Entries in the '' Категория

Път след апокалипсиса

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение (доклад на ООН): Прогресът позволи да се повиши материалното благосъстояние на населението, но доведе до деградация на обкръжаващата среда. До днес са унищожени половината от горските масиви по Земята, изтощени и замърсени са подпочвените води, изчезват различни видове растения и животни, заплашва ни глобално затопляне, увеличаване на природните катаклизми повече от пет пъти в сравнение с 1970 година.

Невъзможно е да се повиши жизнения стандарт на милиарди жители от развиващите се страни, за сметка на икономическия прогрес, защото това ще доведе до пълно изтощаване на природните ресурси, Земята не може повече да издържа човечеството и целта все едно няма да бъде постигната! Човечеството трябва да намери такъв път за развитие, който ще позволи да избегнат екологичните катастрофи. Преходът към нов модел на развитие изисква радикално изменение на потребителското поведение, на транспортните системи, на жилищата и строителната инфраструктура, системата за водоснабдяване и санитарни норми.

Реплика: Преходът към каквото и да е спасяване на икономиката за разумно потребление е невъзможен без поправяне на природата на човека. Но властта и системата се съпротивляват на поправянето на природата на човека от егоистична на алтруистична, тъй като тогава ще загубят властта над света.

Затова докато е възможно, главната задача на властта и банките е всячески да отклонят хората от мисли за кризата. Дори за сметка на увеличаване на държавния дълг, както е в САЩ. И всяка власт е съгласна с това.

Изгради човек от себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ние говорим за любов към ближния като към себе си. Но как е възможно да видиш приятелите като по-висши от теб, когато си сигурен и ясно виждаш, че си по-добър от тях?

Отговор: Всеки човек е сигурен, че той е по-добър от другите. Дори ако не го осъзнава, това е така при всеки случай. Няма никакво съмнение, че всеки счита себе си за по-добър от другите, мислейки си, че разбира повече и е по-поправен.

Така се разкрива силата на разбиване между нас, принуждавайки всеки човек да се смята за по-висш от останалите. Човек забравя, че в ръцете на Твореца той е като безформен, нежив материал, като парче глина и че всичко в него, в неговите желания и мисли, идва при него от Твореца.

Единственото нещо, което може да бъде изразено в този материал като лично действие, е стремежът за връзка с „ближния”. В този случай безформената маса приема „Човешка” форма – форма, която е подобна на Твореца.

Само този вид стремеж към подобие с Твореца може да съществува в „глината” като неин собствен стремеж. Кога той става личен, при какво условие? При условие, че това „парче глина” действа, за да се обедини с другите „парчета” в особена форма, наречена „Човек” – във формата на взаимно отдаване, където всички те, желаейки да изваят Човек от себе си, приемат тази форма – определена част от общата скулптура.

А освен това, всичко, което се пробужда в тях и между тях, им е било дадено отгоре, според условията и проблемите, които те трябва да решат. Затова всичко, което се случва в момента и което ще се случва в бъдеще, се дава отгоре. И само едно малко влияние е възможно от страната на материала – постепенно, като се обедини с други като него, да приеме формата на Твореца, да стане „Човек”.

От урок по книгата „Зоар”, 20.07.2011

[48717]

Потокът на отдаване

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е истинското усещане за светлината?

Отговор: Аз нямам какво да дам на друг човек, но когато наистина искам да му дам нещо, тогава вътре в мен, в моето отношение към него, в стремежа към отдаване и любов, особен „поток” се разкрива, което се нарича „светлина”.

За да възприемеш каквото и да е външно явление, е нужно да достигнеш подобие с него. Като радио, което е настроено на определена вълна – аз пораждам вълната, свойството, което е извън мен. Вътре в мен аз създавам пример или модел на свойството отдаване, което е отвън.

Ако аз действително се отнасям към друг човек по закона за отдаване, тогава изведнъж в моето отношение към него аз развивам определено напълване, което като че ли идва отвън, въпреки че всъщност то изплува на повърхността от вътре. Отговорът, който усещам в моя стремеж към отдаване  е светлината.

От урок по статията „Поръчителство”, 20.07.2011

[48724]

Да знаеш желанието на ближния

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо се обръщаме към учените и мислещите хора – за да може чрез тях нашето послание да се спусне над останалите ли?

Отговор: Да. Имаме възможност да насочим учените да се обърнат към правителствата на върха и към народа долу. Ние, един вид, подхождаме отстрани и се внедряваме в този среден пласт от умни, мислещи хора, учени. Водим ги към общата задача, към общото мнение и ги подтикваме да се обърнат към върха и надолу.

Нямаме друга възможност – не можем да го направим сами, тъй като сме въоръжени с методика, която изглежда нереална както на едните, така и на другите. А да чакаме, докато видят, че е осъществима, означава да позволим светът да попадне на пътя на страданията.

Въпрос: Това обръщане на разумна основа ли го изграждаме?

Отговор: Разбира се. Единствено на разумна основа. Към всеки трябва да се обръщаме съобразно неговите желания. В това число и към Твореца: ако искам да установя връзка с Него, трябва да действам в съгласие с Неговите желания. Той иска да ми отдава – чудесно, ще му предоставя такава възможност. Аз се разкривам за Неговите дарове –  именно това е получаване заради отдаване.

Винаги работя с чужди желания. Иначе не общувам с другите, а напротив – затварям се в себе си. Първоначално е нуобходимо да усетя желанието на ближния като желание на масата, желание на учените, желание на другарите, желание на групата или желание на Твореца. А след това работя, съобразявайки се с тези желания. За какво? За обединение. По какъв начин? Както ми го диктува това желание.

Неслучайно рекламните агенции първо извършват проучване, за да си изяснят какво мислят хората, какво искат, към какво се стремят. Всички, които работят с публика и искат да постигнат успех, постоянно държат ръката си на пулса на своята аудитория. А как иначе? Ако искаш да се обърнеш към някоя част от народа, трябва да знаеш нейните желания. Това са азбучни истини.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.07.2011

[48606]

Твоите усилия не отиват на вятъра

каббалист Михаэль ЛайтманКазано е, че „Няма никого освен Него“, т.е. висшата светлина се намира в абсолютен покой и винаги ни въздейства с добро. Но от друга страна, е казано: „Погълне го чудовището и го върне“, и ние виждаме, че каквито и усилия да прилагаш, всичко се оказва напразно. Минава месец след месец, ние работим, прилагаме намерение колкото сили имаме, а файда няма.

Но не може в природата да има такова явление, което да няма никакъв резултат – нито добър, нито лош. Определено той винаги съществува и никъде не изчезва. Само че за нас тези резултати сякаш изчезват, миналите действия и мисли се забравят и всеки миг аз съм като нов човек.

Обаче къде се запазва всичко това? В нашето желание, в същинската му дълбочина! Ако ние извършваме някакво действие със своето желание, намерение, усилие, с цялата правдивост, която желанието ни изобразява – било то правилно или грешно, то това действие вече не изчезва.

Всичко, което прави всеки човек, всеки елемент на творението, всяка негова частица: нежива, растителна, животинска, човешка съгласно нивото си, всичко се поглъща дълбоко в недрата на Малхут, именно на това желание, което съществува в творението.

А ако човекът има стремеж да достигне отдаване, то неговите действия стават специални. Дори ако той все още действа заради себе си (ло лишма) и забравя, че трябва да доставя радост на Твореца и не е известно кога ще достигне това.

Всички действия на човека (в групата, в неговите отношения към ученето), които все още са напълно егоистични, поглъщат „нечиста сила“ (клипа), т.е. неговите егоистични желания, от които той в този миг е изхождал. Те са били насочени към личната изгода и действието е придобило егоистичен характер, и все пак всичко се запазва и нищо не се губи. Защото, въпреки всичко, човек прилага усилия в това състояние, което му е дадено, и трябва постепенно да расте.

А когато той достига такова състояние, при което сумата на приложените усилия, неговите старания и групата, която той е организирал за себе си, дават резултат, тогава всичките натрупвания, пазени в нечистите желания, дори без той да знае, изведнъж се изявяват и се появяват като поправени желания. И тогава той ги получава и с тях продължава придвижването си напред.

Това се случва през цялото време и това е много важен принцип. Необходимо е да разберем, че всяко действие все пак има полза дори ако е егоистично. И всичките ни действия, които реализираме в рамките на много месеци, в края се събират заедно, за да ни се разкрият.

А когато на човека понякога  му се отдаде да стигне до по-силен стремеж към отдаването, дори все още да е „ло лишма“, макар и по-близо до „лишма“, той винаги започва по-добре да разбира и усеща миналото и да осъзнава през какво е минал и какво се е случило с него.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 19.07.2011

[48589]

Глобалистика – наука за новия свят

Глобалистика (от лат. Globus – Земно кълбо, наука за всеобщото) – наука, изучаваща закономерностите на развитието на човечеството и света като цяло, в реалните земни условия, с нейните завършени размери, с ограничените природни ресурси, антропогенно претоварена. Светът – това е човечеството и неговата обкръжаваща среда.

Глобалистиката обхваща целия свят с един поглед и описва този свят, неговата динамика на развитие, неговите вътрешни взаимовръзки в единна система и обобщени параметри.

Глобалистиката изучава общите закономерности на развитието на човека в количествен вид, и създава количествени модели на управляемото жизнеспособно световно устройство в условията на антропогенното претоварване на Земята. Глобалистиката хармонично съчетава фундаменталните и приложните изследвания и разработки.

[48743]

Разумът идва с опита

каббалист Михаэль ЛайтманСъществува едно единствено желание – единственото, което е било създадено, което след това започва да се развива. И то не се дели на някакви стъпала или части – то се дели по стъпалата на само осъзнаването. Аз през цялото време разкривам най-първото състояние все повече и повече.

Искрата на светлината създала точката на тъмнината и с това творението приключило. Сега това е точката на тъмнината, точката на желанието, което започва да разпознава: Кой съм аз? Кой ме е създал? С каква цел, какво трябва да направя, какво искам от светлината и от самата себе си? Тя през цялото време се рови в самата себе си и си изяснява, все по-добре се опознава – а чрез самопостигане тя опознава светлината, която я е създала.

В цялата вселена няма нищо освен творението, все по-добре опознаващо Твореца. А самата реалност не се променя. Светлината е напълнила желанието и сега желанието все по-дълбоко постига това едно състояние.

Всичките промени се извършват само в осъзнаването, в усещането, в реакциите – но вътре в същия този материал. Затова, в най-първото състояние аз усещам много малко – започвам само да се усещам, че съществувам в него, сякаш започвам да се събуждам.  Това се нарича светлината Нефеш в моето желание, засега намираща се на нулево ниво (шореш).

Сега започвам все повече да се пробуждам и да се оглеждам. Това, което виждам на това стъпало, редом със себе си, на мен все още не ми е познато и затова аз възприемам това в светлината Нефеш. Но вече осъзнавам своето предходно състояние, от което се пробудих, и разбирам, че съм спал, а сега съм се събудил.

От къде ми е известно, че съм спал? От това, че сега съм се събудил, познал съм следващото състояние и сега разбирам по-добре предходното. Затова в миналото състояние се облича светлината Руах, независимо че в сегашното си състояние аз обладавам само светлината Нефеш.

В най-напредналото състояние аз никога няма да имам повече от светлината Нефеш. И само предходните състояния за мен стават все по-ясни. Затова, човек, който напредва правилно, винаги ще усеща мъгла, неяснота, объркване, ще се сблъсква с неясни за него сили и разчети, вечно ще се съмнява.

Но на него му става все по-ясен изминатия път, цялата му история и гледайки от там, вижда бъдещата перспектива. Т.е. от една страна, го съпровожда мъглата, объркването и безсилието, но заедно с това, той става все по-умен относно миналото, разбирайки целия изминат процес, неговите причини и следствия и така постига  Твореца. Това се нарича ”обратно съответствие” на светлината и желанието.

Нашето желание все повече се развива и става все по-”умно”, научно, определено, по-висше, близо до Твореца, а в него едва се усеща светлината Нефеш. Но в предходните желания, които ние постигаме след понататъшно придвижване на все по-голяма и по-голяма дълбочина – се усеща светлината НАРАНХАЙ. Както е казано, че ”разумът идва само с опита”

От урока по статията ”Въведение в науката кабала”, (Птиха) 13.07.2011

[48708]

Управителя на МВФ предупреждава за глобална катастрофа

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: (Кристин Лагард, управител на Международния валутен фонд) Ако САЩ обявят дефолт по своите дългови задължения, това ще бъде ”истински шок” за световната икономика. Това ще постави под заплаха икономиката на САЩ и стабилността като цяло.

Държавния дълг на САЩ достигна поредния максимум, определен от Конгреса в размер$ 14,3 трилиона, и се изравни с ВБП. Което означава, че САЩ повече не могат да печатат облигации по своя дълг (да се пре – кредитират). Това означава банкрут за държавата… ако не се съгласят на повишаване на лимита на държавния заем т.е. по нататъшния ръст на дълга.

Реплика: А по нататък – да бъде, каквото бъде! Основното е да се отсрочи съдбовния час на разплатата. Всички в света просто искат да продължат тази игра, защото не виждат друга алтернатива – и няма да видят, докато страданията не ги подтикнат да чуят предложенията на Кабалата за преход към общество на разумно потребление и разпределение.

[48625]

Поправянето: начало на финалния стадий

каббалист Михаэль ЛайтманВ Малхут на света на Безкрайността, в творението, което е създал Твореца, има различни желания, разпределящи се по петте нива на дълбочина на авиюта. По-нататък тези нива се проявяват в петте свята, в петте парцуфим на всеки свят и в петте сфирот на всеки парцуф.

И затова в един парцуф на Малхут на Безкрайността има десет сфирот ХаБаД – ХаГаТ – НеХИ, подразделящи се в зависимост от своята близост с Кетер или Малхут, или съгласно своята отдалеченост от една от тях.

С други думи те се градуират по линия. В термините за постигане на свойството отдаване тези сфирот на Малхут на Безкрайността помежду си се намират в линейно съотношение. Те са по-близо до получаващото желание на Малхут или до отдаващото желание на Кетер.

Като следствие, желанията на Малхут стоят на различни места в общата последователност на поправянето. Тъй като поправянето винаги започва от лекото към трудното. Отначало поправяме леките елементи, а след това те ни помагат за поправянето на по-тежките елементи.

Онези детайли на Малхут на Безкрайността, които идват при поправката първи, се наричат „Исраел”, което означава: ”Направо към Твореца” (яшар Ел). Те си имат съответно насоченост, тенденция, те са сякаш прозрачни, тъй като другите желания имат по-голяма дълбочина.

Казано иначе, отначало в Малхут на Безкрайността се проявяват елементи, отнасящи се към частта ХаБаД, след това  – елементи на ХаГаТ и чак тогава – елементите на НеХИ. Както знаем, елементите на ХаБаД и ХаГаТ се наричат ”праотци” и ”синове” и се отнасят към Галгалта ве Ейнаим, до хазе (гърди). ХаБаД е Рош (глава), а ХаГаТ е главата на тялото. Е, а самото тяло е ТаНХИ.

В различните периоди се пробуждат различни души. Първите се наричат ”праотци” – това е Авраам, Ицхак и Яков. Души, поправящи се в периода на влизане в Египет и изхода от него, се наричат ”синове”. По време на египетското изгнание умира Яков. С други думи, приключено е със стъпалото на Яков и е извършен преход между етапите.

Етапът ”синове” е завършен по времето на разрушаването на Първия и Втория храм, когато потомците на праотците са паднали на стъпалото ”народите на света” и се слели с тях. Това смесване е станало по времето на четирите изгнания, но основно при последното изгнание.

Сега, при неговия завършек, може да се пристъпи към поправяне на стъпалото НеХИ – завършека на общия парцуф на Малхут на Безкрайността. Понеже към това време е приключило включването към нея на частите ХаБаД – ХаГаТ, осъществено посредством разбиването. Днес се намираме точно в края на това включване и в началото на поправянето на НеХИ – частта, завършваща всичките стъпала. Нашите поправки също така текат бавно, в съответствие с дебелината на стъпалото, на което се намираме. Необходими са ни многобройни средства, за да се поправим.

Праотците са имали друга методика, те се поправяли дори без да работят с ”Тора и заповедите”, защото се намирали на нивото на коренното развитие на желанието. За тях е било достатъчно да отменят себе си, докато ”Тора и заповедите” е работа с получаващото желание и с привличане на светлината, възвръщаща ни към Източника. По нататък, синовете получили методиката ”Тора и заповедите” – все още на базата на праотците. За разлика от тях, ние днес сме откъснати от всичко това и пристъпяме към реализацията на голямото егоистично желание.

Обаче и на нашето стъпало ТаНХИМ, в завършека на общия парцуф, който се разделя на три части от по 2000 години, както ни обяснява Баал а-Сулам в предисловието към книгата „Зоар“, дори тук има разделяне на нещата на ХаБаД – ХаГаТ – НеХИМ. И НеХИ на свой ред също се разделя на три части, в които се запазва същият ред на поправяне от лекото към трудното.

И затова когато съсъдите (желанията) излизат от разбиването и пристъпват към поправяне, те започват от онези души, които се стремят към духовното. Те се наричат ”Исраел”. Понеже в изгнание всички са отделени от светлината и затова онези от общността, които първи се пробуждат и разкриват Твореца, се нарича ”Исраел”. Те образуват група, която трябва да поведе след себе си останалите хора (човечеството).

Тази група на дадения етап се явява групата на ”праотците” в НеХИ. Праотците са действали за благото на обществото, Авраам е искал да осъществи поправянето на цял Древен Вавилон – ето така трябва и ние да действаме, разбирайки каква отговорност ни е възложена.

От урока по статията ”Поръчителство”, 19.07.2011

[48612]

В преломната точка от миналото в бъдещето

каббалист Михаэль ЛайтманЗа щастие сме се родили в такава преходна епоха, когато след многомилиардни исторически процеси, протекли в нашата Вселена и на Земята, се оказахме в бифуркационна преломна точка между миналото и бъдещето, когато именно ние трябва сами да реализираме този преход от егоистическа, индивидуална, дискретна към алтруистична интегрална аналогова система.

В досегашните поколения сме съществували в егоистическо желание, действайки линейно всеки сам за себе си. А сега под влиянието на природата сме принудени да почувстваме, че ни е нужно да променим изцяло погледа и действията в нашия свят в името на бъдещото ни съществувание.

Понеже човечеството става глобално свързано, ние не можем да продължаваме да действаме в него всеки еднолично, при това все едно ще си нанасяме вреда един на друг. И с всеки ден тази нова система на обща глобална интегрална взаимовръзка все повече се разкрива пред всички и вече става очевидна за хиляди хора по света.

В науката кабала не правим догадки, а на практика изучаваме тази система: как е създадена системата на следващото, тъй наречено духовно ниво, на което трява да се издигне цялото човечество вече в наше време. При  това изучаваме не само тази система, но и методиката по достигането й: как може да се издигне на него, без да чака природата, както винаги, да започне да ни блъска отзад.

Защото  на всички предишни етапи на нашето развитие природата ни е блъскала само чрез развитието на егоизма. Прибавяли са ни едва-едва егоизъм и ние сме бягали напред, опитвайки се с нещо да го запълним. Прибавяли са ни още малко – и сме бягали в друга посока, в търсене на нови напълнения.

Така на зигзаг сме се придвижвали напред и сме строили общество, система на възпитание, семейство, раждали сме деца, създавали сме държави, технологии, промишленост и т.н. И всичко това само под въздействието на егоизма, който ни е блъскал отзад към нови напълнения.

А сега се разкрива проблем – эгоизмът повече не ни бута. Но затова пък разкриващата ни се интегрална система, интегрална природа, ни притиска всички заедно, принуждавайки ни да се съединяваме заедно, за да можем да просъществуваме.

Имаме  и технология, и семейство, и наши обществени отношения, политика, правителства, училище, всичко, което е било и е, всичко престава да работи, защото повече не можем да функционираме с предишния си егоистичен стремеж в този нов свят, който приближава, в друга система, системата на общите взаимовръзки. А ние влизаме там с нашите предишни действия, нашите предишни въздействия, с нашите навици, с нашите закони, с нашите обществени връзки.

Ние се оказваме в съвсем друга система. Имаме  по-различно отношение от това, което би трябвало да имаме към света, към което ни потиква светът. И се получава, че трябва да направим нещо с нас самите. Какво? Ето това все още не сме научили. Как да се свържем помежду си, за да съответстваме на света, – това засега не го знаем.

Как да достигнем тази взаимовръзка, как при това да убедим себе си, че това е необходимо? Макар и днес логически това да го разбират много хора, решение на този въпрос засега не са намерили. Така че днес ние с вас се намираме в такъв преход от по-ниско стъпало на по-високо.

И този преход – не е обичаен преход от едно устройство към към друго, от едно технологично ниво към друго, както беше в минало. Сега ние с вас се намираме във фазата на качествен преход, а не в количествен.

Качественият преход не е просто промяна в качеството на нашия живот, в качеството на  отношенията помежду ни, а една основна промяна на всичко, което е било преди. Светът трябва да  стане напълно различен. Ето това е нашият проблем.

Светът в действителност става различен и се доближава до нас, но ние все още не знаем, по какъв начин адекватно да го усетим, все още се намираме в старата идеология, съзнание, възприятие. Като че ли сме попаднали в неизвестно за нас пространство, и затова по никакъв начин не действаме в него правилно.

И затова нашите неадекватни действия, всичките ни предишни начини на живот днес минават през така наречената криза. Да се надяваме, че скоро ще разберем как трябва да се променим.

Науката кабала разказва за това. Надявам се, че тя ще помогне не само на нас, но и на всички хора на Земята, и че ние ще стигнем до това.

От виртуалния урок, 17.06.2011

[48581]

Всички възрасти са подвластни на възпитанието

Въпрос: Ние се опитваме да научим света на обединение, нищо че засега това е егоистично. Как после да повдигнем хората на нивото любовта към Твореца?

Отговор: Те ще извършат този преход под нашето ръководство. Защото ние ги въвеждаме в рамките на новото възпитание, а не просто дърдорим пред публика.

На хората ще им се наложи да встъпят във възпитателна мрежа, обхващаща всички възрасти от нула до сто и двадесет, действаща от сега и до края на поправянето, във всички времена. Всички трябва да се намират в непрекъснат процес на възпитание: да кажем, една трета работа, две трети възпитание, което само по себе си е също работа.

И тогава в меко, в привично подаване ще обясним на хората принципите на Баал а-Сулам, адаптирани за целия свят. Защото науката кабала говори за желанието за наслаждение и желанието да насладиш, за техните взаимоотношения, за това, как да поправиш природата си. Нищо ”виртуално”, привидно, ”духовно”, мистично. Става въпрос за силите, които действат в теб.

Разкривайки ги все повече и повече, ще видиш, че никой не те кара ”да витаеш в облаците”. ”Духовното” е намерението за отдаване. Ако съм достигнал отдаване на другия, значи аз съм духовен. А ако се грижа за себе си – съм материален. Взаимоотношенията ни, основани на отдаване, са духовният свят. А днешните взаимоотношения – това е материален свят.

Но ние даже не говорим там за някакви си светове. Защото на човек му е трудно да се откъсне от старите представи, той се обърква. И затова ние го снабдяваме с прости обяснения, подавайки му цялата наука кабала без специална терминология, с прости думи.

Ние трябва да построим тази система на възпитание, за да може постепенно да предаваме на хората знания за човешката природа. Повече нищо не е нужно. Ние говорим за природата на човека, освен когото нищо друго не е и създадено.

Благодарение на това, човек ще се развива постепенно, докато не открие това, което се намира отвън, системата на взаимната му връзка с другите. И в нея той разкрива Твореца.

В действителност можем да проведем обясненията с термините за възприемане на реалността: той разкрива даже не връзката с другите, а самия себе си. Желанията, които му се представят външни и чужди, той разкрива като собствени. Оказва се, че това е той. Приближавайки външните части към себе си, той сякаш пришива, имплантира, приобщава разкъсаните органи на собственото си тяло и съобразно с това усеща, разкрива съвършената реалност.

Сега виждам само това, което е малка част от разбитото тяло. Но колкото повече части присъединявам към него, повече се откривам в тях.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.07.2011

[48600]

Лекарство за вечен живот

каббалист Михаэль ЛайтманКазано е, че „общото и частното са равни“, и затова всяка група и всеки човек трябва да си отговорят на следния въпрос: имат ли те висша цел в живота – да се повдигнат от животинско на човешко ниво, на нивото на Адам, „подобния“ на Твореца?  Да придобият свойството отдаване, в което ще усещат живота в отдаване – висшия живот.

В началото човекът се стреми към това просто защото не му се умира. Той си представя духовния живот също като материален, само че малко по-добър и, най-важното, без смърт. Това е максимумът, до който можем да си представим духовния живот.

Така се получава, че аз уча и мисля, че получавам някакво лекарство, което ще ми донесе вечен живот, а също така и изпълнен и съвършен, без всички насъщни проблеми. И затова човек продължава. Защото само така можем да си представяме живот, който е по-високо от нашия свят.

Но дори и само под такава форма човек да започва да се придвижва напред, той решава, че трябва да използва средствата, които са на негово разположение: учителя, който обяснява какво трябва да се прави, изпълнявайки съветите му в групата с помощта на книгите.

Учителят само ми показва какво трябва да се прави, а аз трябва да изпълнявам, защото нямам на какво друго да се опра. А цялата реализация протича в групата и ученето. И така постепенно разривам в себе си стремежа към свойството отдаване, което се превръща в моя цел, съдържаща се в единството, съединението, взаимното поръчителство като един човек с едно серце.

Това значи да достигнеш вярата, за която е казано: „Праведникът ще живее със своята вяра“ – разкриването на свойството отдаване в сърцето на човека, във всичките му желания.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 18.07.2011

[48448]

Проблем има, решението не се вижда

Баал а-Сулам, ”Поръчителство”: Задачата на Исраел по отношение на народите по света е подобна на задачата на праотците по отношение на народа на Исраел.

Ако не са били праотците, не би възникнал народът на Исраел, т.е. групата, стремяща се към Твореца и поправяща себе си. Точно по този начин и ние трябва да се грижим за света, защото без помощта ни хората няма да успеят да се поправят сами. Желанията им са неспособни за самостоятелен подем, няма възможност даже да си помислят за поправяне заради отдаване.

Сега виждаме това в работата на учените и на видни деятели в различни области. Те пишат много правилни неща за света, но за решение не могат да кажат и дума. Защото в тях няма стремеж ”право към Твореца”, няма духовна искра и затова те не разбират, че това е единствената възможност. Безпомощни са пред необходимостта от поправяне, те даже нямат никакво средство.

И затова в търсенията и дискусиите си, те вече започват да увъртат отговора, не им е по силите да гледат в тази посока. Виждат случващото се, разбират необходимостта от създаване на интегрален свят и спират дотук. Като следствие, разсъжденията им се размиват и не завършват с нищо или се свиват до съвършено нереални предложения.

Аз не ги укорявам, това съвсем не свидетелства за ограничеността им, просто без добавката на духовната искра в желанията на човека в този свят е невъзможно да се види по-нататъшното, единствено възможно развитие.

От урока по статията ”Поръчителство”

[48609]

Море от Шхина

Съществува мрежа от връзки между всички другари на световната ни група и има 125 стъпала на тази връзка. Засега се намираме на стъпало, на което висшата сила ни е свързала помежду ни, съединявайки ни с различни форми на връзката, когато вътре в тази мрежа един се намира близко, а друг далеко, не географически, а душевно. И така съществуваме вътре в свързващата мрежа, но тази висша сила ни е съединила заедно.

Сега трябва да се стараем да се съединим сами със собствени сили. В отговор на тези усилия ще ни подейства светлината и ще разкрием съединението между нас. Това съединяване трябва да достигне такива нива, че четейки Зоар да се намираме в тези състояния, за които се говори в нея.

Да кажем, ние четем: ”Слушай Исраел!”. Това е голямото състояние (гадлут) на Зеир Анпин на света Ацилут. А ние се намираме в него, това е степента на връзката между нас. Защото сам по себе си З”А се намира в малкото състояние (катнут), а всичко, допълващо го до голямото състояние идва от Малхут, от душите, желаещи да се съединят в него.

З”А получава желания от душите и им носи светлина, която ги съединява и цари между тях. Казва се, че З”А се възцарява в Малхут. Защото Малхут е само точка, нейните девет долни сфирот се намират долу, вътре в света БЕ”А, в разбитите души.

Всичко се случва тук, между нас. Ти започваш да усещаш, че ние сме построили тази връзка. Ако ние сами сме я построили, а не да ни заставя Творецът да бъдем свързани, то това вече е духовно стъпало, което сме постигнали със собствени усилия, желаейки да създадем единство, поръчителство.

Тогава започваме да усещаме, че говори Зоар. Но къде? Между нас, във всевъзможни действия, в разнообразни форми на връзките, променящи се между нас. Затова усещаш в групата сегашните материални отношения на този свят, а измененията на взаимното отдаване между вас – големи или малки, подеми и падения.

Тези отношения вече образуват море от Шхина (Малхут се нарича море) – общи духовни усещания между другарите, взаимно отдаване, в което усещаш присъствието на Твореца, царящото между нас море от отдаване.

Но всичко това се разкрива между нас при условие, че ни се удава да притеглим светлината, възвръщаща ни към Източника, когато не заспиваме на урока.

От урока по книгата „Зоар“

[48464]

Вариво, което кипи през цялото време…

Въпрос: Какво е това вътрешна и обкръжаваща светлина?

Отговор: Докато не се опитам след съкращаването да получа заради отдаване, на мен ми се струва, че съм постигнал успех! И сега се приготвям да получа заради отдаване, да направя това, което иска висшият, да Му доставя наслаждение.

Усещам, че Той иска аз да получа от Него! Взимам Неговото и моето желание, напълвам желанието си с наслаждение, а Неговото със своето наслаждение, и с това Му доставям радост. И след това като принеса на Него и на себе си частично наслаждение, Го радвам с намерението си, че правя това само заради Него, и също така това намерение се е отпечатало в мен. Какво по нататък?

А сега тук се случва някакъв сблъсък, защото аз не получавам повече, защото искам да остана даващ и затова преставам да получавам. И светлината остава наоколо като обкръжаваща и ме притиска отвън. Аз не съм я приел, защото не мога да получа ”заради отдаване” и тя остава отвън и ме притиска.

Тази светлина пробужда в мен много дълбоко желание (авюит), защото аз не получавам заради това, че не искам да бъда получаващ, а отдаващ. Тоест аз огорчавам Стопанина, който е искал да получа всичко.

Докато не получавам нищо няма никакви проблеми. Има Стопанин, който ми е противоположен и аз не искам да получа от Него, за да не изгоря.

Но когато вече съм получил малко, това частично получаване ме привързва към Него, а Него към мен. Сливаме се в тялото (тох) на парцуфа. И в сравнение с това ние усещаме недостиг от сливането извън парцуфа и в окончанието му (соф). Сега в мен се появява още по-силно усещане от отдалечаването ми, отколкото преди.

Направил съм добро дело, но сега от него гледам на себе си и се виждам много по-лош отпреди. По-рано това просто не съм го забелязвал! И затова този парцуф не е способен да остане на същото това място. На мен ми се разкрива това състояние, когато достигам неголямо сливане, а в останалото – не, и благодарение на това получавам нов поглед върху самия себе си, и тогава разбирам колко противоположен, лош и колко съм неспособен на отдаване.

Защото съм почувствал вътре в сливането, вътре в съединяването, колко силно Творецът желае да ми отдаде, и колко чудесно ще бъде, ако правя това за Него, колко много нови неща ще ми даде това съединяване! И сега усещам, че сам съм се отказал от пълно сливане.

Това не ми дава възможност да остана на място, и аз прогонвам светлината, не ми е по силите да изтърпя такова състояние. И сега получавам допълнителен слой желания. Както по-рано аз не мога да изтърпя да бъда получаващ и съм направил съкращаване, така и сега, не ми е по силите да търпя и бягам от това състояние, сякаш съкращавам себе си.

Но това не е съкращаване, това е просто напускане. Повече не мога да остана там, защото висшият иска пълно, съвършено сливане и сега усещам, колко съм Му противоположен на това съвършенство. Вместо предишното ниво на желания, в мен се събужда желание за нова сила „авюит алеф”.

Това не е просто по-голямо желание, а желание, раждащо се на фона на усещане, че не съм способен да бъда отдаващ. На предишния стадий желанието за получаване и наслаждение беше по-голямо. А сега се мъча от това, че не отдавам, това е принципно нов вид желания. И затова, когато изтръгвам светлината и минавам към следващото състояние, следващият парцуф, аз изпълнявам действието с екрана на новото, 1-во стъпало на желанията (алеф).

Кой парцуф е по-силен: Галгалта или А”Б? От гледна точка на желанието А”Б е по-силен и добавя към Галгалта. Но от гледна точка на светлината Галгалта е по-силен, защото в него се събира цялата светлина.

Представете си, че всичко това се случва в едно желание, сякаш се вари в една тенджера, тогава това ще стане по-ясно. Не е необходимо да се разделя на отделни парцуфим. Хубаво е да се знае как това се случва схематично, на теория. Но от нея е нужно да се премине към живо усещане в истинското желание за наслаждение вътре, в което се променят различните свойства, състояния, впечатления.

Всичко се случва вътре в това желание, както в една тенджера, вътре с някакво вариво, което кипи през цялото време…

От урока по ”Въведение в науката кабала”(Птиха)

 [48478]

Питате? – Отговарям… – 48

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от английския блог: Моят въпрос се отнася до тези религиозни хора, които постоянно се жалват от живота си. Те се молят, просят промяна, но доколкото нищо не се изменя, обвиняват за бедите си всички наоколо.

Разбирам, че проблемът е в техния егоизъм и се опитвам да им обясня това, без да споменавам кабала, но безрезултатно. Болно ми е да гледам как те отново и отново правят едни и същи грешки. Когато се опитам да им помогна, думите им за кратко време достигат до тях, а след това те наново се връщат към старите си жалби.

Как действително да им помогна? Аз обикновено приемам отбранителна позиция, доколкото те спорят с мен, а след това започват да обвиняват за собствените си проблеми. Как да подходим към такива егоистични хора, без да предизвиквам спор и да не им давам повод да си помислят, че ги осъждам?

Отговор: Само развитието и силното обществено мнение постепенно ще ги измени. Те ще достигнат последни до поправяне. А засега – оставете ги. Поправянето трябва да започне с леките части на егоизма.

Въпрос от английския блог: Нашата работа се заключава в проявяване на злото начало. А какво, ако успеем да го разкрием, а не можем да се избавим от него? Как да поправим такива лоши наклонности като кражба, или лъжа?

Отговор: В степента, в която вие усещате злото в себе си, в същата степен ще сте в състояние да го поправите!

[48617]

Криза в жанра

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: Американската компания HIS ScreenDigest, занимаваща се с изучаване на пазара за Медиа – технологии публикува изследване, което е посветено на съдбата на триизмерното кино.

Резултатите се оказали обезкуражаващи: новата технология, която едва излезе на мода, днес привлича все по-малко зрители. През 2011 година зрителите, гледащи стерео-версии на новите филми е намаляло наполовина от американската аудитория.

Реплика: Хората се умориха от безсъдържателни ужаси и войни, всичко отминава, дори глупостите…

[48633]

„Време е да действаме заради Твореца”

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава „да поддържаш намерението”? Струва ми се, че по този начин човек не се придвижва или развива. Как може човек да развие това намерение?

Отговор: Докато четем „Зоар”, аз играя игра с моите приятели. Няма значение колко добре разбираме или не разбираме тези думи, дали чувам една част от фразата, четвърт от нея или цяло изречение, всички думи, и дали прониквам в по-голяма или по-малка глъбина – всеки прави каквото може. Играта е в това, че всички тези думи аз съотнасям към връзка между нас.

Наистина, книгата „Зоар” ни казва за начина, по който трябва да се свържем помежду си. Аз не знам каква е тази връзка, но тя е описана тук. И поради тази причина, докато чета „Зоар”, аз се опитвам да мисля за това, какво е да бъдеш свързан по един или друг начин, в една или друга форма.

Например, написано е: „Време е да действаме заради Твореца… тъй като те са прегрешили срещу тяхната Тора”. Към какво се отнася това? Когато човек забрави за намерението заради отдаване, това означава, че е „прегрешил срещу Тора”. И тогава „време е да действаме заради Твореца” означава, че ти отново трябва да се върнеш към същото намерение, същата силна връзка с твоите приятели във взаимно отдаване, защото по този начин ти се стремиш да изградиш „място” за разкриването на Твореца. Ти правиш това, за да Му дадеш възможност да разкрие Себе си. Той получава наслаждение от това като Хазяина, който разкрива угощения на своя гост.

Така че защо четеш „Зоар”? Къде реализираш и разкриваш това, което си прочел? То може да се разкрие в правилната връзка между нас. Няма друго „място”. То се разкрива само ако успеем да създадем правилно връзка във взаимно отдаване.

Поради тази причина аз се опитвам да намеря нишките, мрежата, която свързва нашите желания, мисли и силата на стремеж между нас. Какви сили задействат тази връзка? Каква е формулата на тази мрежа? Аз искам да разбера! „Зоар” точно ни разказва за това.

От урок по книгата „Зоар”, 12.07.2011

[47892]

Парите не могат да ни купят щастие

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (Робърт Скиделски, член на английската Камара на лордовете, професор по политическа икономика, Aljazeera): „Западната цивилизация е все по-незадоволена, обременена със система от поощрения, които са важни за натрупване на богатство, а това подкопава нашия капацитет да му се наслаждаваме. Капитализмът може би е близо до изтощаване на своя потенциал да създава по-добър живот – поне в най-богатите световни държави…”

„Материалните придобивки може да продължат, въпреки че фактите сочат, че те вече не правят хората щастливи…”

„Това не е, за да очерни капитализма. Той беше и е великолепна система за преодоляване на недостига. Организирайки ефективно продукцията и насочвайки я към преследване на богатство, а не на власт, той е вдигнал от бедността голяма част от света.

И все пак, какво се случва на такава система, когато недостигът расте? Просто продължава да произвежда повече от същото, стимулирайки преситените апетити с нови играчки, тръпки и вълнения? Колко още може да продължи това?…”

„Това беше вдъхновение за американския начин на живот, където парите винаги „говорят”. Краят на капитализма означава просто краят на властта на парите. Хората ще започнат да се радват на това, което имат, вместо винаги да искат още…”

„Финансовите услуги ще намалеят, защото богатите няма винаги да искат да стават по-богати…”

„Такава смяна на ценностите не е толкова възможна в страни, където гражданите вече имат повече, отколкото им е необходимо. И дори там много хора все пак имат по-малко от необходимото. Фактите показват, че икономиите биха били по-стабилни и гражданите по-щастливи, ако богатството и доходите се разпределяха по-равномерно.”

Коментар: Никой не е предвидил, че нашата природа, егоизмът, няма да се развива вечно и изведнъж, за първи път в историята, тя ще започне да се променя и да се обръща от индивидуален егоизъм в общ, интегрален и взаимнозависим егоизъм и хората ще започнат да чувстват празнина в предишното индивидуално егоистично напълване. Тези, които все още преследват „парите = щастие”, бързо осъзнават, че предишните методи за постигане на това „щастие” не работят, защото светът е станал интегрален и глобален.
[48342]