Entries in the '' Категория

Кабала за света

каббалист Михаэль ЛайтманДнес пред нас се издига напълно нова парадигма, нов мироглед и нов подход, който никога не е съществувал преди. В миналото ние променяхме света, но сега светът е неизменим и ние трябва да променим себе си.

Тези вътрешни промени в човека могат да дойдат само чрез неговия избор, чрез неговото желание, чрез съзнателно решение, което той прави с всяка крачка. И кабала, в основата си, е методът, планът за действие по този път.

По определение науката кабала е разкриването на Твореца пред творението. Променяйки се, човек достига подобие с природата. А да бъдеш подобен на природата означава да бъдеш подобен на Твореца. Човек (адам) е някой, който е подобен (доме) на висшия. Ние трябва да разкриваме това непрестанно в процеса, който носи света напред.

Имайки кабалистичния метод и бидейки негови представители в нашия свят, ние трябва да помогнем на цялото човечество, като разкрием метода по всякакъв начин. Очевидно това трябва да се направи с разбирането, че хората се противопоставят на промените, не ги искат. Това е вярно, но въпреки всичко, така трябва да бъде. А от наша страна, ние трябва да подобрим представянето, за да дадем метода на хората в удобна и приятна форма.

Иначе светът, разбира се, ще страда повече и повече от ден на ден, потъвайки в объркване, безпомощност и озадаченост. Хората може да станат толкова объркани и неориентирани под града от удари, може да излязат извън контрол.

И тогава ще бъдете готови да направите всичко само за да спрете хаоса. Дори войната ще изглежда като спасение, защото тя сякаш ще сложи всичко на мястото му. Точно както човек може да побеснее, така и човечеството може, а в наши дни ние разбираме, че това означава световна война.

Зависи от нас доколко бързо ние ще усвоим науката кабала и ще я поставим на пътя чрез ясно, правилно представяне за целия свят. Всички ние трябва да станем просветителна, възпитателна организация, която помага и обяснява на хората как да се променят, за да създадат правилната взаимовръзка и по този начин да постигнат подобие с природата или с Твореца, което е едно и също нещо.

Ако не постигнем баланс и хармония с природата, тогава освен обществени провали, ние ще усетим и нейните унищожителни удари, които ще ни довършат. В крайна сметка, дори в човешкото общество днес ние не сме способни на нищо, докато не променим себе си. Егоизмът предизвиква огромен брой обществени проблеми, но ние не можем да спрем.

Консуматорското общество изчерпва земята, 200 години на индустриална ера са изтощили всички нейни източници и скоро те напълно ще пресъхнат. Питейната вода, петролът и всички други ресурси са на изчерпване. Накрая ние дори няма да можем да водим нормален живот, да не говорим за повече. И все пак ние не можем да се сдържаме, не можем да ограничим продукцията и замърсяването.

И ние няма да можем да направим това, докато не променим природата на човека. Никакви земни решения няма да ни помогнат. Ние все още залагаме нашите надежди на старите методи, но природата вече не приема „плащане с кредит” от нас. Тя ще приеме само едно нещо от нас: хармония с нея, хомеостаза с тази глобална система.

Необходимостта да променим човека тласка нас, кабалистите, да излезем от досегашните граници и да започнем да извършваме действия в мащаба на целия свят. И ние нямаме друг избор. Както Баал а-Сулам пише в статията „Науката кабала и нейната същност”: Като цяло, кабала е разкриването на Твореца. Къде? В човек. Според какво? Според неговото подобие на формата. Човек придобива подобие с Твореца, всеобхватната, глобална природа, като става едно цяло с нея.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 22.07.2011

[48926]

Библията по американски

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение (американската служба Gallup):

30% – от американците вярва, че Библията действително е словото на Бог и всяка дума трябва да се приема буквално. Този процент е малко по-нисък от преди няколко десетилетия.

49% – считат, че Библията следва трактатите не дословно, а метафорично.

17% – са уверени, че Библията е антична книга на притчи, легенди, истории и морални наставления, записани от човека.

Вярата в буквалното значение на Библията е силно свързана с показатели на религията, включително посещения на църквите и отъждествяване с протестанството или с друга не католистическа християнска вяра. Има силна връзка и между възпитанието и вярата в буквалната слово на Библията, като такова вярване става все по-рядко срещано сред тези, които са завършили колеж.

Коментар: Очевидно е нужно широкообхватно и дългосрочно систематично възпитание, за да създаде в човека обективен поглед за света, където хората не отхвърлят Библията, а я разбират: като мъдрост на по-високо ниво, следващото състояние на човечеството.

Хората са създадени в свойството „получаване” (егоизъм) и усещат себе си в него. Те наричат техните усещания „този свят”. Библията говори за друг начин на възприемане на света – в свойството „отдаване” (алтруизъм) и за усещане в него, наречено „бъдещ свят”.

Кабала дава възможност за спокойно преминаване от възприятието в свойството „получаване” към възприятието в свойството „отдаване”. Иначе преминаването ще бъде трагично.

Понеже ние завършихме нашето развитие в свойството „получаване” и съществуваме в началото на прехода към свойството „отдаване”, кабала ни се разкрива днес. Тя предлага да я използваме, за да научим какво да очакваме и как да планираме бъдещето.

[48628]

От какво е изграден образът на Твореца?

каббалист Михаэль ЛайтманОбикновено ние правим много разпространена грешка като си мислим, че трябва да разкрием самия Творец. Ние чакаме „Кога най-после ще се разкрие Той?!”. Сякаш най-важното нещо е Той да се появи.

Но това никога няма да се случи. Това, което трябва да се появи, е точно съкращението, желанието ни да Го скрием от нашето желание за наслаждение, от нашето разбиране, за да имаме възможност да работим с Него само при условие, че Му даваме наслаждение в замяна.

Тогава скриването, стремежът за истинско отдаване, наречен „лишма”, става нашият съсъд. Вътре в това скриване ние ще можем да изградим образа на Даващия и да разберем какво е отдаване. Защото ние ще се стремим само към отдаване, без никаква друга одежда на наслаждение в нашите желания, и по този начин ще започнем наистина да постигаме какво означава духовно.

Всеки човек би искал да разкрие Твореца в дълбината на изгнанието. Но проблемът е как да помолим единствено за Неговото скриване, докато ние сме в изгнание, как самите ние да запазим скриването и да го издигнем. Всички нива на издигане са отделени едно от друго чрез това, доколко ние желаем и можем да се сдържаме, да се удържим от разкриване и да се разкрием само заради отдаване.

И вътре в това отношение към висшия, нашето желание да Го скрием, ние изграждаме Неговия образ. Величието на Твореца, което се ражда в нас чрез това скриване, ни позволява да Го оценим  и да започнем да усещаме Неговата форма. Тоест формата на Твореца се определя от формата на важността, която можем да Му придадем.

Това обяснение не е просто за разбиране, но то непосредствено говори за връзката между творението и Твореца в духовния свят…

От урок по статия от книгата „Шамати”, 21.07.2011

[48823]

Оживелият камък

каббалист Михаэль ЛайтманСметката, която си правeх в главата  Парцуф беше такава: ти ми даваш, аз на теб – квит сме. Разбира се, това бяха духовни действия заради отдаване, но заедно с това, което сега откривам, че в сравнение с Твоето специално отношение те изглеждат някак си „пресметнати.“ И затова не мога да издържам това състояние на екрана в „Табур“.

Виждам, че съм правил дребнави сметки и се срамувам! Това излизане от предишното състояние и отхвърлянето на светлината (исталкут) е същинско съкращаване. Не мога да понеса как се отнасям с Теб. Ти се отнасяше с мен с такава безгранична любов, а аз пресмятах колко ще ми  струва това.

Ти ми донесе подарък от сърце, аз го погледнах и казах: „Е, добре, и колко сега трябва да платя?“  Ето така разкривам сега в Табур отношението Ти към мен и затова напускам това състояние.

Виждам, че по отношение на тази абсолютна любов не съм направил нищо! Не се брои това, че съм направил нещо, получавайки заради отдаване. По отношение на сливането и любовта, която почувствах, нищо не направих за Теб – напротив!

Аз не взех под внимание, че Ти ме обичаш толкова силно. Нека не съм знаел това, не е важно сега, аз трябва да направя нова сметка. Не мога да кажа, че съм сгрешил, защото тогава съм изхождал от други изчисления, но сега виждам, че те не са били правилни.

Сметките сега трябва да са други, под внимание са отношенията между нас, разкриващи се в сливането – по-дълбоки, чувствени. Не базирани на това, колко единият е дал на другия, а на чувствата.

И така се ражда парцуф А“Б – който е по-малък от Галгалта, по-тънък и по-слаб, но по-дълбок от авиют „алеф“ и разкрива светлината Руах вместо светлината Нефеш. Той вече не е мъртъв, а растящ (растителен), той е жив!

От какво е „пораснал“? От това, че е приел свойството на Твореца, почувствал е отношението Му към себе си и е направил от себе си „растение“ вместо мъртъв камък. Така желанието  за наслаждение получава от сливането с Твореца  различни свойства и форми на Неговите отношения и променя себе си. Това е качествено изменение.

От урока по статията ”Въведение в науката кабала” (Птиха), 20.07.2011

[48904]

Плодът узря

каббалист Михаэль ЛайтманЗа какво ни е науката кабала? Каква е необходимостта от нея?

Ние възприемаме света чрез петте сетивни органа. Ние виждаме „картинката“ на този свят, живеем и се подсигуряваме в него.Развиваме науките, за да го познаем, притежаваме достатъчно разум и чувства, за да изучим света и да се приспособим към него в радост и мъка.

Тогава защо ни е притрябвала науката кабала, дори и да не е фантазия и лъжа? За да знаем колко ангели има на небесата ли? Висшата сила, висшите светове… А защо по-добре не отидеш да се прегледаш?

Ние не разбираме защо ни трябва. Даже тези хора, които признават, че кабалата говори за духовния свят, и те не изпитват нужда от нея.

Някои се страхуват от нея, някои таят отвращение, антипатия. Препятствия има достатъчо. При това никой не ги създава преднамерено, просто така сме устроени, такава е нашата природа. Ние сами издигаме прегради на пътя: пренебрегваме, не искаме, отхвърляме. Понеже сме водени от егоистични желания, далечни и противоположни на духовния свят.

И затова науката кабала ни се представя като нещо нереално. Стигайки до нея, сами не разбираме как се е случило и какво ни удържа тук. Често я захвърляме и се връщаме към обикновения живот, където държим в ръцете си пари, власт, а не – „мъгла“.

Постигайки духовния свят, кабалистите са разбирали колко важен и велик е. Защото е разкривал на човека истинския живот, а не тленното съществувание на животинско ниво. Ние действаме на стъпалото на животинската природа и зависим от тялото: аз съм жив, докато и то е живо, и умирам заедно с него. Моето „Аз“ се намира  в него. От друга страна, кабалистите усвояват стъпалото на човека, този, който е подобен на висшата сила, който пребивава в постижение, в усещане и във власт наравно с Висшата сила или в определена степен в подобие с нея.

В този смисъл науката кабала е голяма придобивка, която ни дава вечно битие вместо нашия настоящ жалък и кратък живот. Но няма на кого да разкажеш за това. И затова тя е била скрита дълго време, до момента, докато вместо пренебрежение, страх и неприязън, човечеството е започнало да усеща необходимост от нея. Така се е случило и с нас: ние не сме и мислили, не сме и предполагали, но изведнъж сме почувствали нужда от това. Оказало се е, че без нея животът ни е  низък, животински и пуст. Не ни достига напълване.

Всъщност на кабалистите им е било все едно какво говорят за науката кабала и как се отнасят към нея. Светът винаги е бил объркан що се отнася до нея с най-различни небивалици. Кабалистите са знаели за това и не са обръщали внимание. Основното е било да опазят човека от неузрелия плод. А неузрелият плод е не толкова самата наука кабала, колкото желанието на човека. Самият той представлява неузрелия плод, все още не може да „смели“ своето его и да го превърне в нещо добро, за да му бъде от полза.

Неузрелият, още неспособният да се поправи егоизъм, сблъсквайки се с науката кабала, я прекроява в мистично учение, във философия, в религия, в ню-эйдж и т.н. Както пише Баал а-Сулам, разкриването на Книгата Зоар от вдовицата на равин Моше де-Лиона е довело до големи щети, до всевъзможни препятствия и проблеми. Защото хората са тръгнали към духовното по грешен път, подчинявайки се на своя егоизъм, а не на желанието да се поправят.

И така, днес сме престъпили в нова епоха. Кабалистите го констатират и ние сами виждаме това по нашия свят. Той сам съзнава, че вече се намира в опорочено състояние. Всеобщата криза обхваща глобалното село, в което всички сме взаимосвързани с егоистични връзки. Ние забелязваме, че нашата егоистична мрежа е станала глобална, ние сме неразривно и неправилно свързани един с друг. Същевременно не можем да излезем от тази ситуация и нямаме варианти за спасение от клещите на егоизма, които ни притискат все по-силно.

В тези условия се разкрива необходимостта от науката кабала, която единствена предлага реално решение на проблема.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност“, 22.07.2011

[48943]

Нашият свят е… Титаник

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: (Джулио Тремонти, министър на финансите на Италия): Без структурни реформи Италия ще заприлича на „Титаник“. Без балансиране на бюджета чудовищният дълг, който наследихме от предишното правителство, ще погълне не само бъдещето ни, но и бъдещето на децата ни. Днес Европа има среща със съдбата.

Реплика: Тъжна среща, ако погледнем на световното състояние с обичайния поглед и обратното – ако разбираме, че задачката, дадена ни от природата при развитието на човечеството в интегрално съобщество, трябва да решим сега, без мързел, без отлагане – то срещата хич няма да е тъжна. Но не го ли разберем, ще получим още по-трудна „поправителна работа“.

Проблемът на новото отношение към света е, че трябва да се научим да го смятаме за единен, затворен, взаимозависим. Да осъзнаем, че тези връзки са се пръкнали от недрата на човешкото съобщество, което е достигнало това ниво на развитие. И няма път назад.

Изходът е един: да се научим да живеем в нова система, спрямо която човекът трябва да се пренастрои. Т.е. имаме нужда от всеобщо възпитание и образование: да изучим новата природа на света.

Светът е станал интегрален, единен, което означава, че всички сме напълно зависими един от друг. Успеем ли да действаме съобразно това – ще спечелим, в противен случай – ще загубим…

[48857]

Във връзка с целия свят

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Сега е настъпил нещо като преходен период, „безвремие“ между конгресите. Как да увеличим поръчителството, за да се предвижим напред?

Отговор: Имаме нужда от постоянна работа. Каква е разликата провеждаме ли сега конгрес или не? Човек не знае кога ще събере изискваната от него мярка усилие. Той трябва да се стреми всеки нов ден да бъде в очакване на момента, да бъде в състояние на себеотдаване към приятелите, а чрез тях и към целия свят, а чрез него – към Твореца.

Необходимо е да анализираме своите вътрешни състояния: какви са моите мисли и намерения, до каква степен през деня се опитвам да проявя целта, изпълва ли  това желание сърцето ми, събужда ли се то, мога ли да се посветя на това, мога ли  да запазя тази идея на фона на всичко останало, каквото и да правя? От тук виждам доколко напредвам.

Ние имаме само един възможност да достигнем духовния свят – непрекъснато да обработваме желанията си, доближавайки ги към усещането какво е себеотдаването. Промените трябва да стават именно в нас, в нашите желания. И за това всеки един момент, посветен на това, ни тласка по пътя.

А по-нататък, всичко зависи от човека. Какво, според него, трябва да е движението напред: лично или всемирно? Ако той иска да върви към целта на създаването, то това движение е възможно само в световен мащаб. Всичко под тази летва в наши дни не работи.

Някога е било достатъчно да има група или учител, а днес сме във връзка със целия света. Този, който чрез действията си, ден след ден, тласка нашата глобална група и целия свят към поправяне, поне в някои отношения, той може да види, че това стимулира и неговото предвижване напред. В действителност личният напредък е принос към другите.

А освен това трябва да се опитваме всеки ден да добавяме по малко качеството на това, което даваме на другите – в кореспонденцията си, в блогове, в работата си в интернет ширините. Ние можем да даваме на ближния, само когато сме сляти с него, когато го разбираме, а не се опитваме да му натрапваме това, което ни харесва на нас самите. В обръщението си към хората ние раздаваме, разпространяваме това, което е максимално близо до тях. Ние трябва да се въплътим в тях.

Любов е, когато взимаме желанието на другия и  го напълваме в съответствие с това, което той иска. В противен случай, до никого не можем да достигнем.

От урока по статията ”Поръчителство”,21.07.2011

[48817]

Трансформация на обичайния свят

каббалист Михаэль ЛайтманСветът на егоистите е място за борба за облика на бъдещето устройство на света. На мястото на правителствата идват над-правителствени организации и компании. В правителствата не остава власт над СМИ (интернет), над науката, икономиката (те стават глобални) и държавата е принудена да се деформира в ново пластично тяло, доколкото и остават пространство за нови самостоятелни обучения, отнемащи функцията на правителството.

Но дори и с тези функции, които и остават, ние виждаме как правителството не е в състояние да се справи. Практически цялата работа на властта, все повече свеждаща се до обслужване на населението, предизвиква недоволство. Несъмнено е, че частните учреждения биха се справили с подобни функции много по-ефективно.

Правителството, в своя исторически вид отмира. Паралелно на правителството, възниква нов вид власт и ново общество, неподвластно на държавата – власт и общество извън правителството. Всичко това се отнася все още до държавата, до нейното управление и трансформирането и в единно световно правителство.

Освен това, хората престават да усещат себе си народ и общество, а повече като индивиди, готови да живеят където и да е и в която и да е страна, и те не са склонни да преживяват за определена общност, или за даден народ. Ние виждаме, че изчезва „народ“ и се появява „личност“. Егоизмът ни разделя на всички нива на общуване.

Но именно в такова взаимно отделяне, вътрешно, психологически, културно и външно, народно, правителствено – ще се разкрие необходимостта от единение на всички заради оцеляването на всички. Възниква нова потребност от нови средства за обединение, но няма да се намерят такива сили и идеи в нашия свят, освен предлаганата от Кабала сила на поръчителство. Възниква необходимост от създаване на единно световно съобщество. Само в такъв вид ще премахнем страданията, възникващи поради нашето несъответствие с единната природа.

[48960]

Системно противостоениe

каббалист Михаэль ЛайтманДо сега още не сме попадали в такава ситуация, не сме преживявали противостоенето на две системи. Днес всички ние представляваме обща интегрална система (We) – но системата е егоистична. И при това се намираме вътре в природната система, която е пронизана от отдаване и любов. Различието, разрива между тези две системи създава усещането за криза.

Тази разлика отглежда всичко – тъй като се развиваме в егоизма си, а висшата система се приближава към нас. В частност, кризата се проявява именно вследствие на разкриването на Природата.

По- рано, през цялата история ние сами сме разширявали системата, докато не достигнахме днес до интегралността и взаимовръзката. Но всеки продължава да действа в своите тесни интереси, макар вече да не е в състояние да отхвърли глобалните възли и напълно да зависи от другите.

В крайна сметка ние сме взаимно зависими и изпитваме взаимна ненавист, което контрастира до край с въздействащата върху нас сила на отдаване. Не стига това, че вътре сме подтиснати и разделени до краен предел, но сме и противоположни на Твореца.

Тази противоположност, тази разлика на свойствата, ни носи беди. Те едва започват, но в същото време те подбуждат човека да познае причината на случващото се. Тъй като ние се обръщаме към нещо само когато то ни пречи, ако ни носи вреда.

И затова днес за първи път в историята ни се разкрива науката кабала. Работата е в това, че настана време да се сплотим, Творец и творение да се обединят в една сила, в единна връзка. С други думи, настъпи време да поправим кризата, да се избавим от бедите. За това е нужно да познаем системата, в която се намираме, а това е невъзможно без познаване на Висшата сила.

Ние не виждаме интегралността на природната система, защото самите ние не сме интегрални отвътре. Ние сме дискретни, разпръснати, самотни – всеки сам за себе си. Аз нямам интегрален разум, интегрален образ на мислене, не мога да взема в разчет целия свят.

Но от друга страна, ние представляваме единно цяло, а по закона за цялостността на телата, аз не мога да направя и едно действие, ако не съм уверен, че то е благотворно за цялата система. Затова не можем да се сдобием с успех.

В съвременния свят, каквато и система да вземем, всичко се разваля: образованието, културата, икономиката, взаимоотношенията между хората, семейството, възпитанието на децата и т.н. Всичко, което сме създали в хода на своето развитие се руши. И този процес ще се разраства, проявявайки се все повече и повече.

Проблемът не е в това, че нещо, някъде сме „забатачили“ – тъй като всичко изначално е било програмирано. Просто днес всички наши системи противостоят на интегралната, на правилната система. Сега трябва да се съобразявам с целия свят, а аз по своята природа, не съм приспособен за това. Какво да правя?

Грижа се само за себе си, максимум – за семейството си, за обкръжението, за града, за страната, за народа… Но да се грижа за целия свят? .. Дори и да искам – как да го направя? Аз нямам никаква подготвителна основа за това. Тъй като вътре трябва да бъда друг, вътре в себе си трябва да бъда интегрална система, за да мога по естествен начин да мисля за света като цяло, като за себе си.

Само тогава ще постигнем успех в икономиката, в промишлеността, в търговията – във всичко. В противен случай няма да успеем. Днес това все още е слабо проявено, но скоро картината ще започне да се прояснява.

По такъв начин Природата, Творецът задължава човек да почувства себе си като част от цялото, частна душа, отнасяща се към общата душа. Ние страдаме, доколкото все още не сме част от цялото – и с тези страдания всеки от нас го подтикват към обединение с останалите. Но пътят на страданията е много тежък. Както знаем, той може да доведе до смърт, до която има още да се мъчим.

И затова се разкрива науката кабала, която иска да ни обясни текущото положение на нещата, да ни покаже системата, в която се намираме и да ни научи да изменим себе си, превръщайки се от дискретни фрагменти в интегрални части, всяка от които съдържа всички останали в себе си.

За първи път в историята на развитието на човека той не изменя повече природата си отвън, не извършва външни егоистични действия, не използва всичките си знания, за да измени нещо извън него самия. Външните изменения завършиха. Отвън всичко, окончателно е оформено, застинало е и повече не се изменя. По нататък ще трябва аз да се изменям.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност“, 22.07.2011

[48934]

За кого работя?

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Поръчителство”: Степените, които човек достига със своите дела, по-големи или по-малки, се присъединяват към оправдаване на целия свят, тъй като неговият дял е бил вложен в това общо оправдание.

Всеки човек трябва да изпълнява собствените си задължения и така всеки работи не за себе си, а за  другите. Това е нашата взаимовръзка. Човек няма свое собствено желание. Неговото желание е във всички останали. Той няма своя лична работа, която може да завърши сам. Той работи, докато поправи своето включване във всички останали.

Така ние разкриваме определена „холографска картина”: аз съм включен във всекиго и всеки един е включен в мен. Сега това е скрито от нас, защото иначе не бихме помръднали от своето място. Действително, какво мога да дам на другите? Аз не искам да се занимавам с техните проблеми и не искам да правя нищо за тях. Аз не мога да изпълнявам никаква работа, ако всичките и плодове се поглъщат от останалите.

Затова сякаш има воал пред очите ни и ние живеем в лъжа: като че ли всеки действа заради своите собствени интереси и се грижи за себе си. Благодарение на това, на дадения етап можем поне да се движим в егоистичното намерение ло лишма. Но след това, в алтруистичното намерение лишма ние ще разкрием, че няма нищо лично тук и всичко принадлежи на цялото общество. Всеки е включен в другия и работата на всеки преминава към останалите, към тяхната обща сметка.

Затова без значение какви може да бъдат изчисленията, положителни или отрицателни, ние ги правим само по отношение на общото и оценяваме човешките действия само по отношение на другите. Невъзможно е да кажем, че той е направил добро или зло освен ако не оценим резултата по въздействието върху останалите: приближил ли ги е към целта на творението или, напротив, отделил ги е.

От урока по статията „Поръчителство”, 21.07.2011

[48843]

Човечество без ръководство

Мнение (Нуриел Рубини): „В света липсва глобално ръководство. G20 се опитва да управлява глобалната икономика, политика, спорейки за парично-фискалната политика, енергия и глобална безопасност. Членовете на G20 виждат тези въпроси повече като антагонистична игра, отколкото като кооперативна. Ясно се наблюдава:

1. Неспособност на членовете на G20 да стигнат до консенсус за ролята на държавата в икономиката и законодателството.

2. Липса на консенсус и финансови ресурси в западните държави за насърчаване на международния интерес.

3. Неспособност на членовете на организацията да стигнат до съгласие, свързано с детайлните предложения, свързани с по-горе изброените въпроси.

4. Развиващите се страни Китай, Индия, Бразилия са изцяло погълнати от въпросите за собственото си вътрешно развитие и изобщо не им е до глобалното ръководство.

След края на Втората световна война нито една от отделните страни, нито дори алиансите, нямаше политическа воля и икономическа мощ, за да поеме ролята на капитан. Такъв вакуум в ръководството може да поощри агресивните страни да потърсят лична изгода. Светът на G-Нула оставя глобалния кораб на човечеството без конкретен ръководител, без определена посока и без карта в неспокойните води на настоящата обстановка. Нашият кораб е застрашен от голяма опасност.”

Реплика: За да управляваш, трябва да разбираш причините за настоящето и целите на бъдещето. Никой от членовете на G20 не проумява това. За да управляваш интегралния, взаимнозависим свят, е необходимо да бъдеш не егоистичен индивидуалист, а със същите интегрални свойства, какъвто е светът днес. Тогава ще можеш да усетиш света като интегрален и да го управляваш. Днес на всички е необходимо интегрално възпитание – на първо място на правителствата.

[48948]

Сблъсъкът между новия и стария свят в мен

каббалист Михаэль ЛайтманВ главата на всяко стъпало (рош) става сблъсък между светлината и екрана, тоест между намеренията заради отдаване и наслаждението, усещано пряко в желанието за получаване. Прякото наслаждение – това е, като да чувствам нещо вкусно в устата си и този вкус, и моето желание са пряко свързани помежду си.

А сега трябва да нанеса удар – тоест да внеса нов разчет, да се внедря между тях: между наслаждението и желанието, намиращи се заедно в мен. Трябва да застана в средата помежду им и да им дам нова форма на връзка – защото искам да изградя от тях Твореца, за да се отнасят те един към друг с отдаване!

Това се нарича удар /акаа/, защото тръгвам срещу пряката връзка между наслажденията и желанията. За сметка на това изграждам главата на стъпалото.

„Лицето” на парцуфа – това е формата на неговото отдаването, изградена от него в резултат на новите отношения, които иска да установи между наслаждението и желанието. Той застава между тях и не им дава да се докосват пряко, за да могат да се отнасят един към друг само чрез формата на отдаване. По този начин, той изгражда формата на духовния парцуф.

Тоест формата на парцуфа се изгражда на основата на новите отношения между наслаждението и желанието. И след това, парцуфът не иска да присъедини към себе си останалите части от наслажденията и желанията, които не са успели да приемат формата на отдаване, формата на Твореца. Излиза, че му остават излишни желания и светлини, намиращи се извън неговия разчет.

Тогава възниква сблъсък между тази останала пряка форма, този сякаш все още един, отделен парцуф, в който желанието и наслаждението са свързани пряко – и изграденият нов, свят парцуф, в който съществува правилна връзка между наслаждението и желанието, създаваща „лицето”.

И човекът усеща сблъсъка на тези две форми: между това да получи всичко за себе си, както го уговаря Творецът и новата форма на отдаване, която е създал сега. Ударът между тези две форми се нарича „сблъсък между обкръжаващата и вътрешната светлина”.

От урока по  „Въведение към науката кабала“ (Птиха), 20.07.2011

[48914]

Без скриване не можеш да постигнеш съвършенство

каббалист Михаэль ЛайтманСтатията „Скриване” от книгата „Шамати”: „Скриването – това е поправянето, без което човек не би могъл да постигне до никакво съвършенство, защото иначе не е способен да постигне важността на духовното.”

Създадени сме от светлината като желание за наслаждение – затова изцяло се намираме под нейната власт и не усещаме себе си като съществуващи. Така и днес, все още не чувстваме своето съществуване, а това, което имаме, е измамно усещане. Защото можеш да почувстваш себе си отделен, отдалечен, разделен единствено при условие, че стоиш срещу онзи, с когото си разделен.

Ние не чувстваме себе си стоящи срещу Твореца, срещу светлината и затова не можем да се наречем съществуващи. Защото трябва да възприемаме всичко чрез контраста на противоположностите: като „аз” и нещо извън мен. И тогава спрямо това „извън”, ще успея да установя кой съм аз самият.

Но засега си оставам сам – като нещо, което е само в себе си, аз нищо не мога да кажа за себе си, защото няма нещо, към което да се съотнеса и да се измеря.

И затова до момента, в който човек успее да спре, да съкрати своето его, тоест да „премине махсом” (границата на духовния свят) и да се изправи срещу Твореца – той все още не се нарича творение. Това се нарича само време за подготовка, когато ние изцяло сме управлявани свише.

Само след като сме готови да приемем върху себе си скриването, което застава между нас и Твореца – тогава се отделяме от Него и получаваме самостоятелно съществуване.

Скриването прави висшето важно за мен. В степента, в която искам да постигна това свойство и не мога, защото то се скрива, усещам неговата важност.

В крайна сметка стигам до това, че сам започвам да оценявам скриването – защото то се превръща в мой съсъд за светлината. Както е казано: „Мъдростта (хохма) е дадена на скромните”. За сметка на това, че правя желанието си за наслаждение по-скромно, мога да постигна светлината Хохма, стояща срещу мен, приемайки я в отразената светлина –  заради отдаване.

Затова, скриването увеличава моя духовен съсъд „620 пъти“ и ми дава нова потребност – вместо наслаждение, искам да постигна важността на Даващия. В самото скриване се намират всички свойства на духовния съсъд.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 21.07.2011

[48829]

Жилището не е е лукс

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Посетих палатковото градче, което младите семейства разположиха в центъра на Тел Авив в знак на протест срещу високите цени на жилищата. Вечерта хората се събират в голям гръг, и редувайки се говорят по микрофона всичко, което смятат за необходимо. Всеки може да вземе думата. Ако бях се записал да говоря, какво бихте ме посъветствали да кажа?

Отговор: „Краят на действието е заложен в началния замисъл“. Преди всичко, какво искаме да постигнем? Искаме да се реши проблема с жилищата за студентите и младите двойки – неосигурени хора, които тепърва започват да живеят. Ще можем да направим това само, ако станем фактор за въздействие и натиск върху правителството.

Смятаме, че правителството има достатъчно пари за различните нужди. Нека тогава проявят разбиране към нашите искания. Член на парламента получава десетки хиляди на месец, а студентът не получава нищо и дори си плаща обучението. Така не може да се живее. Правителството трябва да намали собствените си разходи. Не става въпрос за сферите на сигурността, образованието и здравеопазването. В тях не се месим. Да допуснем, че там всичко е наред.

Ние говорим за правителството: колкото е необходимо за студентите, толкова трябва да получат. Младите двойки искат да създадат семейство, искат да живеят – нека тогава да имат жилище. Обикновена квартира под наем през началния етап от пътя им, докато сами не си купят апартамент. Или нека веднага им дадат възможност да си закупят жилище на нормална цена.

Държавата има земя. Квадратен метър жилищна площ струва най-много 500 долара, дори когато това не е масов строеж. Представи си: за 50 000 долара можеш да си купиш апартамент от 100 кв.м. Днес ще ти се наложи да се изръсиш за него 300 000 долара – шест пъти повече от действителната му цена с всички включени разходи.

Защо е така? Колко може да се печели от хората, които и без това нямат средства?

Така че, те са прави. Въпросът е как ще успеят да се организират. Те трябва да станат силно лоби – група, която последователно ще оказва мощен натиск, докато целта не бъде постигната. Освен това, трябва да продължат по-нататък. В тази страна, освен жилищата има много други неща, които би било добре да се оправят. Но правителството няма да ги оправи, ако не бъде задължено да го направи.

Правителството трябва да бъде подложено на постоянен натиск: коалиционен и лобистки. И затова, ако не се внедрите в тази система в качеството си на група за натиск – отвътре и отвън – нищо няма да се получи.

Значи, сега въпросът е в това как да се организираме, за да не се превърне нашият протест във фестивал. Няма да се учудя, ако се опитат да направят това подмолно. Защото става дума за важно и сложно явление, а всяко правителство в света много се грижи за себе си и предприема в тази връзка най-различни стъпки. Това е естествено, защото всяка власт трябва да отстоява своето. Иначе как ще устои?

Затова, протестиращите имат нужда от истинска, силна, стабилна, сериозна организация, а не от обикновени призиви по микрофона. Разбира се, това е добре и е необходимо, но ако всичко свърши дотук, ще ги пренебрегват още повече и следващият път на техните последователи ще им бъде много тежко. Те трябва да разберат каква отговорност лежи върху тях. Ако след време хората се вдигнат на нови протести, техният успех ще зависи от днешната борба и от нейния изход.

Трябва да се насочат към услугите на добри, истински консултанти, за да постигнат помежду си единство и поръчителство, за да се организират правилно, за да разберат как да оказват натиск, как да работят с публиката, как да привлекат на своя страна нови хора, как да общуват със СМИ и с правителството. Необходима им е много силна вътрешна организация и опитни съветници. Иначе успех няма да има.

Същото видях в Испания: всичко започна много сериозно – в акциите участваха съпружески двойки на 30-40 години, останали без работа. Бяха хора с висше образование – образовани, завършили европейски университети: инжинери, социолози, програмисти и много други, които бяха останали без работа. Работа на черно все още може да се намери, но такива хора нямат шанс – те са просто безпомощни.

И така, отначало именно те излязоха на градския площад в Мадрид. Обаче не успяха да се организират както трябва и постепенно се разпръснаха. В крайна сметка протестът се разпадна и техните места в палатките бяха заети от други хора, които така или иначе са свикнали да живеят на улицата. СМИ престанаха да отразяват събитието, правителството радостно махна с ръка, организирайки безплатна храна, душове и тоалетни. Като резултат, властта демонстрира наличие на „демокрация”, а бездомните има къде да живеят до зимата. Тогава палатките ще опустеят и незабелязано ще изчезнат от погледа.

Това е много ярък пример на неорганизираност. Тук също са се събрали интелигентни хора – и в това е тяхната слабост. Защото в такава ситуация трябва да се организираш и да започнеш да оказваш натиск. Това не е египетската революция, не е стихийно въстание и затова е необходим строг ред. Нашите протестиращи трудно ще се разгънат в обща посока, трудно ще се организират – те са по-разсъдливи и по-големи индивидуалисти.

Така че, нека не вземат пример от Египет и другите страни – там на улиците излизат хора от друг тип. Тук става дума за израилтяни, които са тежки в решенията – обособени и егоистични. Тук всеки прави своята сметка. Вземайки предвид всичко това, трудно ми е да кажа дали ще постигнат успех.

Възможно е все пак да разберат, че им е необходима силна организация и точна програма за действията: натиск върху правителството, издаване на декларации, обръщения към определени хора и организации. Те трябва да присъстват в заглавията  не само, докато новината е свежа.

Иначе ще ги забравят след няколко дни. В определен момент, палатките на булеварда ще престанат да са новина. „Четиридесетият ден на палатковия протест” – ще прочете човек във вестника и ще мине на друга тема.

От урока по статията „Поръчителство“, 20.07.2011

[48726]

Поръчителството – ключ към новия свят

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В какво се състои принципът на взаимното поръчителство и къде е това място на равновесие, за което говорите.

Отговор: Взаимното поръчителство е принцип, който действа на всичките нива на неживата, растителната и животинска природа, и трябва да я осъществява също така и на човешка – във връзката между нас.

Изследвайки природата, ние виждаме, че всичките и части са свързани помежду си с правилото, наричано поръчителство. Ако едната и част не се погрижи за другата, организмът няма да живее. Всичко се намира във взаимно съединение, във взаимна връзка, в обмяната на вещества и информация.

Както в нашето тяло – сърце, бели дробове, бъбреци, всичките му органи работят за целия организъм. Нито един орган не работи сам за себе си, а заради другите и взема от общия организъм толкова, колкото му е необходимо, за да работи цялото тяло. Освен това, нищо не му трябва за себе си.

Т.е. доколкото получавам калории, информации, получавам и някакви си способности? – Само за да извлека всичко от себе си, всичко, на което съм способен да дам на организма в особена присъща на мен форма, и да му дам това, от което се нуждае. Всичко, което влиза в мен, се умножава по моите способности да служа на цялото тяло – и аз давам това от себе си. За себе си не оставям нищо, всичко използвам за изпълняването на моята мисия за цялата система.

Но каква е моята полза от това? След като всички ние съществуваме на такова ниво, в пълна хармония, в съвършена интегрална форма – всеки от нас се удостоява да принадлежи към по-високо стъпало, към съвършено друго ниво на съществуване. Тогава ние достигаме такова състояние, че не просто пребиваваме вътре в биологичното белтъчно тяло, а също усещаме чувства и разум от човешкото стъпало.

Защо? При животните тялото работи инстинктивно, в равновесие с природата, понеже на неживото, растителното и животинско ниво всичко действа във взаимна връзка. Но ако човек влиза в същата тази картина на неживата, растителна и животинска природа, също в такава хармонична интегрална форма – но го прави против своето желание, с помощта на изяснявания, изследвания, опити, самопознание. Той издига себе си на интегрално ниво, а издига също и разума си и чувствата си. И тогава той наблюдава цялата тази система отгоре, доколкото я постига. Тъй като без нейното постижение той не може да съществува като интегрална част заедно с останалите хора.

Тогава аз излизам извън себе си, навън – и започвам да усещам самата тази система. Аз не се възприемам отделно от другите, а възприемам всички заедно и това вече е висшата система, наричана ”Адам” – Човекоподобен на всеобхващащата природа. Тогава ние се издигаме на това стъпало, не всеки сам за себе си, а всички заедно, в нашата обща система. Ние виждаме доколко сме свързани заедно и разкриваме ново измерение, наречено ”Човек”. А днес все още не сме достигнали стъпалото човек, тъй като все още ни управлява егото, заложено в нас от природата, и затова ние се смятаме животни. Днес още не можем да се наречем хора, понеже откъде ще се вземе в нас нещо свое? Ние съществуваме инстинктивно и действаме вътре в себе си, вътре в нашето желание за наслаждаване.

Но когато вървим срещу своето желание и изграждаме взаимни връзки, поръчителство, тогава се издигаме на нивото на интегралната система на всеобхватната Природа, а днес ние действаме на по-ниско ниво от нея.

От беседата за новата книга, 11.07.2011

[48805]

Зад простотата е скрита мъдрост

каббалист Михаэль ЛайтманЦялата ни душа е изградена от скрития – от това, че ние скриваме своето желание да се насладим по всякакъв начин. Първото скриване е просто съкращаване. А след това започвам да изследвам, какво съкращавам, в какво желание аз се правя на скромен и какво искам от себе си.

Всичко, което получавам, може да бъде само за отдаване, т.е. аз изграждам 4 нива на скриване: скриване на скриване на скриване… и така достигам все по-голямото величие на Твореца.

Но Неговата истинска висота ние никога няма да можем да разберем (може би някога в новата реалност след края на поправката). Засега тя се образува от това, доколко сме способни да възприемем вътрешно изградените от нас скрития.

Ние не можем да оценим нищо, което явно ни се открива – само скривайки Го от себе си. Когато човек ни се разкрива и ние започваме открито да получаваме от него, то преставаме да го величаем, тъй като всичко, което има той, сега го имам и аз. Той се е открил и се отнася към мен просто – и аз също се отнасям към него просто.

Цялата ценност се поражда от скриването. Но в духовното ние не играем ”политически игри”, а разкриваме себе си. И именно другите са длъжни да направят скриване, за да ни постигнат нас.

Например, учителят открива себе си за ученика и се доближава до него. А ученикът сам трябва да направи скриване спрямо него и само в такъв вид ще може да получи нещо. Иначе учителят ще му се струва простичък и той няма да може да попие неговата мъдрост.

Затова кабалистите са се държали винаги просто, а задължението на ученика е да направи  това скриване.

От урока по статия от книгата” Шамати”, 21.07.2011

[48826]

Европа ще се разтури, ако живее потребителски

Мнение: (Ф. Десертин, френски икономист, професор, Париж) През 2009 година имаше криза на частния дълг, банкрутираха банки. Днес банкрутират държави. Франция ще бъде следващата европейска държава, която ще бъде засегната от криза на неизплатените дългове. Гръцката и Португалската криза се разпространяват по-бързо отколкото се предполагаше.

Колкото до Франция, тя е следващата в списъка. Въпросът не е в това, ще ни закачи ли кризата, а е в това, кога ще се случи. В случай на провал на Централната европейска банка, провал застрашава международната търговия и геополитическа криза, която може да доведе до световна война. Именно това се получава, когато държавите се сблъскват с невъзможността да пласират своите стоки, което е възможно само при наличието на здрава международна валута.

[48951]