Entries in the '' Категория

Като послушна глина в ръцете на Майстора

каббалист Михаэль ЛайтманНе си въобразявай, че Творецът е някъде далече, в някакви далечни светове и съществува отделно от теб. Всичко се намира само вътре в нашето желание, всичко се разкрива в нас.

На нас само ни се струва, че цялата реалност, като изключим нас самите, съществува някъде навън и се разделя на различни пластове: нежив, растителен,  животински, човешки, кой по-близък, кой по-далечен. Но всичко това се намира вътре в нашето желание.

На човек само му се струва, че това не е негово, а е чуждо, и тази бъркотия му е дадена нарочно, като резултат от разбиването. Но ако той започне да работи за достигане на отдаване, то постепенно, според готовността си да отдава и да се откаже от егоизма си, ще започне да усеща частите на сътвореното, които преди му са се стрували чужди и външни: неживата природа, растенията, животните, хората.

Оказва се, че всичко му принадлежи, но само заради изкривените му възприятия му се е струвало непринадлежащо му.

Така чрез призиви и убождания при всеки удобен случай Творецът пробужда човека, който все по-отзивчиво отговаря на отдаването. Трябва само точно да се изпълняват напътствията. Затова Тора се нарича „инструкция“ (ораа), за да бъдат използвани всички дадени ни на този свят средства: учителя, учението, групата, от които да се издигнем нагоре.

И нека човек не разбира какво прави, а просто да се старае, като малко дете, което играе. Но ако много иска да достигне духовното и е готов да пренебрегне себе си пред учителя, групата, учението, че с тяхна помощ да се промени, да стане послушна глина в ръцете им, то той започва да усеща протичащите в него изменения.

Човек не знае откъде идват тези изменения. Кабалистите говорят, че те идват от обкръжаващата ни светлина. Но ние не чувстваме обкръжаващата ни светлина, защото тя не става вътрешна и забелязваме въздействието й само по резултатите й. Изведнъж започваме все повече да разбираме и да чувстваме, че сме готови да бъдем близо до отдаването, до учителя, до групата.

Така работи обкръжаващата светлина и всичко зависи от чувствителността ни към тези изменения, които трябва да получим. Аз трябва да искам те да се случат направо в мен, вътре в моето желание, така че в мен да се въплъти образът на Твореца, образът на даващия, а моето желание за наслаждение да приеме форма на отдаване!

И така ще достигна сливане: вътре в себе си ще усещам, че се сливам с Твореца. Не аз попадам при Твореца и се намирам в Него, а Творецът се намира в мен. Затова Той се нарича Творец (Бо-Рэ) – „ела и виж“.

От урока по статията на Рабаш, 08.07.2011

[47541]

Трудностите са покана за разкриване

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво може да направичовек, когато се чувствa много слаб, а неговото семейство и обкръжение са неспособни да го подкрепят, понеже не усещат важността на целта?

Отговор: Баал а-Сулам ни обяснява, защо усещаме толкова много трудности по духовния път в „Шамати“, статия 4: „Човек достига до състояние, в което като че ли целият свят е застинал и само той сега отсъства оттози свят и напуска семейството и приятелите си в името на това да се отмени пред Твореца.”

Като че ли човек виси във въздуха. Но Творецът е организирал всичко това за него нарочно, така че той да не търси твърда основа, на която да се изправи, а напротив- да търси начин, по който да стане подобен на Висшия, в неговите мисли и идеи, и да се стреми към Него, за да възприеме Неговия дух. С други думи, ти трябва да се стремиш да разкриеш Твореца като свойството на любов и отдаване в желанията на другите, и тогава ще се издигнеш над своите собствени желания чрез „вяра над знанието”.

Когато усещаш висенето във въздуха без подкрепата на твоето обичайно материално обкръжение, това е  поканата да се прикрепиш кам Висшия в отдаване. Вместо да търсиш подкрепа в рационални, разумни доказателства, трябва да я търсиш във „вяра над разума”.

Баал а-Сулам казва: „Има само една проста причина за това, наречена „липса на вяра””. Това означава, че човек не вижда пред кого се анулира, тоест не усеща съществуването на Твореца. Това му причинява тежест. „Но от друга страна, това е нашата поканата да разкрием качеството на отдаване, Твореца.”

От подчертаните части виждаме, че отново вярата е точното разкриване на Твореца. Да видя означава да вярвам и този, който Го вижд,а се казва, че вярва в Него. Това ни показва, доколко изкривено става значението на тези думи и колко неправилно четем свещените текстове. Те са „свещени”, защото говорят за постигане и разкриване на Твореца, а Той е свят, Той е свойството любов и отдаване. Книгите, които описват как да достигнем това свойство, се наричат свещени книги.

От урок по статия на Рабаш, 28.04.2011

[46791]

Дружили двама приятели

каббалист Михаэль ЛайтманНа духовния път аз самият предизвиквам измененията като се старая да се включа в група, да склоня пред нея глава и да се обединя, да се слея с другарите. Всички изменения се усещат в големината на моето желание, която му придава яснота. Аз чувствам как всичко в мен се съпротивлява на обединението.

Ако двама човека просто седят на урок заедно – това съвсем не означава придвижване. В бара хората също стоят заедно и дори беседват на чашка и пушат от една цигара.

Единствено когато се сближим истински, откриваме отвращение един от друг. Тъй като си допадаме не като случайни пътници, движещи се към поредната егоистична цел. Ние не сме приятели от бара и не сме фенове на един и същ отбор.

Нашата цел е посредством обединение да постигнем Твореца, а това е възможно само по пътя на взаимните отстъпки. Ние не усилваме егоизма си, радвайки се на възможността да се възползваме един от друг, за да се самонасладим. Не, ние искаме да разкрием между нас Твореца – и в тази степен се разделяме, откривайки, че не е по силите ни да се обединим помежду си.

Тук възниква въпрос. Да допуснем, че по-рано сме били най-добри приятели, заедно сме поддържали любимия футболен отбор, ходили сме на бар, заедно сме прекарвали отпуските си, въобще винаги сме живели като душа в душа: всяка вечер аз съм ходел в неговия дом или той е идвал в моя. Какво ще стане сега, когато трябва да пристъпим към съвместна духовна работа заради постигането на Твореца?

Внезапно откриваме ненавист и отблъскване. Защо? Защото между нас е Творецът. Отсега нататък вместо да купуваме един на друг наслаждения, всеки от нас трябва да се отказва от тези придобивки и да се стреми не към приятеля си, а към Твореца.

Аз вече не работя с егоистични желания, изведнъж ми се налага да им сложа кръст. Няма значение дали ми е добре с другаря ми, не е важно дали сме от един отбор, не е важно ходим ли заедно на бар. Длъжен съм да се откажа от всички наслаждения, които бих могъл да получа от него.

Сега съм длъжен да създам с него абсолютно друга връзка – такава, чрез която да мога само да отдавам на Твореца, без да вземам нищо за себе си. Но ако не получавам нищо от приятеля си – що за приятел е той? За какво ми е нужен? Такива „приятели“ – има цели тълпи по улиците.

Сега в мен има друг критерий, друга оценка: ние сме другари, защото сме „фенове“ на Твореца и се разделяме един от друг със силата на отдаване. Ние оставяме зад гърба си всичко, което е било по-рано и преминаваме към съвършено други разчети, към друго ниво на взаимоотношения.

От урока по статията „“Дарование на Тора“, 10.07.2011

[47710]

Ръст на извънредните ситуации от природно – техногенен характер

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (Владислав Болов , ръководител на Центъра „Антистихия“ МЧС):

Наблюдаваните през последните десетилетия изменения в климата на територията на Русия водят до нарастване на вероятността за екстремални явления, явяващи се източници на природни и природно – техногенни ИС (извънредни ситуации).

Ежегодният прираст на такива явления, отчетен по статистически данни, съставлява 6%, прогнозира се съхраняване на негативната тенденция. Климатичните условия в Русия се изменят много съществено и тази тенденция ще се съхрани.

Изменението на климата се характеризира със значителен ръст на температурата през хладните сезони на годината, с нарастване на изпаряемостта при намаляване на броя на валежите, нарастване на повторяемостта на сушите, изменение на годишното оттичане на реките.

Реплика: А главното е, че никакви външни, технически средства няма да помогнат да се смекчат тези удари, а само вътрешните изменения в самите хора, колкото и да ни се струва странно и несвързано със случващите се външни явления и изменения на климата, ще доведат цялата система до равновесие. При това равновесието ще бъде по отношение на човека като център на тази система и неин регулатор.

[47494]

Когато всеки е отговорен за всички

Казано е: „Аз създадох злото начало, и създадох Тора като добавка, тъй като Светлината, заложена в нея, връща човека към Източника“. Така че, преди всичко трябва да разкрием злото начало и след това, според степента, в която сме го усетили, ще поискаме да намерим „добавка“, „лекарство“, което ще го превърне в добро начало.

Как можем да разкрием злото начало? За да направи това, човек трябва да намери правилното обкръжение. Ако иска да се включи в това обкръжение така, че всички да станат като един човек с едно сърце, ако иска взаимно поръчителство и интегрално единство с всеки без никакво разграничение, когато всеки е отговорен за всички, подобно на клетките в живия организъм, ако не съди другите, но го е грижа за тях, за да могат те да го пробудят, ако основното нещо за него е личната вътрешна работа, ако се опитва да бъде сред другарите и скланя глава пред тях, за да получи осъзнаване за важността на целта и отменя себе си отново така, че важността на другарите го зарежда с дори още по-голямо осъзнаване на целта и обкръжението, ако е постоянно в този кръг и работи в него, тогава получава от другарите тяхното общо, интегрално осъзнаване за важността на целта.

Това вече не е неговия съсъд, неговите желания, а желанията на общността. Това вече е Малхут. Човек, който се е старал да извиси своята молба към групата, към Малхут на света Ацилут, сега е в нея само, ако се свърже с другарите, пробужда ги и работи заедно с тях. В отговор, те пробуждат него – и заедно стават едно цяло, едно желание. Техните лични искания се свързват и се превръщат в Малхут на света Ацилут, която е близо до нас.

И ако между тях има единство, това влияе на по-високите стъпала, към които не се отнасяме. Нашите чувства, усещания и нашата реалност са само в Малхут.

Така че, работата ни трябва да бъде насочена към Малхут на света Ацилут, към връзката с всички останали – и заедно с всички да се съединим с Източника на светлината, с Твореца. Тази работа се разделя на две части, които всъщност трябва да са споени една с друга:

• взаимоотношенията на човек с групата;

• взаимоотношенията на човека с Твореца.

Ако действаме правилно, ще постигнем първото разкриване. Това зависи само от степента, в която свързваме исканията си в една единствена молитва. И тогава, всеки с неговото лично желание ще открие, че е включен в Малхут. Сама по себе си, Малхут е точка, но ние я „разширяваме“, изграждаме чрез нашите желания. Деветте долни Сфирот се намират в световете БЕА (Брия, Ецира, Асия) в разбито състояние.

От урока по „Даряването на Тора“, 06.07.2011

[47310]