени – защото вече съм съкратил своите желания. Ти сякаш ми разрешаваш да вляза в теб и да бъда там. Така прониквам в желанията на другия човек.

Ще получа такова разрешение при условие, че мога да съкратя себе си. И сега започвам изцяло да те чувствам – всички твои мисли и желания, сякаш си самият ти. Приемам ги такива, каквито са и правя разчет, доколко с моите сили и възможности мога да напълня твоите желания.

Но този разчет не е правилен! Защото правя оценка, имайки предвид своите възможности – а сега трябва да направя разчет, съобразявайки се с твоите желания. И тогава взимам твоите мисли и желания, разбирам какво искаш и изпълнявам в своите желания онези действия, които ти си искал да извършиш в своите.

Работя с моите желания, за да напълня твоите. И действието, в което по този начин създаваме нашите общи желания, се нарича „глава на парцуфа” (рош). „Главата на парцуфа” е състояние, в което аз, с цялото си сърце и разум, се намирам в теб, вътре в твоите желания и там правя разчет.

А къде се намира екранът? Той стои винаги между теб и мен, като на стража.

„Вътрешното тяло на парцуфа” (тох) е частта, в която ние се сливаме със своите общи желания и мисли. А „краят на парцуфа” (соф) е мястото, където не сме способни да се слеем, и аз съкращавам своите желания. И заедно с тях, там се намират твоите съкратени желания, които съм съкратил, защото не мога да ги удовлетворя.

Тоест духовният парцуф е степента на нашето сливане един с друг, заедно с всички разчети за възможно и невъзможно. Затова, ако няма сливане един с друг – няма духовно съществуване, няма парцуф.

От урока по „Учение за десетте Сфирот““, 17.07.2011

[48390]

Всичко все още предстои

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (М. Каролюк, началник на отдела за управление ИФК „Солид”): „През 2008 г. влязохме във фазата на свиване на кредитния цикъл. Тя ще продължи минимум до 2015 г. През този период светът ще бъде разтърсен от банкови кризи, политиката на „затягане на коланите” ще доведе до слаб икономически ръст.

Кредитна криза в Европа. САЩ ще започне да се бори със своя колосален съвкупен дълг. Ще се проявят проблеми с дълговете в Китай (следващата голяма световна криза може да започне именно там). Така че, всичко все още предстои…”

Реплика: Но защо на всички им се струва, че съдбата сама, даже без нашите усилия, ще ни извади от всички проблеми! Казват, че ще оцелеем без нищо да предприемаме. По този начин отиваме към война. Защото ставаме все по-противоположни на природата, която се проявява пред нас като единна система.

[48327]

Разединени в единната система

Въпрос: Хората в света искат пари, слава, власт. Как да се присъединим към тези желания в работата по разпространението?

Отговор: Ние обясняваме на хората, че ще получат всичко само при условие, че се обединят. Днес самата Природа ни показва, че сме взаимно свързани, и затова само според степента на обединяване ще можем да постигнем успех в каквото и да било, в решението на всеки проблем – на самия човек, на семейството, здравето, пенсията, жилището, цените на храната, световната икономика и т.н.

Няма и един проблем, който можем да решим, ако не променим своето отношение към света, ако не осъзнаем неговата глобалност. И самият ти ставаш малко глобален – подобно на света. Твоето възприятие, разум, начин на мислене трябва да станат други – в теб трябва да заработи друга програма, малко по малко обновяваща се и ставаща все по-интегрална версия. Лично ти трябва да се промениш, иначе няма да направиш нито един верен разчет: нито с децата, нито със себе си, нито в работата си – никъде.

Влизайки постепенно в тези рамки, все още не разбираме къде сме попаднали. Изведнъж въздухът става по-плътен, свързвайки ни с по-здрави връзки. И ако не съответстваш на този нов формат, тогава приличаш на чужд предмет, който е попаднал в организма. В отговор, тялото го капсулира – изолира го. И ти изглеждаш по същия начин – нещо, което е изолирано от целия свят.

Ние сме милиарди в света, но вече сме попаднали в общата мрежа и страдаме – откъснати, изолирани в нея, заради своята разнородност. Това засяга всички, включително правителствата, предприемачите и особено педагозите. Защото те са длъжни да възпитават човечеството на глобалност, да го обучават на единство – макар че и самите те не разбират случващото се. Днес Министерството на просветата се превръща в „Министерство на провала” – то продължава да залага в хората програма, чийто срок на годност вече е изтекъл.

Намираме се в нова свързваща мрежа и страдаме, защото не знаем как да съществуваме. Науката кабала ни обяснява, че светът е кръгъл, че всички са взаимно свързани. Започваме да проверяваме – и наистина, съгласно съвременните научни данни, светът е цялостен и един. Но какво да правим? Да променим човека в съответствие със системата, в която се е оказъл. Човечеството сериозно изостава от тази система.

Ние знаем това от първоизточниците, а учените започват да разкриват тези факти експериментално – от изследването на природата. Те имат знание, но нямат възможност да поправят човека. Не се досещат за тази необходимост, за недостига от усещане. А ние, благодарение на контакта с кабалистичните източници, имаме възможност да ги използваме за поправянето на човека.

Необходимо е само да се обединим помежду си.

От урока по статията „Поръчителство“, 21.07.2011

[48985]

Вътрешното зрение и светът на силите

каббалист Михаэль ЛайтманКогато човек постигне разкриването на истинската природа и разкрие вътрешното зрение, той започва да вижда още една реалност вътре в себе си, в допълнение към тази, която е усещал преди. Той възприема тази нова реалност по-силно от сегашната и чувства, че тя определя какво се случва в реалността.

Затова той нарича тази нова реалност, която е разкрил, „висш свят”. Това е свят на сили, които му се разкриват. Тези сили, които действат вътре в неговото желание, му носят всякакви усещания и впечатления, обрисувайки различни форми и картини в него. Но той не знае как да нарече тези сили, как да ги опише и как да говори за тях.

В крайна сметка, ако той усети ново усещане, което няма никаква връзка с миналото, тогава не е ясно как да го нарече. И тогава той разкрива връзката между тези нови усещания и картините, които те проектират на най-ниския екран, който обрисува този свят за нас.

Той открива, че всяка сила, която разкрива, всяко усещане във висшия свят има свой собствен резултат на картината, която ние виждаме тук, в по-ниския свят. Така всеки обект или действие в този свят си има своя сила, която стои зад него, подкрепя го, манипулира го и го движи.

Той има само един начин да обясни висшия свят – като взима имена от по-ниския свят за тази цел. Този език се нарича „език на клоните”. Сега човек, който има усещане за висшия свят, може да говори за това, което усеща! Той има име за всяка сила, всяко духовно действие, всяка духовна субстанция според резултатите от тези сили, които те обрисуват и създават за нас в този свят.

От урок по статия от Рабаш, 22.07.2011

[48983]

Как да измерим ускорението в духовното

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В материалния свят знаем как да измерваме ускорението. Но как можем да го направим в своя духовен прогрес, с помощта на какво?

Отговор: Ти измерваш ускорението, определяйки своята връзка с групата. Ти с нищо друго не разполагаш. Затова една обща душа е била разбита на много души – за да имаш средства да я промениш, място за работа и за усилия, за да определиш колко далеч или близо си до тях – не просто до хората, а до техните желания да разкрият духовното, Твореца. Ти проверяваш дали си между тези желания, заедно с тях, така че в правилната връзка, в поръчителството между вас, ще разкриеш Твореца.

Затова можеш да оцениш своето духовно състояние само по отношение на желанията на своите другари – колко близо си заедно с тях до висшия свят.

Въпрос: Но къде е ускорението тук? Как може да бъде измерено?

Отговор: От ден на ден, от минута на минута ти оценяваш тази връзка. Съществува дистанция между теб и останалите и ти определяш дали се съкращава или не, с постоянна скорост или с постоянно ускорение. Ускорението е скорост, която нараства във всеки момент.

От урока по книгата „Зоар”, 22.07.2011
[48922]

Тънък лъч любов от бъдещия свят

каббалист Михаэль ЛайтманЗапочвайки от първото съкращение, Малхут започва да получава заради отдаване в степента, в която може да върне доброто на Хазяина. Естествено, тя не може да получи всичко, всичките 100%.

Но след като сама е извършила съкращението, по свой собствен избор, тя притежава силата да устои на цялата светлина на света на Безкрайността и постепенно да започне да я приема заради отдаване.

Но това никак не е лесно, защото аз разкривам наслаждението от сливането, от величието на Даващия, от моето подобие с Него, от факта, че ставам като Него. Това сливане съдържа „620 пъти” повече наслаждение.

Малхут може да издържи само на една малка част от това наслаждение и затова се нарича „много тънка линия” (кав дак меод), тънък лъч от цялата светлина. Но този малък лъч не е от светлината, която Малхут на Безкрайността е почувствала преди съкращението, защото там е била само светлината Нефеш.

Сега в тази линия тя разкрива НАРАНХАЙ (Нефеш-Руах-Нешава-Хая-Ехида) – много значително действие. Те са „620 пъти” по-големи, т.е. всичките „заповеди”, всичките и поправяния. Когато вместо да получава вътре в себе си, тя извършва действия на получаване заради отдаване във всяко от нейните поправени желания – това се нарича изпълнение на 620 заповеди, които се напълват от светлината на сливането.

Но откъде тя може да получи екран за толкова голяма светлина – за наслаждение от сливането? В крайна сметка аз получавам, мислейки, че го правя за Хазяина, но сега разкривам какво значи да бъдеш подобен на Него – какво е това необикновено наслаждение, каква височина и колко хубаво е да бъдеш слят с Него!

Това се разкрива вътре в духовния парцуф. И е ясно, че Малхут не може да получи цялата светлина на Безкрайността в тази форма.

Ако беше нужно само да получавам, без да мисля за Хазяина, тогава не би имало никакъв проблем, или дори да получа, за да дам наслаждение на Хазяина – това също е възможно. Но проблемът е, че давайки наслаждение на Него, аз самият получавам голямо допълнително наслаждение – в „620 пъти” повече от предишното, НАРАНХАЙ, вместо светлината Нефеш! И срещу това аз нямам сила да устоя.

Откъде ще получа такава сила? Затова аз се спускам все по-ниско и по-ниско във всички светове, все повече усещайки до колко е невъзможно да приема наслаждение от сливането, от величието на Твореца, и да остана в отдаване. Следователно това води до снизхождение на парцуфим и световете.

Това не е, защото не мога да получа наслаждението, което напълва Малхут на света на Безкрайността. А тук е било включено още едно голямо наслаждение, което не и е било разкрито там – наслаждението от сливането, от обединението. И ако тя също би отговорила, тогава огромна сила на взаимна любов би се разкрила между тях.

Но тя не може да почувства подобно наслаждение, докато е в отдаване. Затова сега тя се спуска и непрекъснато проверя до колко е неспособна на такова отдаване. В това лежи същността на спускането на световете и парцуфим, които са били родени по време на спускането на Малхут на света на Безкрайността до този свят. Тоест това е осъзнаването до колко огромно е величието на Твореца, величието от сливането с Него – в „620 пъти” повече отколкото е способна да понесе.

Аз мога да получа заради отдаване своето собствено наслаждение от напълването от светлината. Но аз не мога да приема заради отдаване наслаждението, което се е разкрило в следствие на това, че съм върнал наслаждението на Хазяина – това е сливането, любовта и светлината, която се ражда, провира се между нас като жарка любов, следствието на моя ответ.

Заради това наслаждение аз не мога да направя екран и напълно да отблъсна светлината, а само малки части от нея, само доколкото мога, за да се прилепя към Него…

Това означава, че наслаждението от отдаването също се връща към Твореца.

От урока по статията „Въведение в науката кабала” (Птиха), 19.07.2011
[48699]

Преди да ни е надостигнал догонващият влак

каббалист Михаэль ЛайтманГрупата работи по същия начин като всеки един човек, използвайки „чудесната сила” на светлината (сгула). Затова тя трябва да слуша указанията на наставника и да ги изпълнява вътре в себе си. Но най-важното е обединението и съединението, „кръгът”, който създават другарите помежду си. Там те всички са равни, никой не е голям или малък нито по отношение на някакви определени качества, нито по преимущество един пред друг.

Малкият и големият, начинаещият и ветеранът са равни. Групата трябва напълно да бъде равна и хомогена. Тя трябва да се стреми към обединение и поръчителство.

Когато преодолеят всички проблеми и трудности и желаят да изградят себе си в такава форма, че наистина да почувстват възвърналото се свойството отдаване, то тази връзка се нарича Шхина, общото желание, възникващо от чужди, отделени части, желаещи да се съединят. В степента на тяхното желание и потребност за съединение, те притеглят към себе си светлината, възвръщаща към източника.

След това към тях идва светлината АБ-САГ и изяснява и поправя техните желания. Така те напредват, докато не видят, че започват практически да изграждат духовен съсъд вътре в групата. Малхут на света Ацилут е между тях в това общо желание, което изграждат чрез общото отдаване един на друг. Този съсъд се изпълва със свойството отдаване и неговото напълване, което се нарича висша светлина или Творец, се възцарява между тях.

Тази работа е лична за всеки човек и обща за цялата група. А така също и за цялото човечество, което влиза в това състояние против своето желание. На него само му липсва изначалната искра, която се пробужда в сърцето и която притегля човек към себе си – той просто е подтикнат от страданията.

Ние трябва да станем тази съблазняваща искра за тях. Още повече, общественото мнение ще изясни много бързо основните принципи на този път и ще напредне. Нашата задача е да осигурим на човечеството метода на поправяне, преди то да е готово да направи стъпка напред. До сега проблемът беше, че те напредват по-бързо отколкото ние можем да ги обезпечим с този метод.

Ние си мислим, че напредваме, докато всички останали остават някъде отзад, но това не е така. Те всъщност напредват много бързо и са готови да приемат метода на поправяне от нас. Ние закъсняваме с обръщението към тях. Това е голям проблем и ние наистина трябва да побързаме.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 18.07.2011
[48445]