Entries in the '' Категория

Човечеството има на кого да се облегне …

каббалист Михаэль ЛайтманКакто в живота на човека има първо възход на егоизма, а след това точката на пречупване, и той пристъпя към Кабала, за да работи върху себе си – така и в живота на всяко общество има растеж на егоизма до точката на пречупване, и сега то трябва да премине към поправянето си, затова правилото ”частното и общото са подобни”, както и личността.

Така че ние, разбирайки методиката на индивидуалното поправяне, можем директно да преминем към методиката за общото поправяне (на обществото), което е преминало период на развитие на общия егоизъм и сега, на принципа на „Аз създадох егоизма и дадох методиката за неговото поправяне (Барати ецер ра, барати Тора тавлин), започва да чувства това зло „ецер ра“ и скоро ще поиска и методика за поправянето му (Тора тавлин) – или чрез страдание, или чрез разпространението на Кабала, или чрез двете заедно).
Днес цялото човечество стига до осъзнаване на злото от егоизма, и пътят му е подобен на всеки, преминаващ към личното осъзнаване на злото, съгласно правилото “ частното и общото си приличат“ (Клал у прат шавим), т.е. частното, личността е подобна на общото, на обществото, защото общото представлява един човек, едно създание, едно създадено творение.

Ето защо всяка негова  част и цялото творение преминават един път. И затова този, който лично е преминал етапите на поправянето, от собствения си опит вижда пътя, който цялото човечество ще трябва да премине в осъзнаване на злото, в поправянето му и в движение към разкриване на Твореца. Но ще съумее ли човечеството да се вслуша в тези, които се научиха от собствен опит?..

[47567]

Това не е злонамерена шега, а ориентири по пътя

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо за мен Творецът се разделя на такъв голям брой различни сили –  да не би за да мога да го съпоставя с различни свои желания и свойства и да Го приема?

Отговор: Точно така. Ако егото ми, желанието за наслаждение, се представя за по-високо от Твореца, то вместо Него започва да си представя идоли. Т.е. някакви си други сили, а не самия Творец.

Отпечатъкът на моето непоправено егоистично желание ми се представя като „други богове“. Ако не се намирам в отдаване спрямо определено желание, не действам в поправен вид, то този вид, в който желанието рисува за мен Твореца, се нарича „идоли“.

Това е разликата между 10те нечисти сфирот (клипа) и 10те сфирот на святостта (отдаване). Ако аз, като гледам през тях от непоправената си Малхут, си представям Кетер непоправен, то това се нарича „други богове“, идоли. А начина, по който виждам Кетер, когато гледам от поправената Малхут, се нарича Творец.

Той съответства на онова стъпало, на което съм способен да се свържа с Него и да Го разкрия. Но това вече е именно тази висша сила, само че според стъпалото, на което се намирам.

Затова „идолите“  представляват непоправени форми, чрез които ми се представя единствената висша сила, според начина, по който вътре в мен егото рисува моите недостатъци.

Затова, ако човек съумее да се отнася правилно към всичките различни форми на тези  „идоли“, те ще се превърнат за него в пътни знаци (ориентири). Ще разбере, че нищо не е   създадено напразно, а именно благодарение на тях той ще може да напредва. Както е писано – Фараонът ни приближава към Твореца.

Именно, преминавайки от един фалшив идол към друг, аз се приближавам към истината! Колкото и да е неприятно и обратно на истинското състояние, именно чрез тази противоположност ние можем да работим. Защото все още нямаме връзка с отдаването, със „святостта“.

Из урока по статията от книга „Шамати“, 07.07.2011

[47436]

Влиянието на околната среда на решенията и паметта.

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение на списание Science: Учени (институт Вайцман, Израел) показаха как човешкия мозък заменя собствената си памет с „факти“, които са били наложени от социалната му група.

Подложените на изследването са гледали филм.  Пет дни по-късно всеки от тях отговоря на 400 въпроса върху съдържанието на филма, отбелязвайки и степента на сигурност в отговорите си.
След това от всеки са избрани 80 верни отговора с най-висока степен на сигурност – т.е. отговори, които отразяват достоверна информация, записана в паметта на всеки един.

След това на всеки му е предложено да отговори на същите 80 въпроса, но след като този път са му били показани грешни отговори уж на останалите членове на групата (тези фалшиви отговори са  подготвени от самите изследователи).

Станало ясно, че под натиска на „общественото мнение“ подложените на изследването променили първоначалните си отговори, нагласяйки ги според « чуждите отговори» – и средно на 70 от 80 въпроса дават  грешни отговори.

Няколко дни по-късно на наблюдаваните им се предлага да отговорят на същите 80 въпроса отново. Показват им се и другите отговори, предупреждавайки ги, че те са произволно избрани от компютърна програма.
В резултат анкетираните дават същите грешни отговори на 40% от въпросите, които са били наложени върху тях от лъжливата „колективна памет“ – т. е. фалшивите „спомени“ са се закрепили  в съзнанието им като истински.

Коментар: Това още веднъж доказва колко много е зависим човек от заобикалящото го общество. Според Кабала само избирайки обкръжението си, можем да променим себе си, ставайки като него. Като изберем обкръжението си, можем да променяме себе си чак до пълно подобие с Твореца. Вижте статията на Баал а-Сулам “ Свободата на волята“.

[47456]

Главата я боли за цялото тяло…

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако всичко идва свише, то защо на човека му се дават телесни страдания, които го разсейва, след като вече е избрал този път? защото излиза, че вместо да се занимава с ученето, е принуден да се бори с материални трудности, а понякога дори да се бори за живота си.

Отговор: Ние наистина получаваме всички състояния свише. Както е казано: „Няма такава тревичка долу, над която да не стои надзирател отгоре, който я бие и я принуждава да расте!“ Само благодарение на тези удари растем.

Оплакваш се, че ни изпращат удари, които сякаш ни отвличат от духовния път. Причината за тази бъркотия е неразбирането на факта, че ние възприемаме всичко от гледна точка на егоизма, а не на отдаването. Ние не разбираме цялата програма на  творението! Защото  всеки плътно се е затворил в своят миниатюрен съсъд-желание и се притеснява само за него.

Но всъщност, според строежа на системата, ние всички сме свързани заедно. Представете си, че всичките 7 милиарда души зависят  една от друга! Това ще рече, че моето усещане за света е резултат от влиянието и въздействието на всички върху всички. Аз усещам всичко, което се случва с всички – и лошото, и хубавото, цялото поведение на вселенската система в реално време, на мига, и то става „моя живот“.

В цялото сътворено като в едно огромно живо тяло действат различни  животоподдържащи системи и взаимодействат една с друга. А аз се отнасям към един от органите на тази система, примерно към „черния дроб“,  който според мястото си, функциите си, важносттта за организма усеща общото състояние на организма:  доколко е добро или лошо, т.е. доколко е  болна или здрава системата.

От това  се изгражда нашето усещане за света. И затова не се учудвай, че те разсейват. В степента, в която целия мир е разделен, в същата степен и ти ще бъдеш отделен. В степента, в която целия мир е обединен, в същата степен и ти ще се присъединиш – в съответствие с твоята функция в тази обща система.

Ако играеш важна роля в организма – то ще се чувстваш по-зле от всички останали, понеже върху теб лежи цялата  отговорност!

Ако принадлежиш към част от организма, която не е важна, то няма да се чувстваш много зле. Всичко сякаш ще се върти както е било задвижено, и ще ти изглежда нормално. Защото ти си относително изолиран от най-чувствителните и важни органи в организма.

От урок по статията на Рабаша, 08.07.2011

[47616]

Път без знаци

Проблемът е в това, че не разбираме, колко далеч сме от свойството отдаване. Всяко малко действие ни приближава със стъпка по-близо до целта. Така напредваме по пътя – милиметър по милиметър, и нито един милиметър не може да бъде прескочен.

Днес, пътят е скрит от нас. Например, по време на тази трапеза, ние ще изминем 20-30 милиметра от решимот. Това е много, но никой няма да го усети. Така ще бъде, докато не стигнем до входа на духовния свят. Само тогава ще го усетим.

Засега, като че ли отиваме към Мадрид по магистрала без знаци, и не знаем колко дълго ще трябва да пътуваме. Излиза, че първият и последният метър от пътя, преди да видя Мадрид – за мен са еднакви. По време на целия път, като че ли нищо не се случва – същата магистрала, дървета и поля.

Ние не осъзнаваме колко много малки действия извършваме всяка секунда, и те заедно, образуват нашето напредване. Не е случайно, че няма знаци и индикатори за километри по пътя. Това е направено, за да може човек да се научи да получава удоволствие от самия път. Ако напредваш към отдаването, тогава дори в тъмнината трябва да изпитваш радост. Иначе просто искаш награда.

Затова, не трябва да чакаш края на пътя – такъв просто няма . Пътят свършва, когато решиш за себе си: „Нямам крайна цел. Доволен съм от това, което имам. Единственото нещо, което искам, е да отрия удоволствието от отдаването“. Получаваш наградата, когато спреш да я искаш – и това означава, че си постигнал целта.

От разговор по време на трапеза в Мадрид, 03.06.2011

[47122]

Искрата, създала нашата Вселена

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №2

Науката кабала ни разказва за устройството на цялото мироздание – как, в резултат на „Големия Взрив” е възникнала нашата Вселена.

За това говорят и учените-физици. Те потвърждават, че искрата на някаква висша енергия се е промъкнала в нашия свят от много високо ниво на световен ред и е породила в нашето пространство цялата материя, енергията и дори самото пространство – мястото на нашата Вселена, което по-рано не е съществувало.

Това звучи почти като нещо мистично: някаква искра от енергия от висшето измерение, изведнъж се е промъкнала в нашето измерение, изградила е пространството за нашата Вселена и е започнала там да се разпространява! Но така казват учените! А нали, някога учените са смятали, че нашата Вселена е съществувала вечно – „винаги”. Но сега, те се придържат към друго мнение, което е по-близо до знанието на кабалистите.

И наистина, искрата на Висшата светлина е проникнала през долната граница на висшия свят, която в науката кабала се нарича „махсом”, и се е „спуснала” (понижила е своето духовно ниво) в нашия свят. Тази искра се е промъкнала в нашия свят и е създала за него мястото му и неговата материя. От тази първична материя („стволовите клетки” на Вселената) се е развила неживата, растителната, животинската природа и човека.

За какво е било необходимо именно такова последователно причинно-следствено развитие?

За да може след неговото завършване, тоест след като в нашия свят се развие „човешкото” ниво на материята (желанието), да започнем да се издигаме „отдолу нагоре” със своите свойства, към своя корен във Висшия свят – там, откъдето сме излезли. Още преди хиляди години, кабалистите са предсказали, че този процес на нашия духовен подем, ще започне през 1995 година.

А кои сме „ние”? Хора. И как ще го направим? Само чрез все по-голямото обединяване помежду си.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44903]

Двете войни – за вярност и за мъдрост

Първата война, която водим за своята вярност и единство с Царя (Твореца), не е бърза и не е проста, с множество врагове, пречещи и ненавиждащи те, или обратно – с „доброжелателите“, примамващи те от различни страни.

Ту с добро, ту със зло, тези предрешени министри – лицемери се опитват да объркат верния роб, да го излъжат и да го отклонят встрани. Но робът, само укрепва във верността си към царя след всичките сражения от този първи етап.

Той все още си остава роб – все още не му достига ум, мъдрост. Но вече придобива вярност, тоест стъпалото „отдаване заради отдаване”.

И тогава, той пристъпва към следващото стъпало. Сега вече, борбата се води не за неговата вярност и преданост, а за неговата съобразителност. Враговете се предрешват не като убийци и злодеи, а обратно – като добри съветници, които учат как да се угоди на Царя: „Опитай и ще видиш!”

И сега, цялата работа се състои в това, много внимателно да се отнесеш към тези „съвети” и да видиш, че така се преоблича нашето его, желаейки да ни увлече в противоположната посока – не в полза на Царя. Но е много трудно да видиш и различиш едното от другото.

Следващият път, по време на втория етап от работата, всичко ще бъде обратно. Егоизмът вече няма да те учи как да направиш нещо добро за Царя, а ще те подвежда, защо царят се отнася така жестоко с теб: „Виж колко тежко работи и нищо не получи в замяна! Къде е наградата за усилията ти?!” Тоест той ще те дърпа, за да те върне от втората част на пътя към първата и да постави под въпрос предаността ти.

Вътре в човека се случват големи преврати в резултат на тази игра, която с такава жестокост и хитрост провеждат с него тези ловки егоисти, можещи да се обличат в такива различни одежди, че той не може да ги разпознае и им вярва, оставяйки се в техните ръце. Всеки има мигове на слабост и неразбиране, на неувереност, когато иска да се опре на мнението на мнозинството – на мнението на хора, които му се струват уважавани и умни.

Министърът, който ни обърква на втория етап на пътя, има много хитрости и уловки. Това е много трудна работа и в нея, ние придобиваме мъдрост, умение да различаваме „тъмнината” от „светлината”. Защото цялата премъдрост е именно в умението да се различават тези две противоположности. Но както и да е, в крайна сметка, ние напредваме.

И накрая, на втория етап, човек постига цялата система на взаимоотношения с Твореца: противоположната на правилната и правилната, от лявата страна – от страната на нечистотата (клипа) и от дясната страна – от страната на късмета. Когато всичко това намери място в неговото разбиране и бъде изцяло изяснено, на него му става ясен целия ред, установен в царството (Малхут). И тогава той, разбира се, може да стане верен и мъдър министър, служещ на Царя, и изцяло да поеме върху себе си управлението на работата.

И сега, когато е изучил тази работа в цялата й дълбочина, получил е средствата за извършването й, и притежава необходимите сили, приближавайки се до Царя – той се слива с Него безкрайно.

Това разказва притчата, която на пръв поглед ни се струва проста. Но всъщност, тя покрива всичките 125 стъпала на духовната работа.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 26.06.2011

[46581]

Егото, страдащо от светлината на доброто

Въпрос: Мислите за духовното предизвикват в мен мъка и страдания, защото не усещам Твореца. Какво може да се направи в този случай?

Отговор: Ако човек чувства в живота си истински страдания, тогава тази болка скрива Твореца от него. Това е направено специално – за да не повредим отношенията си с Твореца и въпреки всичко да имаме връзка с Него, а не да Го ненавиждаме и отхвърляме.

Има различни състояния, но в степента, в която човек се чувства зле – Творецът му се разкрива. Затова, трябва да стигнем до състояние на взаимна подкрепа и поръчителство с нашето обкръжение. В този случай, дори при големи неприятности, обкръжението ще ни помогне да се издигнем над лошото усещане – към неговата причина. И тогава ще разбера, че усещането за зло идва не от Твореца, не от висшата сила, а от силите на собствения ми егоизъм.

И тогава, ще започна да разделям усещанията си на две части: 1) на собствените си желания, които не са поправени и именно затова се чувствам зле в тях и 2) на Твореца, висшата светлина, която излъчва върху мен добро.

Но именно защото Творецът ми свети чрез доброто, а аз съм Му противоположен, усещам доброто като зло – тоест Неговото добро се превръща за мен в противоположност. Затова, Творецът не може да ми се разкрие още повече – защото тогава ще се почувствам толкова зле, че няма да мога да издържа това.

Докато оставаме непоправени и усещаме Твореца в обратната Му форма, в степента, в която нашето его обръща светлината в тъмнина – Творецът ни се разкрива само толкова, колкото можем да понесем. А в степента, в която не можем да понесем – Той се скрива.

Той само малко Се разкрива, за да ни покаже едва, едва злото – за да не ни се изключи разума и да можем да анализираме чувствата си. Тогава, започвам да проверявам откъде идва злото, от какво е причинено?

И като резултат от това, намирам някаква група, някакви книги и учител, които ми обясняват, че злото си го предизвиквам сам, тъй като природата ми е противоположна на Твореца.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 24.06.2011

[46330]

Лицата на Твореца

По своята природа, по характера на своето действие, ние се явяваме получаващи. Но колкото повече получаваш заради отдаването, толкова по-високо си като даващ. Действието като такова не се променя – променя се само твоето отношение. Именно то те превръща в даващ, вместо получаващ.

Усеща ли се това от Твореца? Може да се каже, че за Даващия нищо не се променя, а се променя само за човека. Защото към Съвършения няма какво да се добави. Всичките Му реакции и впечатления, всъщност се проявяват в теб – в образа на Твореца, който ти си формирал.

Благодарение на това, можеш да приведеш себе си в съответствие с Него: на теб ти се струва, че в Него стават промени, че Му доставяш големи или малки удоволствия. Повече страдаш или се наслаждаваш от Него, съобразно с това, доколко Той страда или се наслаждава от теб, и т.н.

Всички тези взаимоотношения се развиват в самото творение – само, за да се издигне то на стъпалото на Твореца, т.е. да се добави към него съвършенството, произтичащо от свойството отдаване. И затова излиза, че сякаш Творецът играе с творението – само, за да го възпитава.

По същия начин и ние, демонстрираме на децата различни лица: смеем се с тях, ставаме сериозни, показваме, че сме се разсърдили – всичко заради възпитанието, заради това, да се проявят пред детето колкото се може повече щрихи, които ще го научат правилно да работи със себе си и с обкръжението. А всъщност, нас винаги ни движи любовта – и нищо друго.

По този повод, Баал а-Сулам пише във „Въведение в книгата „Зоар“” (п.33) следното:

„Творецът желае, тези образи, рисуващи се само в душата на получаващия, да бъдат видени така, сякаш самият Той участва в това с него, за да може максимално да увеличи постижението на душата. Така бащата, играейки с любимия си син, проявява само малка своя част, демонстрирайки огорчение или доволство, макар да няма в него нито от едното, нито от другото. Той го прави само, за да развива своя син и да разширява неговото разбиране.”

От урок по статията „Даряването на Тора“, 26.06.2011

[46515]

Двете нива в постигането

От статията „Двете нива в постигането”, книгата „Шамати”: „Има две нива: 1) Разпространявяне на световете отгоре надолу. 2) Издигане отдолу нагоре.

Първото ниво е „направил Творецът, създавайки” (Берешит), тоест подготвяйки за нас място за работа. Второто ниво е, когато ние самите започваме да се занимаваме с духовна работа и се обличаме в подготвените стъпала отдолу нагоре.

Като малкото дете, което засега не знае нищо освен самия хляб. А когато порасне, започва да разбира, че има причина, поради която хлябът може да се нарече хляб, тоест постига формата на хляба.

А после, то продължава изследването, докато не стигне до състоянието, когато вземат зърната и ги засяват в земята. Дотогава е знаело само, как да получи от хляба, тоест да намалява хляба, съществуващ в света. Но след това, вече знае, как да го увеличава.”

Ако просто взема къс хляб и започна да го ям, ще почувствам само наслаждение, обличащо се в моето желание  – и нищо повече.

След това, започвам да размишлявам: а от какво е направен хляба? Това е неговото предишно стъпало. За да постигна това предишно стъпало, трябва да се задълбоча в него, да се изкача на него и да го постигна.

Имало е някакво състояние, което е предшествало хляба – например, тестото. Необходимо е да напредна и да науча за неговото съществуване. Издигам се на едно стъпало от себе си – от хляба към тестото, и постигам онова, което се случило при разпространяването отгоре надолу, от тестото към хляба.

А после, от тестото се издигам още по-високо – към брашното и водата, и разбирам, че от тях е направено тестото. След това напредвам още по-високо и научавам, от какъв източник се взема водата, и че брашното е направено от зърна. Откъде се вземат зърната?

Така напредвам все по-нависоко, докато не стигна до самия източник. От своята страна, съм вървял срещу корена. Разбирам, че от корена до мен са се разпространявали стъпала, докато не са стигнали до „хляба”.

„Хлябът” означава наслаждение. През цялото време изследвам своето желание: наслаждението или неговото отсъствие, причината, поради която не получавам наслаждение и как да го постигна. Няма какво повече да изследвам. Около това се върти целият ни живот и неговото усещане.

Чрез разкриваните от мен действия постигам корена, от който произлиза цялото отношение към мен свише, и аз самият, и целият този път отгоре надолу, включващ  вътре в себе си и моето връщане отдолу нагоре.

Ако постигна корена, ще разкрия истинското състояние. А всички останали предишни състояния, разкрити от мен до този момент, образуващи се при слизането към мен отгоре надолу, и в моето издигане нагоре към корена, са били необходими изключително, за да разкрият това едно, единствено съществуващо състояние.

От урок по статията от книгата „Шамати”, 27.06.2011

[46652]