Духовният път, по който вървим, минава през времето, движението и пространството, извън това, което усеща тялото ни в нашия свят. Извън  това, което желанието за  наслаждение, наречено „тяло“, усеща вътре в себе си всички състояния, през които преминава.

Ако човекът се стреми да достигне свойството на Твореца, отдаването, то той частично или даже напълно се отделя от времето, движението и пространството. И всичко, което се отнася до духовното, той усеща принадлежащо към вечността, където „Няма никого освен Него“, и над което нямат власт промените, протичащи на нивото на този свят.

Затова, когато достига усещания за духовен живот, той чувства, че е придобил вечен живот, възвишен и откъснат от тукашния земен живот, усещащ вътре в неговия егоизъм, който му се показва чрез тялото, направено от плът и кръв.

Има един период в живота на човека, който се нарича „дни на трепет“, и той няма нищо общо с някакви конкретни календарни дати от нашия свят (периодът от юдейския календар от Рош Ашана до Йом Кипура се нарича така).

Това състоянието, когато човек  проверява и изследва себе си,  вижда, че се намира в осъзнаване на злото, а все още му е трудно да го преодолее и да стигне до молитва и молба за поправяне: състояния, които се наричат „Йом Кипур“ (Съдния ден) и Рош Ашана (Начало на годината). Той се намира пред тези състояния в процес на самоанализ и трябва през цялото време да се проверява и да се подготвя за молитва.

Лека полека, ден след ден, той вижда все по-голямо несъответствие между желаемото и реалното състояние. Той намира вътре в себе си разбитите желания и усеща разликата между тях и поправените състояния. Това изясняване, а именно проясняването на тези две състояния и разликата помежду им, го довежда до същинската молитва, която наистина ще излезе от дълбините на сърцето му, от зрялото желание в последния 4-и етап (далет) вътре в общото му желание.

Там той наистина ще почувства до каква степен е противоположен на Твореца и ще поиска поправяне – сила, която ще може да надделее желанието му за наслаждение.

Тази работа се дели на обща и частна, тъй като молитвата обикновено създаваме в обществото, благодарение на нашето влияние един на друг. И всичко заради това да изясним как и доколко човешките свойства се различават от свойствата на Твореца.

От урока по статията от книга „Шамати“, 14.07.2011

[48125]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Когато човек ни слуша, той, естествено, си задава въпроса: какво трябва да правя?

Отговор: Трябва да получаваш още и още информация за това, че благосъстоянието на света зависи от добрите връзки между хората. Зависи абсолютно.

Пари, месторабота, пенсионни осигуровки, ваканция, здравеопазване, екология, време, образование, съпружески отношения – всичко, което можем да си представим, не може да бъде коригирано «фронтално ».

Къде изглежда да е проблемът? Ако имаме финансова криза, ще  напечатаме повече пари и ще ги раздадем на когото трябва. Проблем с Либия? Ще приложим натиск върху Либия. Това е нелепо, но една от нелепостите, с които не можем да се шегуваме – много тъжна нелепост.

Какъвто и да е проблемът, днес е невъзможно да го решаваме фронтално, пряко, въпреки че в миналото действахме именно по този начин. Всичко беше просто: нещо се случва тук – поправяме го тук, случва се там – поправяме го там. Но вече така не се получава. Сега това е невъзможно.

Оказахме се в една затворена система, и докато поправяш една част, се разваля друга. Днес трябва да познаваш цялата система, днес трябва да я влееш в себе си, да мислиш глобално, като нея, да я чувстваш глобално. И само тогава може да успееш.

Защо са безполезни срещите на големите седморки, осморки, двайстки? Защо не работи нито една правителствена програма за изход от кризата? Цялата причина е в това.

Трябва да разберем, че поръчителството – това е решението, правилният подход към всеки проблем.

От урока по статията „Поръчителство“, 14.07.2011

[48155]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Духовното е построено върху отдаването. На каква основа да построим работата си, докато се намираме в ”период на подготовка” за встъпване в духовния свят?

Отговор: Има указание: ”Слушай Израел!”, т.е. човек е длъжен да се нагласи за това, че ”Творецът е единствената Висша сила над нас, Творецът е един” (думи от молитва).

Да допуснем, че аз говоря на себе си: ”Слушай, Творецът е висшата сила над теб, Той е един.” С това се определя моята посока, която ме води към Източника, към разкриването, съединяването, единството.

Това е основата, на която се построява нашата работа – оста, по която аз трябва да се движа. Сега трябва да се присъединя към тази ос с всички всевъзможни, намиращи се в мен средства, за да осъществя този принцип.

Аз и Творецът се намираме в двата противоположни края на една линия. И аз се приближавам към Него за сметка на намиращите се в мен средства: съединяването на ”Исраел, Тора и Творец” в едно цяло.

Тора, това е всичко, което може да си представиш, всичко, което съществува, освен самото изходно желание на творението. Както е казано: ”Аз създадох злото начало и Тора в добавка, за неговото поправяне”. И всичко това аз трябва да съединя в едно направление.

Липсва ми близостта с Твореца, моята цел е сливането с Него. Аз не зная с точност какво е това – съгласно желанията, мислите, решенията, завършека на целия този път. Но аз имам себе си, целта и средствата за нейното постигане. Ето всичко това аз трябва правилно да организирам и използвам. А крайната точка, резултатът е един. Всичко се включва в това понятие – Един и единствен.

По пътя ние получаваме друга форма на разума, мислите, взетите решения, действия, абсолютно всичко се променя вътре в човека. Светлината извършва революция в нас по пътя и създава нов човек.

Ние сега не можем да си представим какво е това. Но във всяко състояние, на всеки етап, ти трябва да се стремиш към това, способен си и длъжен да го направиш сега, на това ниво. И тогава се получава, че всичко действа в едно направление.

Тук се включва и твоето търсене, и особено борбата с препятствията, които се стараеш да разгледаш и да видиш, че тук работи твоят егоизъм, поваля те от пътя, от мисълта, че ”Няма никой друг, освен Него”.

Необходимо е през цялото време да се проверявам с особено внимание дали се намирам в мир и съгласие с единната висша сила във всичко, което правя. Разделя ли се сега в мислите ми и в моето усещане цялото мироздание на две или даже на три части, сякаш има Творец, всички останали създания и всевъзможни причини, и аз самият.

Някой ме дразни, поставя ми всякакви препятствия, създава ми проблеми  – това означава, че аз не свързвам целия този свят с Твореца, а признавам идолите, ”другите богове”. Защото как може да има някакви си други причини за моите състояния, щом като има една сила, действаща в мирозданието?

Трябва да проверя себе си, как реагирам на всички тези причини: на всеки човек, враг или другар, и на всеки проблем поотделно, или обединявам всички тях и зад всичко виждам да стои Творецът, който ми устройва целия този театър. За да съединя всичко в едно и да го отнеса към Него, аз достигам принципа: ”Няма никой друг, освен Него”.

Това е сериозна работа и, ако човек притежава чувствителност и внимателно анализира състоянията си, то той бързо и правилно ще напредва.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 07.07.2011

[47 448]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля Ви да задавате въпроси по темата към тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Има ли човека свобода на избора?

Всеки от нас е един вид машина, създадена и действаща по указанието на двете външни сили – наслажденията и страданията, които ни теглят и подтикват към тяхното желание, там, където то иска. Така че не притежава въобще макар и някаква самостоятелност.

Баал а-Сулам. Свобода  на волята

Ако се проанализират действията на човека, ще видим, че всички те са били принудителни или са били извършени принудително. Защото Висшето управление го е поставило между наслаждението и страданието. И няма разлика между хората и животните, а ако е така, то не съществува свободен, разумен избор. С тези две сили Висшето управление никого не пита, води всеки, накъдето си иска.

И даже характерът на наслаждението (какво да ям и как да се облека) се избира не от човека, а в съответствие с желанието и вкусовете на обществото. И даже, въпреки моето желание, да се държа просто и да се обличам удобно. Къде е моята свобода на желанието?

Бала а-Сулам. Свобода на волята.

[47 406]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Свобода на волята - Няма коментари→

Четейки Зоар следва да не забравяме за намерението, и вместо думите да си представяме чувствена картина. Нашата чувствена картина трябва да включва в себе си две съставляващи:

1. Радост от това, че се докосваме до Тора – до нещо високо, което още не сме в състояние да оценим;

2. Желание, потребност действително да се съединим, да се слеем с нея.

Затова аз трябва да изпитвам радост от уважаването на Тора, от осъзнаването на важността на целта, с която ние сме свързани във всеки случай, и от желанието да стана достоен за всички тези свойства на отдаване, за да се облекат в мен, в моя духовен съсъд, и аз действително да стана отдаващ, излъчващ светлина.

От урока по книгата „Зоар”, 05.07.2011

[47 288]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Необходимо е да се разбере, че освен трепета, който се явява при правилното отношение към Твореца, повече нищо не ни е нужно! С това и започва работата на човека, когато той започва да прави разлика между ”святост” (отдаване) и ”нечистота” (клипа, егоизъм).

Да се намираш в святост – означава да се безпокоиш през цялото време, за това Творецът да ни поддържа и да ни позволи да съхраним правилното отношение към Неговото разкриване и проявата на Неговата любов към нас. Това безпокойство трябва постоянно да овладява човека, защото, ако той се сломи и в някаква секунда, в някакво състояние по този път той остави тази грижа, то незабавно ще изпадне в егоизъм, в клипа.

И той веднага започва да използва доброто и любящо отношение на Твореца към него, заради лична изгода. Ако той, макар и за миг, се наслади от тази любов заради себе си – това вече е клипа.

А ако той се страхува дали ще съумее да обърне цялото разкриване на любовта на Даващия в ответно отношение към Него, за да Му отвърне с такава любов и отдаване, това е ”святост”.

По такъв начин човек издига себе си на такова ниво ”святост и нечистота”, което се определя от неговата способност да приеме любовта на Твореца. Ако той прави това само в страх за това, дали ще върне същото такова отношение, – това се нарича отдаване, ”святост”. Но, ако той иска сам да се наслади на любовта на Твореца, то това се счита за ”нечисто желание”, клипа.

Това се нарича ”екран”, който той през цялото време трябва да запази над себе си и да се грижи, за това да приеме разкриването на светлината, на Твореца – само в ”отразената светлина”. Тази отразена светлина и определя степента на ”страха”.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 06.07.2011

[47 323]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

По време на Международната Конференция по Теоретична Физика, която се проведе в Московския Свободен Университет, Москва, Русия, на 20-23 Юни 2-11, Д-р. Ицках Орион (Бен Гурион Университет, Израел) представи нашия съвместен доклад, наречен „Нов квантов подход към принципа на неопределеността на Хаинсберг“.

[47693]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясняваме на хората нашето послание за обединение? Можем ли да кажем, че това е природен, очевиден феномен?

Отговор: Можем да говорим за обединение, показвайки го от различни ъгли. Защото, обединеието винаги е благо, ако се прави заради правилна и справедлива цел. Казано е „събрание на глупци”, тоест обединение на нечестивци е лошо за тях и лошо за света. От друга страна, обединението на хора, които желаят добро, разбира се, носи благо на тях и на света. Ние виждаме това.

Всички ние печелим от обединението. Единството отвращава само индивидуалния егоизъм на човека, заради неговата ограниченост. Не е толкова трудно да обясним на хората, че във всяка ситуация, обединението, придружено от добро намерение, никому не причинява загуба, винаги се увенчава с успех. Винаги.  И само, ако ти искаш да навредиш някому или да спечелиш за чужда сметка, само в случай на пряка или косвена вреда, обединението ще бъде зло и нежелателно.

Във всички останали случаи можем да цитираме формули, доказателства и примери от живота на животните и растенията, както и от човешките взаимоотношения, които демонстрират, че обединението носи благо.

Въпрос: Това значи ли, че можем да кажем, че доброто обедиенение съответства на закона на природата и затова работи?

Отговор: Така и казвам във всичките ми беседи и видеоконференции. Дори, ако човек ме мрази, дори ако е настроен против и клони на другата страна, моята цел е да поставя него и мен в позицията на изследовател в процеса на разговора.

Дори ако сме най-заклетите врагове в света, все още се намираме вътре в Природата – така че нека да я погледнем. Нека да се вслушаме, какво ни казва. Защото, безусловно ще ни се наложи да вървим съобразно нейните закони по добрия начин – ако се съгласим, или по лошия – ако не се съгласим. Във всеки случай, няма къде да избягаме.

И сега нека видим кой от нас е прав.  Възможно е, истината да е някъде по средата? Това няма значение – за нас, като изследователи, само трябва да се изяви тази истина, а не да останем в своето лъжливо самоуспокоение, както би ни било приятно.

Искаме да разкрием истината и истината е Природата. Можеш да проклинаш законите на вселената, но това няма да ти помогне, защото се намираш в тях.

Това е, на което трябва да наблегнем. Все повече научни открития показват нашето противостояние, нашата противоположност на Природата, проявяващи се в криза. Вижте, какво се случва с нас, накъде вървим в неразбирането си на законите на Природата. Необходимо е да ги изучаваме. В „Предисловието към ТЕС” (п.42) Баал а-Сулам  пише за това:

Това, че сме така далече от Твореца и до такава степен сме способни да престъпим Неговото желание е предизвикано не от друго, а от една причина, ставаща източник за всички страдания и мъчения, които търпим и всички злоумишлености и непредпазливости, върху които „стъпваме на криво”.

Заедно с това е разбираемо, че с отстраняването на тази причина ние тутакси ще се избавим от всякаква мъка и страдание и веднага ще се удостоим със сливането с Твореца с цялото си сърце и душа. И тук ще ти кажа, че тази първоначална причина се състои не в друго, а в „нищожността на нашето разбиране за Неговото управление със Своите създания”. Ние не Го разбираме, както подобава.

От урок по статията „Дарованието на Тора“, 26.06.2011

[46521]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как решава човек, колко може да получи ”заради отдаване” и къде е длъжен да се спре? Как да бъда сигурен, че няма да сбъркам и да получа заради себе си?

Отговор: Аз вече съм получил стопроцентово усещане за срам – срещу светлината на Безкрайността, в безкрайният съсъд, безкрайно се срамувам, заради получаването, чувствайки Твореца и себе си. Вече на базата на всички тези данни мога да правя сметка. И сметката е много проста: пълно съкращаване! Нищо не искам да получа, тъй като стопроцентовият срам ме заставя да се откажа от всичко.

След това, което съм направил, аз започвам да смятам: колко мога да получа ”заради отдаване”, до какъв предел? Ако никога не съм бил в такова състояние, никога не съм го усещал, как мога да си представя, какви наслаждения ще ми се открият там?

Всички наслаждения от получаването ние вече сме усещали в света на Безкрайността. Но сега аз се приготвям да получа заради отдаване на Домакина. В Малхут на Безкрайността в мен е била само светлината Нефеш и в тази светлина, на Малхут на Безкрайността, аз съм направил съкращаване.

Но сега, когато се приготвям да отдавам на Домакина, за мен ще има много повече наслаждения: от отдаването на Него, от сливането с Него, от Неговото постигане, от подобието с Него! Ето от такова богато угощение за гостите, аз ще се почувствам в нещо подобен на Него! И как да проверя същите тези огромни наслаждения, как да им устоя, ако никога досега не съм ги усещал и нямам данни за тях (решимот)?

Сега как избирам, колко мога да отдам и по какво това се отличава от състоянието, в което е станала грешка и разбиване? За да разбера това е необходимо да си изясня по какво се различава ”главата” (рош) от ”тялото” (гуф). Как главата може правилно да планира действията, които преди това още никога не са се изпълнявали на практика?

И тук става въпрос за свръх точно изчисление. Защото ако взема от Домакина и грам повече от това, което мога да отдам, това няма да бъде отдаване! А ако аз получа от Него и грам повече от това, доколко е способен да направи екран – аз ще се разбия! Длъжен съм точно да отсека получаването си като отрежа на необходимото място!

И по такъв начин единственото желание, което е било създадено от Твореца, може да се раздели на две части: глава и тяло.

Отначало аз върша същото това действие в желанието, но с това действие се проверявам: колко мога, повече или по-малко, къде е границата. Аз се задължавам да отида и да проверя.

И когато проверявам себе си, Творецът идва заедно с мен. Ние сякаш подписваме договор и сключваме съюз. Аз казвам на Твореца, че се приготвям сега да изпълня действие заради отдаване. А Той казва: ”Така ти сега ще създадеш главата на ново стъпало? Добре, не се страхувай, Аз съм с теб!”

Затова всяка ”глава” на стъпало – това е безкрайността… Там се намира Творецът. А творението, като дете с възрастен, търси, как да изпълни действието. Все едно възрастният държи детето за ръка и го води да се учи да пише или рисува. Така се създава главата на парцуфа.

А след като съм се научил как се прави това, изпълнявам това действие в тялото,”сякаш” вече сам. И в такава форма се строят всички стъпала отгоре надолу.

От урок по „Въведение в науката Кабала“ (Птиха), 12.07.2011

[47996]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение (група изследователи от Калифорнийския университет в Беркли): На хората с противоположни характери им е интересно да бъдат в една компания.

Но всъщност, в потенциалните си партньори ние търсим подобни черти на характера. И ни привличат не противоположностите, а тези, с които си приличаме. Отдавна е установено, че влюбените трябва да имат общи интереси в противен случай съюзът им е обречен на неуспех.

Анализът показал, че при насрочване на среща, хората избират „подобните на себе си“, а не противоположните. Това се отнася и до външност и до увлечения и до социалния статус и материалното положение и по популярност.

Реплика: Основен закон на мирозданието е „Закона за подобието по свойства“ (Хок иштавут ацура), в съответствие с който, подобните свойства се привличат според степента на подобието си, чак до окончателно сливане, в своето пълно подобие. Това е закон и затова е справедлив и в наши свят и във висшите светове.

[48345]

Filed under: Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Съвременната култура пропагандира индивидуализма. Може да се разбере, че светът се обединява от отчаяние, страдание или под заплахата от беда. Но как да минем без това? Тъй като всички примери от разрушаването на Храма до колхозите и кибуците свидетелстват против обединението.

Отговор: Вие размишлявате за света преди самите вие да сте реализирали поръчителството! Отначало проверете по себе си въз основа на собствения си опит, а след това с този опит се обърнете към хората.

Осъществете единството на дело и тогава ще получите отговорите за света. Обсъдете помежду си, как да направите това първо сами, без да се бавите, още сега, в рамките на цялото ваше световно кли, сред всички другари, които толкова много са се наслушали на това. Започнете и след това ще разберете как да се обръщате към света. Не ме питайте какво да правите и как да го правите. Напред, топката е у вас.

Говоря не за вашето поправяне, или на групата, а за света, за разпространението в света, защото дойде време за това. Що се отнася до вас, до групата, то вие според степента на осъзнаване на необходимостта трябва да реализирате поправянето на себе си. Аз не мога да ви насилвам, но вие поверете методиката за поправяне преди всичко въху себе си.

Въпрос: За това трябва да се измени отношението към обединението, а аз не чувствам, че за мен то е важно…

Отговор: Ако чакаш в тебе да дойде желание за обединение, значи ли че се отказваш от лично поправяне? В такъв случай в Твореца / Природата има възможност да ти предаде желание за развитие посредством страдания.

Реши: поправяне по пътя на страданията или чрез въздействието на светлината – изборът е в твоите ръце.

Помислете за това заедно, почетете заедно статии. За какво говори Рабаш в статиите за групата, ако не за поръчителство? За какво е предназначена цялата наука кабала? За да се постараем да се обединим и посредством обучение да привлечем светлината на поправянето.

Не искаш – но групата може да ти даде желание, а светлината на поправянето ще превърне твоето зло в добро. И тогава ще разбереш какво трябва да направиш за човечеството.

Ако напредвате по този път, вашето поръчителство ще се излее върху целия свят. А докато не направите това аз ще ви използвам за обръщение към хората. Вие не се грижите за себе си, а аз още по-малко мога да се грижа за вас, защото по този начин ще ви отнема свободата на избора. Така в крайна сметка, с ваша помощ аз ще продължа своята работа – ще обясня на света възможността за пътя на доброто – може те да поискат да го реализират.

От урока по статията „Поръчителство“, 14.07.2011

[48316]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Мнение: (M. Делвагин, Директор Проучвания на Института за изследване на глобализацията (IPROG), kapital-rus.ru): „Световната финансова криза е просто външна проява на трансформацията на човечеството към радикално нова структура на човешкото общество.

Технологиите за обработка на информацията спомогнаха за нарастването на малката група  управляващ елит. Вследствие, 70% от населението са ненужни и трябва да бъдат оползотворени или физически, или социално.

Глобалните комуникации създадоха най-доходоносния бизнес: оформяне на общественото мнение. Това качествено променя характера на човешкото развитие: докато преди, в продължение на цялата човешка история, човечеството се е развивало чрез преобразуване на природната среда, днес започва да усеща нужда да промени себе си, за да оцелее.

Затова, всички развили се до този момент науки, съществуващи до днес, не само няма да могат да ни помогнат в по-нататъшното ни развитие, но дори ще затормозят качественото развитие на човечеството. Защото днес, вече не трябва да се променя светът, а самият човек – а това означава спиране на научно-техническата революция.

Опростяването на комуникациите подкопава държавата. Глобалното гражданско общество е призвано да поддържа световно правителство. Глобалната реклама натрапва на човечеството желание да се стреми към високо ниво на консумация, което доведе до напрежение, терор и миграция.

Дълбочината на световната финансова криза се подценява заради липсата на разбиране, че старата парадигма на глобална еволюция се е изчерпала. Необходимо е да се създаде качествено нова световна финансова система. Интеграцията на човечеството надвиши възможността  за неговото управляване и ни принуждава да отстъпим назад – да възстановим управлението за сметка на опростяване на развитието.

Необходима е интелектуална революция, формиране на нов тип мислене, което ще изведе човечеството от задънената улица, не чрез унищожаването на части от него, а  благодарение на общия прогрес.

В новата епоха на развитие на човечеството е необходимо:

1. Да се осъзнае същността на новия период на развитие.

2. Да се определи модела на бъдещото развитие на човечеството.

3. Да се дефинират основните проблеми (противоречия), които предстои да се решават, и които ще определят развитието в рамките на този модел.

4. Да се изработят конкретни препоръки и правила за международните организации, правителства и за бизнеса.

5. Да се формира и насочва общественото мнение и това на елита към хармонизиране на развитието на човечеството в новите условия.“

[47285]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→