Entries in the '' Категория

Светът, израстващ от скриването

Въпрос: Как да изградим скриване през периода на подготовката и как самите ние да скриваме Твореца, ако изобщо не Го чувстваме?

Отговор: Ще отговоря кратко: цялата работа се извършва само с другарите, в групата. Другарят също е скрит от нас и никой от нас не знае истинското ниво на другия. И учителят, и групата в нейния истински вид – също са скрити.

А нашата задача е да изградим скриване, тоест да започна най-накрая да си изяснявам, че виждам всички в степента на своята непоправеност.

Затова е необходимо да направя съкращаване на своя егоизъм и да си представям всички като велики хора на поколението, намиращи се в недостъпно за мен състояние. Трябва да постигна такова състояние, в което ще започна много да уважавам скриването – за да се превърне то в мое отношение към всички останали.

Върху този екран на скриването трябва да изградя новата картина на света! И цялата тази картина ще бъде нарисувана, слепена от важността, която придавам на това явление.

Ако правя така, постепенно ще започна да работя срещу своето его и ще се уча да възприемам духовното – тоест да рисувам картината на духовния свят. Защото отвън го няма – намира се само вътре в мен.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 21.07.2011

[48820]

Коренът на цялото несъвършенство е в мен

Учение за десетте Сфирот”, ч.1, Въпроси и отговори за смисъла на термините.

Въпрос 93: В какво е коренът на цялото несъвършенство? – В разликата на свойствата на желанието да се насладим от Твореца.

Ние винаги проверяваме себе си спрямо Твореца, нямаме друг еталон. Защото отначало в творението, създадено ”от нищото” – в тази пустота, няма никаква система на отброяване. Това творение, родило се ”от нищото”, може да провери себе си само спрямо ”съществуващият от съществуващото”, спрямо светлината.

Нямаме никаква друга възможност да определим какво е добро и какво лошо. А всички качества, които намираме в себе си, са измамни, докато съществуват сами по себе си и се определят единствено по това, как ние самите си ги представяме.

Истинската оценка е възможна само при сравняването на две противоположности, имащи обратна природа. И затова, докато творението не разкрие Твореца, не застане насреща и не измери себе си спрямо Него, няма да има никаква възможност да разбере кой е той, къде се намира и в какво състояние.

Всички измервания се провеждат спрямо образа на Твореца, образа на Даващия, който сме способни да създадем вътре в себе си. А този образ в себе си можем да построим само при условие, че направим съкращаване и пребиваваме в отдаване и скриване спрямо ближния.

Затова ни е дадена групата, в качеството на система на отброяване, където можем да направим всичко това. И тогава ние, в крайна сметка, ще знаем през какви състояния минаваме всеки миг. Така, както ми се иска всеки път да оценявам групата: по-голям ли съм от тях или по-малък, какви искам да видя нашите отношения и търся ли Твореца между нас или извън – това се определя от моето собствено състояние.

Именно по отношението ми към другарите аз трябва да оценявам текущото си състояние!

От урока по статията ”Учение за десетте Сфирот“ , 21.07.2011

[48837]

Поколение, прегряващо на работното място

Съобщение (The Daily Mail., Книгата J.Borysenko. „Why You Burn Out And How To Revive“): Ако работният ви ден продължава повече от 8 часа, пет дни в седмицата, то шест пъти повече сте застрашен от риск да достигнете психическо и физическо изтощение от стрес. В рисковата група не влизат само стриктните и работохолиците.

Работата е в това, че днес фирмите съкращават щатовете. Заетостта на оставащите нараства, но те се страхуват да протестират, за да не попаднат самите те в списъка с уволнените. Особено жените тежко понасят всичко това. В състояние ”прегряване” човек губи мотивация и жизнени сили и това състояние на практика е необратимо, довежда до истерия, срив, самоубийство.

В състояние на угнетеност, предизвикано от стреса, мозъкът започва да работи по друг начин. Включва се центърът на страха, променя се работата на челният дял, губим контрол над емоциите си. На работното място човек се сдържа, но в къщи си го изкарва на близките си. Така ”прегряването” отравя взаимоотношенията.

Реплика: Родителите по желание трябва да се занимават с децата в къщи, децата (и родителите) трябва да се учат в къщи от телевизията и от интернет, получавайки обща култура и в задължителен ред, посещавайки само подбраните им спортни занятия и обсъждания. Да работим по-малко, да произвеждаме необходимото, иначе ще изгорим или ще се спрем тогава, когато изтощавайки Земята, забележим, че няма какво повече да преработваме.

[48851]

Кризата не е икономическа, а идеологическа

Мнение (Д. Стиглиц, проф. по икономика в Колумбийския университет, лауреат на Нобелова награда): „Временно лекарство за кризата се явява икономията и приватизацията, но то се провали в Източна Азия, Латинска Америка, а днес в Европа (Ирландия, Латвия, Гърция).

Има алтернатива: стратегията за икономически растеж, поддържана от Европейския съюз и Международния валутен фонд. Но финансовите пазари и икономистите са убедени, че режимът на икономия поражда сигурност и ще доведе до икономически растеж.

Но от сруга страна, икономията влияе негативно на икономическия растеж, предизвиква спад. Неуспешното завръщане към растеж на световната икономика ще бъде катастрофа за нея. За съжаление, светът продължава да се движи в тази посока.”

Реплика: Светът продължава да се движи в тази посока, защото изкуствената стимулация на ръста няма смисъл, както и икономията. Не бива „ръста да се стимулира” изкуствено – той изтощава ресурсите, екологията, увеличава разрива между бедните и богатите страни и между хората. Не трябва да се обещава работа на всички – тя ще бъде все по-малко. Безмислено е да се съпротивляваме на тенденцията – трябва да я разберем и така ще се появи трета посока:

Решението се състои в привеждането на обществото към нова система на вътрешна връзка:

1. Разумно потребление – разпределяне, обезпечаване на всеки с материално необходимото.

2. Задължително постоянно възпитание и образование за всеки с цел глобално виждане на света – като училище за деца, което непрекъснато обучава всеки, как да съществува в новия интегрален, глобално свързан свят.

3. Възпитаване на всеки във възможността да усети новото ниво на осъзнаване и усещане за света.

[48748]

Един принцип от времето на Авраам до днес

Хората идват в Кабала с много илюзии и неправилни идеи относно тази наука, представяйки си я така, както тяхното егоистично желание им я изобразява, основана на всякакви видове слухове. Хората я представят като мистика и мислят, че е свързана с астрология, изцеление, благословии, чудеса, светена вода и червени конци, и че може да бъде използвана за разкриване на миналото и бъдещето. В крайна сметка, нашето его търси някакъв специален вид напълване за себе си.

Ето защо, в началото на всеки му е трудно да възприеме кабалистичния принцип „Обичай ближния като себе си”. Дори ако е съгласен с него, той подхожда егоистично. Това е основата на всички видове „духовни” методи.

Въпреки това, за да достигнат по-близо до истинската реализация на метода на Кабала, са нужни особени хора. Това изисква голяма издръжливост, много усилия и взаимна подкрепа от група от хора, които са готови за това и които разбират, че в противен случай нямат никакъв шанс да реализират себе си. Само чрез това взаимно желание, „общ съсъд”, могат да получат възможност да станат хора и да направят нещо със себе си, за да се издигнат от материалното, животинско съществуване на „човешкото” ниво.

Духовното действие, което трябва да извършим, е изразено в изпълнението на „613 заповеди”, тоест действия на обединение между хората, които са решили, че трябва да се обединят.

Това е, което се е случило по времето на Авраам и също по времето на Мойсей. И това същото е и в наши дни. Принципът е все същият. Ако частите на разбитата душа, която е била създадена от Твореца, са готови да се обединят заедно, за да възстановят общия съсъд, тогава той става голям сбор за Тора – съсъда за Светлината. Светлината се разкрива вътре в това общо желание, общо усилие, взаимна подкрепа и поръчителство.

Ето защо е безсмислено човек да мисли за духовно постижение и за своята самореализация, освен ако не възприеме всичко това чрез обединението с другите, с „ближния”, тоест с  хора като него, които също желаят да се обединят и които разбират, че само чрез обединение те ще придобият втора природа.

От урок по статия на Рабаш, 20.07.2011

[48720]

Три идеи на Вернадски:

1. Човечеството става мощна геологическа сила. Пред него се поставят въпросите за преустройване на биосферата, в интерес на свободно мислещото човечество като единно цяло. Това ново състояние на биосферата, към което се приближаваме е „ноосферата“.

2. Сега ние преживяваме разпределение в биосферата на царството на разума, изменящо по коренен начин нейния облик и строеж. Научната мисъл на човечеството работи само в биосферата и в хода на своето проявяване се превръща в ноосфера.

3.Създаването на ноосфера, започнало едва преди няколко десетки хиляди години, е събитие с огромна важност в историята на нашата планета, свързано преди всичко с ръст на науката в биосферата.

Ноосферата е непрекъснато разширяваща се в пространството и във времето сфера на разума и духа. Земната цивилизация реално е встъпила в епохата на антропогенното пренаселване на Земята. Венец на нашата творческа работа трябва да стане новото свето възприятие, устремяването към епохата на ноосферата.

[48854]