Entries in the '' Категория

Спасението на ЕО – в единството с целия свят

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (Харалд Шуман, един от главните немски специалисти в областта на глобализацията): Евро зоната  се нуждае от единна икономическа политика и единно икономическо правителство. В противен случай националните баланси, разликите един от друг ще подринат целия проект.

Ние трябва да създадем координирана икономическа, социална, данъчна политика, в противен случай еврото е обречено на неуспех. Сега се намираме в тази фаза, когато немци, французи, холандци трябва да разберат, че не трябва да се стремят към излишък в експорта във време, когато другите страни потъват в дългове.

Немските избиратели трябва да осъзнаят, че техните доходи се основават на това, че другите страни – Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия – натрупват дългове. И част от тези средства трябва да се връщат. Но се иска време, за да могат хората да разберат това и да го приемат. И на пътя към това постепенно ще формират координирана икономическа политика.

Реплика: Шулман има добро мнение за хората – и неразбиране на злата ни природа, която нарочно е създадена такава, за да не постигнем успех без да сме поправили себе си. Тъй като целта на Твореца не е „добър живот за егоистите“, а извисяване над егоизма до алтруизъм, плътно до абсолютното отдаване и любов, какъвто е Той самият.

А кризите са само за това, да се осъзнае егоизма като зло за нас. Затова всичко ни е указано правилно – да създадем истинско единно пространство, но това ще е възможно само ако станем единни. Между другото и ЕО не ще може да се поправи сама, а само с целия свят заедно. Но това откритие е още пред тях….

[47489]

Говори, когато имаш какво да кажеш

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да се обърнем към света с послание за поръчителство? С какво можем да заинтересуваме, да развълнуваме човека?

Отговор: Ние не можем да призоваваме човек към поръчителство. Тъй като трябва да му покажем някаква изгода, да демонстрираме какво той ще получи от това.

Рекламите ми обещават море от наслаждения: „Купувай, ти просто не знаеш какво щастие преминава покрай теб“. Може ли в този стил да рекламираме поръчителство? Ако не, то по-добре да не говорим за него.

И затова ни е нужно да подготвим правилно обяснение – такова, след което човек не ще се удържи да седи в дома си и ще хукне към указания адрес. Да имаш какво да кажеш означава, че си струва да започнеш разговор. А ние засега сме неспособни на това и затова се учим.

Днес ние няма с какво да привлечем света към поръчителство. Той изначално не чувства необходимост от това. Тъй като поръчителството не е храна, не е секс или семейство, не е пари, власт или знание. Как да го облечем в обичайните одежди и да обещаем нещо познато, понятно? Към хората трябва да се обръщаме съобразно с техните желания – или да се готвим много сериозно, но все пак да чакаме позив от тяхна страна.

Още малко криза, още малко проблеми и съобразно тях, на фона на възникналите потребности ние ще можем да говорим с хората. И обратно, няма как да достигнем до човека, докато нашето предложение не отговори на неговото желание.

Рекламата се обръща към тези желания, които са заложени в нас изначално, тя изкусно се добира до тях и приема формата, която съответства на даденото наслаждение. Но в какво наслаждение може да се облече поръчителството и единството?

Тъй като „униформата“ трябва да бъде такава, че човек да може да разгледа изгодата: „Аз ще имам повече храна, повече секс, повече семейна топлина, повече поддръжка, почести, ще придобия сила, образование, пари…“ А ако ли не, остава само абстрактната идея: „Момчета, дайте да заживеем дружно“.

Ние трябва да търсим подход към човека,  да се учим на такова обръщение, което ще му покаже: това си струва.

Каква изгода ми носи поръчителството и обединението? Днес ние можем да говорим, че то ще позволи да се установи равновесие с природата, да се справим с екологичните проблеми, с нашествието на медузите, със слънчевата активност, с безработицата.

Но трябва да отправяме посланието си ясно, кратко и в проста форма, без философски паралели между поръчителството и цената на сиренето. В очите на човека те трябва да бъдат ясно свързани помежду си: „Встъпваш в поръчителство – и ще имаш по десет кутии сирене на ден. Ако не встъпиш – няма да можеш да си купиш и една.“

Ето до каква степен обясненията ни трябва да бъдат ясни и очевидни.

От урок по статията „Даряването на Тора“, 12.07.2011

[47916]

Мои събеседници

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как избирате събеседниците си?

Отговор: Има хора, които пишат за събитията. Те изучават събитията като учени или като публицисти. А има и такива, които гледат на събитията в дълбочина и изследват тяхната обща тенденция, вътрешния смисъл, причините и целта, могат да разгледат дълбоко, през и чрез събитията – тяхната връзка и цели, а също така и целта на тази сила, която ги развива и направлява.

Най-дълбока такава възможност за изследване на събитията има в кабалистите. Но на мен са ми интересни всякакви изследователи, за да може да се прояви в света общата тенденция на ниво на учени, публицисти, народните маси.

[47856]

Невидим будилник

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако светлината и Творецът не се променят, какво е „пробуждането свише” (итарута делеила)? Какво означава да бъдеш пробуден свише?

Отговор: „Пробуждането свише” винаги го има. Ако в този момент си способен да седиш и да учиш дори за минута, това е резултат от „пробуждането свише”. То ти дава сила, търпение и желание. Ти учиш вместо да спиш или да преследваш материалните наслаждения на този свят. Вместо всичко това, ти слушаш урока и се стремиш към нещо, което дори не познаваш.

От къде идва „глупавото” и „нереално” желание? Един разумен, здравомислещ човек би ли направил това? Всичко е благодарение на пробуждането свише, чрез което светлината ти свети свише и те кара да се стремиш към отдаване.

Светлината е постоянна и не се променя, но ти да. Всеки път се променяш и твоята чувствителност се повишава, поради и което чувстваш по-голямо и по-голямо влияние. Ти увеличаваш чувствителността на твоето възприятие по степените: 0-1-2-3-4 докато не постигнеш пълната вътрешна степен (АВАЯ). Ти правиш това с твои собствени усилия, благодарение на твоето „пробуждане отдолу” (итарута делетата).

Обаче кой ти даде първоначалното пробуждане и те вдъхнови да положиш усилие? Това беше пробуждането свише! Затова е написано: „Аз съм първи и Аз съм последен”.

От урок по статия от книгата „ Шамати”, 05.07.2011

[47203]

За да бъде спасено Еврото, кризата трябва да се влоши

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (А. Калецки, водещ журналист в „The Times”): „Има две възможни решения за кризата в Гърция: Първото е Гърция да обяви девалвация на собствените си дългове и да напусне еврозоната… Второто е ЕС да поеме обща отговорност, грубо казано, върху половината от дълговите в Атина…

Второто решение е много по-вероятно, защото разбиването на еврозоната е немислимо за немските и френските управляващи, а едно разбиване със сигурност ще доведе до девалвация на Гърция. Ако Гърция не успее да вземе заем в Евро и девалвира спестяванията на собствените си жители в нова валута, Ирландия би се изправила пред същия проблем и веднага би прехвърлила спестяванията си в немски банки, разрушавайки ирландските банки и предизвиквайки излизане от еврозоната. Това капиталистическо бягство, от своя страна, би довело до смъртна опасност за членовете на Португалия, Испания, Белгия и Франция.

В крайна сметка, кредитоспособните европейски членове ще трябва да приемат обща отговорност за около 500 милиарда от гръцките, ирландските и португалските дългове, ако искат да спасят единната валута…”

Но егоизмът стои на техния път: „Кредиторските страни не искат да поемат допълнителни европейски дългове, докато задлъжнелите страни са дори много по-устойчиви на загуба на национален суверинитет и демократично себе определяне… Изводът е, че и кредиторните, и задлъжнелите страни ще се противопоставят на единственото възможно решение на евро кризата, докато не изтощят всички възможни алтернативи.

Парадоксално, но факт, продължителната заплаха на кризата е необходимо условие за времена финансова стабилност в Европа. А що се касае до „количествения скок” към фискален федерализъм, който Трише правилно определи като ключов за кризата, логичното условие това да се случи е кризата да се влоши.

Европейските лидери пък се надяват кризата да бъде постепенно разрешена, избягвайки радикални мерки, защото условията ще се подобрят с течение на времето… Но има твърде много силни пътища, в които времето работи срещу оцеляването на еврозоната”. Задлъжнелите страни знаят силата си: Германия, Франция и ЕС са готови да заплатят каквото и да е само и само да умиротворят Гърция или Ирландия, ако те заплашват с девалвация.

„Ако европейските политици действително искат да спасят еврозоната, те трябва да направят количествен скок към фискален федерализъм – и трябва да го направят скоро.”

Реплика: Тази схема става много проста, ако тълкуваме всичко случващо се с две сили: егоистичната сила на хората, страните и света, и алтруистичната сила на Твореца/Природата. Те се намират в противоречие и Природата търпеливо учи хората на необратимия процес на развитие и необходимостта да се направят взаимни отстъпки, да се достигне до съгласие, единство, поръчителство и любов.

Така двата лагера, силният и слабият, се учат взаимно на отстъпки, показвайки колко много се нуждаят един от друг – до момента в, който те осъзнават необходимостта напълно да се обединят над всички свои различия. Природата ще ги принуди на направят това!

[47225]

Всички струни на желанието

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как светлината ще реши проблемите на седемте милиарда души на земята, ако всеки човек си има свои собствени проблеми и ниво на развитие? Ние живеем в огромна система. Наистина ли е възможно всеки детайл в нея да бъде взет под внимание?

Отговор: Представи си вдлъбнатина в земята, която ти запълваш с вода. По същия начин всеки детайл, елемент, издатина и вдлъбнатина в света се запълва със светлина, според неговите свойства.

Светлината не прави никакви разчети с желанието. Тя просто го запълва и свети за него, пробуждайки се вътре в него. И според това, желанието чувства колко близо е то до светлината или колко далеч е то от нея в определени детайли на възприятието.

Например, светлината, която аз получавам, усилена с 10 вата. Съответно, във всяко едно от моите свойства и във всяко желание се повдига нова мисъл, нов анализ на ситуацията и аз правя нов разчет.

Въпрос: Излиза, че светлината не е функция, а всичко се определя само от желанието?

Отговор: Светлината не се променя. Всичко зависи от желанието и неговите форми. Когато то е пълно със светлина, аз не чувствам самата светлината, а реакцията на желанието, всички негови струни. Това е светлината за мен.

Въпрос: Коя част от това зависи от мен?

Отговор: Работа с намерението. Ние не променяме желанията, а намерението. И само него. Не ме е грижа какви издатини и вдлъбнатини има в дупката, която запълвам с вода. Те ще останат такива, каквито са, а моята задача е да напълня дупката.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 10.07.2011
[47687]

Янукович: кризата в света не е приключила

Мнение (Президента на Украйна В. Янукович за заседанието на Съвета на родните и чужди инвеститори): ”На мен не ми се обръща езика да кажа, че кризата е приключила”. Тя не е приключила. Ние виждаме, как в глобалния свят се появяват нови примери за безпокойство на цели конгломерати от държави.

Ако погледнем на Гърция, Испания, Португалия там скоро кризата няма да завърши. И няма крайна, окончателна рецепта, как да се регулира кризата. А световната икономика е взаимно свързана. Родният бизнес, международните корпорации, инвеститорските компании и банките имат задължения един към друг.

[47853]

На чинийка със синя лентичка

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Можем ли да предложим на хората поръчителството, като залог за безопасност?

Отговор: Възможно е. Ако ти намериш разбираема за всички връзка, приравняваща поръчителството и безопасността, тогава за теб ще се появи възможност да се обърнеш с призив към народа за обединение, като един човек с едно сърце, с обща любов над всякакви различия между нас.

Заповядай, действай – но при условие: от твоите думи хората трябва да се убедят, че между поръчителството и безопасността може да се постави знака за равенство.

По принцип, нашето обещание трябва да удовлетворява някакво тяхно желание:

  • поръчителство = на безопасност
  • поръчителство = евтини продукти
  • поръчителство = свобода
  • поръчителство = хубав климат

Няма значение, какво имено, но равенството трябва да има място. Това е основата на рекламата, на подхода към хората.

И затова трябва да изучаваме потребностите на различните кръгове, към които бихме се обърнали, и да проведем нужната подготовка. Ние нямаме за цел да им продаваме поредния продукт – напротив, ние ще им поднесем подаръка на чинийка, истински ”бонбон”. Това ще бъде като подхранваща духовна смес за новородени – и ще им остане само да отворят уста. Ето какво трябва да усещат: не трябва никакви усилия, само да получат подаръка.

Затова ти започваш от малкото: вижте филм, отворете сайт, прочетете книга. Даже без каквито и да е действия – просто пасивно участие. Друга работа е да натиснеш бутона, това за човек вече е проблем, тежка работа. Сам той би натискал бутона цял ден, но когато ти му предлагаш, дори едно натискане вече е проблем.

Трябва да се има предвид човешката природа и да се използват такива методи, които да го превлекат: филми, пиеси, песни – всичко, което може да се използва като красива опаковка за нашите послания, за да се усвоява постепенно. Но така или иначе, това послание трябва да бъде приятно за човека и желано.

Разпространяването е тънка работа, и ние трябва да станем професионалисти.

От урока ”Даряване на Тора”, 12.07.2011

[47927]

Не е възможно да обичаш двама

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Може ли да се смесват молбите към Твореца, тоест да искаш и едното, и другото?

Отговор „И едното, и другото“ означава, че няма желание. Желанието трябва да бъде съвършено.

Висшата светлина може да напълни хиляди желания. Но как да вкара няколко напълвания в едно желание…? В този случай, това не се нарича желание.

Ти представляваш желание. Иска ли това желание нещо? Да. Каквото поиска – това и получава. То не може да иска две напълвания, защото е едно желание, един съсъд. А ако искаш няколко неща, значи желанието ти още не е приело правилната форма.

Не е възможно  да обичаш двама. Защото искаш да се свържеш с онова, което обичаш. Няма значение към какво е насочено желанието – към храна, секс, семейство, почести, знания или към духовното – то трябва да е цялостно: „Аз желая!”.

От урока по книгата „Зоар”. Предговор, 08.07.2011

[47677]

Съюз на егоистите – злото е за целия свят

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (С. Стейплз, президент на НИИ ”Ридо”, Канада): Икономическото неравенство расте – така нараства и броя на новите конфликти. Привържениците на глобалната икономическа интеграция твърдят, че глобализацията помага на света и на икономическото развитие на държавите от третия свят. Те твърдят, че „прилива повдига всички лодки”, печалбите на корпорациите спомагат за ръста на общото благосъстояние. Обаче съществуват сериозни доказателства за противоположното.

Икономическото неравенство на държавите се влоши, водят се много войни в страните от третия свят като повечето от тях са граждански войни. СМИ твърдят, че причините са религиозни или етнически, но основен източник на всичките – са икономическите причини.

Глобализацията може да подтикне света във война за суровини. Отбелязва се спад в областта на правата на човека, социалната справедливост, екологията, демокрацията.

Реплика: Сама по себе си глобализацията не е крачка напред, а демонстрация на единството в нашия свят, негова пълна взаимна зависимост. Но съюза на разбойниците (държави от егоисти) – е зло, както за тях самите, така и за целия свят. Затова кризата продължава. Глобализацията ни посочва само едно решение – това е промяната на нашата природа, да възпитаме интегралния човек. Това ще доведе до промяна в световната икономика и останалия обществен строй.

[47278]

Светлината от новата свещ

каббалист Михаэль ЛайтманНа онзи, когото Творецът желае да предвижи напред, Той изпраща неприятности и проблеми, натиска го, т.е. слага го в  „тъмно мазе“.

И колкото повече човекът се развива, толкова по-тягостно се чувства, защото не разбира защо са му дали такъв горчив живот в сравнение с другите? Какво получава и как се предвижва напред, благодарение на това, че работи в тъмнина?

И дори ако не се сравнява с другите, то пак не може да разбере защо Творецът, бащата, така се отнася към него. Как може Добрият и Творящият благо да му е устроил такъв тежък и горчив живот за такъв дълъг период време.

Той няма да разбере това, докато не приключи с цялата работа. Дори намирайки се в мазе, човек расте. Той все по-добре опознава своето състояние и започва да разбира, че вината за това, че се усеща, че се намира в тъмно мазе, е неговото собственно отношение към бащата.

Той се опитва, въпреки усещането за тъмнина, да възприема това като специално отношение към него. Защото е дължен да съедини всички тези противоположни чувства и над тях да се прилепи към Бащата, някак да Го оправдае, докато, благодарение на това, не израстне. И тогава ще започне да възприема тъмнината на мазето като светлина.

Ще започне да се обединява с помощниците на бащата, с всички тези сили и условия, които носят нова светлина – светлината от „свещта“ в подземието. А не светлината, която е навън за всички жители на този свят.

И тогава се запалва за него светлината от свещта в подземието – не защото някой му е свалил отгоре същата светлина, която свети за всички останали. Но на него му донасят друга светлина и помагат на царя. И тогава именно в това мрачно състояние той започва да вижда, че това не е тъмнина – а голяма светлина, само че друга, нова! Това е ново равнище, нов свят.

Той е порастнал благодарение на това, че всичките тези 20 години е работил в мазето, а не просто е чакал кога ще го освободят. Всеки миг е трябвало да прилага усилия и затова този миг е свършвал и са преминавал в следващ. Така той е съединил всички мигновения.

И като е изминал всички тези стъпки, той е превърнал тъмнината в светлина. А всички преживяни от него проблеми и страдания са се превърнали в напълване, подхождащо на Твореца, даващ ги на човека, който сега Го разбира и Го усеща и може да се наслади на цялото Негово богатство и напълване – вече като Творец, а не като всички останали хора.

Тоест човекът трябва да израстне за сметка на тъмнината и усилията си до такова състояние, кадето разбира от какво всъщност се наслаждава Твореца и с какво Той иска да го наслади. Така излиза от мазето навън.

Но той излиза в друг, в свой свят, на свое равнище, подобаващо на сина на царя. А не като всички заобикалящи хора, на които някога е завиждал.

Именно цялата горчивина и страдания, които е преживял във връзка с този свят, са му помогнали да се откъсне от него,  да познае отношението си към Твореца и пряко знанието да превърне това отношение от лошо в хубаво.

Сега разбира, че именно в това се заключава богатството на царя, а не в тези нищожни наслаждения, с които се и напълват жителите на този град, на този свят. Настоящите  наслаждения са в отдаването, а не в получаването на жалки трохи, с които се примиряват всички останали, мотащи се по градските улици.

От урок по писмо на Рабаш, 11.07.2011

[47797]

Глобалната връзка – проблем или ново състояние?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Аз, както и вие, изучавам материали за икономическата криза и нейните форми, но изучавайки научни статии за световната криза (Източник: Л. Гринин, „Глобалната криза като криза на свръхпроизводството на пари“, Р. Шилер, С. Малцев, С. Роуч), стигнах до извода, че много учени смятат, че „глобализацията“ е именно един от проблемите, тъй като, ако нямаше връзка между държавите, кризата би засегнала една или две страни, а не целия свят, както сега, а от друга страна, други учени виждат в кризата изход. Как най-правилно да се отнесем към това?

Отговор: Ако сме егоисти и  искаме да останем такива, тогава, разбира се, кризата е проблемът, като изникнала глобална връзка между всички държави, страни и народи по света. А ако знаем целта на нашето развитие (която е единение и разкриване на Твореца)  и желаем нейната реализация, то усещаме създаващата се глобализация като търсено състояние и  разбираме необходимостта от нея.

Основното е да се разделят: 1) идващото от природата, проявяващо се единство на света като единна система; и 2) противоположното на това – егоистичното човечество (раков тумор в тялото на света), което се образува от нас и което можем сами да променим или Природата ще ни принуди  да го направим със сила (страдания).

[47487]

По пътя ни е този, който търси истината

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако не говорим за светлината, като поправяща сила, с какво се отличаваме от другите организации, признаващи, че на човечеството ще помогне само обединението?

Отговор: С нищо. А защо ние да не сътрудничим с тези организации? Ако те наистина искат да обединят хората, ние можем да си сътрудничим с тях.

Ако тези или други организации – религиозни, светски, международни – поддържат курс на единство, дори като краткосрочна перспектива, ако това не е отвличаща маневра от тяхна страна, а истинска цел – разбира се, че ние сме с тях. Ето, това вече е напредък. Не знам съществуват ли такива организации. Тези, които аз съм видял, зад красивата фасада се шири яка търговия. Но ако има такива, ние ще се радваме да си сътрудничим. Защото от единството зависи успеха в целия свят, още повече в период на изостряща се криза. Няма никакви проблеми в това, да обединяваме сили с тези, които вече виждат решението.

Приживе Баал а-Сулам ходел в Полша, за да се обединява с вдигналия се на борба пролетариат. Те се стремили към единство, към социализъм, към комунизъм – и той искал да провери, не може ли с нещо да ги поправи, така че тяхното сплотяване да придобие по голяма трайност. Нали не си мислиш, че той е вземал със себе си трудовете на Ари, за да преподава на работническата класа. Разбира се, че не. А и изпълняването на Тора и заповедите на материално ниво той също не е възнамерявал да изисква.

Тогава защо е пътувал? Какво е искал да открие в един народ, толкова противоположен на образа на религиозния евреин? Той е искал да обясни малко повече, да им предаде от своите сили, за да могат техните желания да се въплътят колкото се може по точно. Поне малко.

Това пътуване от Ерусалим до Полша е пример, който все още не разбираме. Ние приписваме на Баал а-Сулам наивност, без да виждаме духовната съставяща. Тук е имало възможност, независимо че не се е реализирала. За това свише си има разчети. Но е заминал, защото е съществувала действително такава възможност.

От урока  от статията”Даряването на Тора”, 11.07.21011

[47811]

На прага на срива или на прага на нов етап?

каббалист Михаэль ЛайтманСтановище (Джордж Сорос, милиардер): Еврозоната ще трябва да разработи механизъм за изход на слабите страни от ЕС. Ние сме на прага на рецесия, която започна с Гърция, но ще се разпространи и към други държави. Европейската криза е центрирана около еврото и продължава да се развива.

Ние сме на ръба на колапса. Тъй като оцеляването на ЕС е от решаващо значение за всички, но няма такъв  план. Причината за това, което се случва е, че евро първоначално е създадено с погрешна преценка – без подкрепата на политически съюз и обща хазна.

Коментар: Ето в това е именно и цялата грешна преценка. Но първоначално, а и сега, за това никой не е мислил, а и не мисли. Егоизмът трябва да се развие до  пълното си изтощение, като движеща сила на обществото, цивилизацията и живота като цяло – до достигане на осъзнаването на злото.

И тогава от осъзнаването на егоизма като зло и степента на усещане на злото, можем да преминем към поправянето му , защото ще почувстваме именно в преминаването на егоизма в алтруизъм единствената жизненоважна цел. Т.е. правилото: „Аз създадох егоизма и създадох Тора за неговото поправяне“, трябва да премине през всички нас в пълен размер!

Но осъзнаването на злото, може да бъде ускорено и улеснено с мъдрост, защото знанието помага да видим далечните последствия, а не да правим нененужното, вредното, и да изберем правилния път.

Ето защо е дадена и  Кабала – за да ни даде възможност да облекчим и ускорим постигането на целта – преминаването от егоизъм към алтруизъм. След това ще  могат да възникват и фундаментално правилните съюзи – с изчисляване на общи политически и икономически цели, т.е.позоваващи се на пълното взаимодействие на цялото човечество.

[47497]

Разцветът е в желанието

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо разкривам в себе си ненавист към другаря си? За да не получавам от Твореца наслаждение лично за себе си?

Отговор: Към другаря си ти изпитваш, не толкова ненавист, колкото откъсване, неприязън по различни причини. В същото време, ти безусловно, отхвърляш и Твореца, ненавиждаш Го, не Го приемаш.

Ето защо науката кабала така рязко се отличава от всички останали методики. Струва ни се, че тя ни запознава с високите материи, с някакви зад облачни сфери, а всъщност в кабала няма нищо друго, освен работа в групата, с другарите, работа – обикновена и реална.

Човечеството също се приближава към тази необходимост. Всичките народи ще трябва да станат една ”група”, иначе няма да имат право на съществувание. Висшата светлина със своето въздействие постоянно ни води към това, а днес тя осветява желанието на такава дълбочина, че ние трябва да разберем, че без обединение за нас няма живот. От сега нататък нашият живот ще зависи не само от икономиката и търговията, както през последните 50 години – ние все повече и повече ще зависим от човешките взаимоотношения, ние трябва да се обединим с душите си.

Така светлините въздействат на съсъдите, прониквайки в тях все по-дълбоко и осветяват тази необходимост. Искаме ли това или не – не е важно. Двигателят на генератора набира скорост, осветителят увеличава яркостта на прожекторите и тяхното сияние постъпва в дебелината на нашето желание.

От урока по статията ”Даряване на Тора”, 10.07.2011

[47707]

Проблемът е в това, че ние забравяме главното

Проблемът е в това, че постоянно забравяме за Твореца! Разбира се, ние работим в група, защото е написано, че всичко зависи от нея и само там имаме свобода на волята. Само там аз мога да направя това, което зависи от мен.

Другото средство е разпространението. Ние разбираме, че ако разпространяваме нашироко, то се проникваме със стремежа на всички останали, предавайки един на друг желанията.

Но за всички тези действия: в ученето, в разпространението, в групата, ние забравяме, че ги извършваме само заради това, за да доставим удоволствие на Твореца. Ние губим това разбиране в нас. Не Го усещаме и затова сякаш Той не съществува за нас.

Понякога се сещаме за Него и си мислим:”Е, добре, все някой ден ще стигна до това”. Но това не е правилно – аз вече не съм насочен като стрела, право в целта! Всяко мое лично, най-малко усилие, трябва да бъде съпроводено с такова намерение, когато ”крайната цел се състои в първоначалния замисъл”, и аз всичко правя за това, за да доставя удоволствие на Твореца, макар и отначало да не Го усещам и не знам, какво всъщност е Той.

Но през цялото време аз търся, както е казано в Псалмите:”Нощем в леглото си” – лежа на широката страна, в състояние, когато ”главата” и ”краката”(всички сфирот) са на едно ниво и няма нищо, нито чувства, нито разум, в пълен мрак. И въпреки всичко,”търся любов в душата си”.

И макар че аз не знам къде да търся и какво е това, но всеки път си нареждам нарочно да търся, отново и отново, и постепенно започвам да получавам някакво впечатление. И това започва да работи.

Необходимо е да се привлича обкръжаващата светлина имено за това, за да се насочат всички действия за радост на Твореца. Иначе това ще се счита, че си предприел някакво действие и сякаш не си го завършил. То не ти дава нужния резултат.

От урока по статия по книгата „Шамати“, 05.07.2011

[47208]

Две парадигми – два свята

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Въведение в науката кабала”, п. 11: Сега можем да разберем истинската разлика между духовното и материалното: Всичко, което съдържа пълно желание за получаване, във всички негови аспекти, което е бхина далет, се счита „материално”. Това съществува във всички елементи на реалността преди нас в този свят. Обратно, всичко над това огромно желание за получаване се счита „духовно”. Това са световете АБЕА – над този свят – и цялата реалност в тях.

Там, където желанието за наслаждение, намерението за получаване за себе си, властва, където личната изгода съществува, където аз гледам на реалността, на себе си, на света и другите през егоистичната парадигма, през намерението за „какво мога да получа от това?”, което ми е вродено, там аз виждам материалния свят. Роден съм и съм израснал така и не мога да гледам на нищо по друг начин.

Аз различавам само това, което ми изглежда добро и полезно или опасно и вредно. Накратко, аз виждам само това, от което моето желание за наслаждение може да получи удоволствие или това, от което трябва да се пази, за да избегне страданието. Аз не забелязвам на кого мога да отдам, а виждам само от кого мога да получа. Тази представена пред мен картина се нарича „този свят”.

Ако променя своята парадигма, моето възприятие на реалността и поискам да гледам от гледна точка на това на кого и как мога да дам, тогава аз вече виждам бъдещия свят, над нашия свят. Тогава, разбира се, аз виждам други форми, различни взаимовръзки, които си представям в духовното – това се и нарича духовен свят.

От урок по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 20.06.2011

[45905]

Да служиш на света

Въпрос: Как трябва да участва в общото поправяне на народа на Исраел, живеещият на материалното ниво на нашия свят?

Отговор: Заедно с поправянето на духовния Исраел, ние трябва да поправяме и материалната ”същност”. Тя е резултат от кръгооборота на душите на Исраел, така както духовния Исраел – това са всички тези, които имат точка в сърцето, духовен стремеж, с който те се присъединяват към процеса.

Разликата между тях е във влечението: човек с точка в сърцето го влече към духовното, а човек, лишен от тази точка, не го влече. И независимо от това, че човек няма точка в сърцето, но принадлежи на Исраел, той е длъжен да пристъпи към поправяне.

Вярно е, че по духовния път няма принуждаване. Но при все това, на Исраел е възложено това задължение. В Тора е казано:”Вие ще Ми бъдете царство от свещенослужители и свят народ”. И това време настана.

Разбира се, дългът на тези от Исраел, които имат точка в сърцето, се отличава от тези, които нямат такава точка, на когото още не са пробудили. Обаче задължението е към всички, и вътрешното въздействие на АХАП, народите на света, е насочено имено към това, че Галгалта ве-Ейнаим да се поправят.

Това въздействие само ще нараства. Колкото повече ние се бавим, толкова повече ще иска АХАП, защото егоизмът постоянно нараства и оставя все повече опустошения. И затова и натискът на Галгалта ве-Ейнаим ще се увеличава. Тези същите народи косвено ще подтикват Исраел да ускори поправянето си.

И поради това, хората с точка в сърцето, т.е. духовният Исраел и само евреите, материалният Исраел, са длъжни да реализират върху себе си поправянето и да привлекат светлината към АХАП.

Каквото и да се прави, става въпрос за един съсъд, чиито части са взаимносвързани имено по такъв начин.

Въпрос: Значи, паралелно трябва да протекат два процеса?

Отговор: Аз не виждам тук два процеса. В края на Предговора към Книгата Зоар, Баал а-Сулам пише за две части на Исраел: вътрешна и външна. Вътрешната част, това са ”работниците на Твореца”, желаещи да му служат. Те също се разделят на две част: вътрешната част желае да достигне намерението заради отдаване, а външната извършва материални действия. А освен това в Исраел има и такива, които нищо не знаят и не се интересуват от нищо.

Така че и в народите по света има две части. Вътрешната част иска да се присъедини и се присъединява към нас, тя се отнася към Исраел, така и се нарича ”С Исраел в народите по света”. А външната част най-вече е равнодушна към това, тя усеща само страданията на нашия свят. Длъжни сме да пробудим тези хора – макар и само за това, за да избегнат големи грешки за в бъдеще и за да се предпазят от унищожение и тежки проблеми. Така те ще се присъединят към нас.

В крайна сметка поправянето е предназначено имено за тази вътрешна част- АХАП. Те са целта на творението. В основата е желанието за наслаждение, а Исраел не е цел на творението, а само неговото поправяне.

Към това трябва да е насочена цялата ни работа: да се поправим, за да донесем поправяне и на света. Ето какво значи ”царство от свещенослужители”. Ние сме служители и служим на света.

От урока по статията на Рамхал „За мъдростта“, 13.05.2011

[47103]

Систематични ограничения

Въпрос: Да предположим, че искам да си купя луксозна кола, която е два пъти по-скъпа от нормалната. Как вредя на останалите хора чрез това?

Отговор: Ние сме в глобална, интегрална и лимитирана система на Природата, която е взаимосвързана в една „сфера“, от която не можеш да излезеш. Задължен си да си в тази сфера и да си свързан с останалите по точно определен начин.

Затова, ако си купиш кола, която е два пъти по-скъпа, ставаш канцерогенна клетка, защото в този случай не купуваш, за да водиш нормален живот и да служиш на другите, а за да „отхапеш още една хапка“. Колкото повече „потребяваш“, отколкото ти е необходимо, толкова повече се превръщаш в злокачествен тумор.

Общият организъм е създаден съвършен: всеки човек в него трябва да получава необходимото и във всичко останало да мисли само за другите. Вместо това си получил от тялото последните сили, които са се полагали на други. Нашата сфера е ограничена, сложен ѝ е предел. Има определена светлина и определен съсъд, и всичко е балансирано.Творецът е дал желанието и неговото напълване. Защо така, изведнъж потребяваш повече, отколкото ти се полага?

Всички желания са свързани в едно. Светлината ги напълва и им дава живот в единна форма. Но изведъж ти „дърпаш одеалото към себе си“, искайки повече. В резултат, твоята прекомерна консумация винаги ще бъде за сметка на някой друг.

Днес това ни се показва ясно: един милиард човека в света са на границата на гладната смърт. В същото време земните ресурси са на изчерпване. Скоро ще ги изчерпим и „ще останем на сухо”. С цялото ни потребителско производство ще стигнем до края. И какво по-нататък?

Затова, ако искаш да постигнеш, по неволя, живот в границите на неща от основна необходимост – така ще стане. Всичко е крайно, ограничено и изчерпваемо. Във всичко има край и той се приближава.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 22.06.2011

[46157]

Неподкупност в търсенията на истината

Въпрос: Как да не отстъпваме от изискването за истината, така че накрая да ни се разкрие, че лъжем себе си?

Отговор: Ако на човек му се удаде да се задържи за истината, е голям късмет. Виждаме, че има много хора по света, които не се нуждаят от истината и не питат, защо живеят.

При други, този въпрос вече е възникнал, от гледна точка на „Защо страдам?“. Т.е., това е въпрос не за целта на живота, а за това да намериш вкусът, ако усещаш вместо сладост горчивина.

Но има хора, които питат не за хубав живот, а за това да намерят истината в него. И има такива, които питат не за истината в живота, а за това, кой ни е дал този живот – за Твореца. И този въпрос вече не се отнася за мен, самия, защото за мен вече не е важно, кой съм аз и какво ще става с моя живот: така или иначе. Искам да Го опозная, да достигна Твореца, да съществувам в Него – в самия източник, в корена.

Има много стъпала в това отношение, в зависимост от изискванията на човека, неговото усещане и постигане. Тук всичко зависи от корена на душата и текущото превъплъщение, тоест, на какъвто стадий от развитие той вече се намира.

Но дори, ако засега не ни е дадено в нашето сегашно състояние да питаме за истината, ние можем, за сметка на обкръжението, на учителя, групата, книгите, да развием в себе си тези желания и да напреднем. Макар и да не е лесно това и да ти се налага да разкриеш това, което се намира в самата ти дълбочина, вътре в твоите информационни гени (решимот).

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 20.06.2011

[45871]