Entries in the '' Категория

Възраждане на тялото или на душата?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казано е, че трябва да усетим духовното така, че ”всички кости ще кажат”. Но ако човек вече е умрял и не са останали никакви кости, как той ще усеща духовното?

Отговор: Става въпрос за духовните съсъди на човека, които се наричат ”мозък -кости- жили- месо- кожа” – 5 нива. Ние трябва да достигнем духовно състояние, при което ”всички кости ще кажат”. Това е разкритие в такъв мощен, вътрешен духовен съсъд, както ”костите”-съсъда за светлината Хохма, в който вече има ”мозък”(светлината Хохма).

„Всички кости ще кажат”- това е действие, при което духовния съсъд,”костите”, със светлината Хохма вътре, след това разкриват тази светлина в ”жилите”, в Бина, тоест в още по-външния съсъд.

Пожелавам ви такова разкритие! А за материалните кости не се безпокойте, техния край е ясен.

Необходимо е да се възприеме всичко прочетено не в материалната, а в истинската форма. Ние четем книги, които разказват за душата, а не за биологическото ни тяло. Тяло се нарича ”материал / магаре” (хомер) и него го очаква такава съдба, както и всички останали животни, които живеят и умират.

Но докато то живее, ние трябва да успеем да оживим духовното си тяло- да го възкресим от мъртвите. Ако душата е вече мъртва- то оживи я! Притегли към нея светлината, която ще вдъхне у нея духът на живота.

От урока по статията „Обобщащо въведение (Птиха колелет)“, 24.06.2011

Провинил си се?- Слушай похвалата!

babemba_100Съобщение: Безпогрешни хора няма. у всеки човек има моменти, когато е принуден да тръгне срещу съвестта си или обществените норми. И във всяко общество има лостове, които да въздействат на такива ”отстъпници от правилата”.

В южноафриканското племе ”Бабемба” на ”пътя на истината” поставят много необичаен начин. Толкова ненадеен, че много други ”цивилизовани” законотворци би трябвало да се замислят…

В случая, ако някой от жителите се държи безотговорно или несправедливо, цялото племе, от най-малкия до най-големия оставя работите си и наобикалят провинилият се. Изглежда сякаш: сега ще го набият?! Но не. Човекът стои в центъра на кръга, а всеки член на племето по ред говори за всичко хубаво, което ”грешникът” е направил през живота си, обрисувайки всичко това с цветове и детайли.

Това необичайно действие може да продължи много дълго време, даже няколко дни. След края, кръгът се разтваря и племето приема назад в обятията си обновения човек.

Страшно е да станеш предател на любовта

каббалист Михаэль ЛайтманВсичко зависи само от желанието на творението. А около нас, всичко се намира в неизменно състояние – заобикаля ни светлината на Безкрайността, Творецът, природата. Не е важно с какво име ще наречем това съвършено свойство на отдаване и абсолютна любов, царстващо в мирозданието и запълващо всичко със себе си.

Но няма да можем да разкрием тази висша светлина, Твореца, Неговото отношение към нас, без за тази цел да притежаваме подходящите инструменти желания (келим). Затова, цялата методика на науката кабала се състои в това, как да направим себе си годни да получим усещането за Твореца

Творецът е винаги добър и носи благо, отдаване и любов. И най-голямото наслаждение е да усещаме Неговата любов към нас. Проблемът е единствено в това, че тя може да се почувства само в отдаващите желания, защото след като се докосне до егоистичните желания, това усещане мигновено изчезва.

Излиза, че единственият съсъд, годен за разкриване на отношението на Твореца към мен от моя страна, е страхът, че няма да мога да приема любовта Му към мен и правилно да отговоря на нея.

Ако се разкрие Неговото отношение към мен – а това е единственото наслаждение, което наистина съществува в природата, трябва да съм готов да го приема в съсъда, който се нарича „трепет”. Тоест страхът да не използваш тази любов за свое удоволствие, наслаждавайки се егоистично, а да Му отговориш със същото наслаждение.

Това се нарича трепетен страх, защото трябва да се боя, че отношението ми може всеки миг да се развали и да се преобърне, и вместо да мисля за Него – ще започна да мисля за себе си. Но моята способност, през цялото време да бъда за Него също толкова любящ, какъвто Той се разкрива по отношение на мен – зависи от Неговото въздействие  върху мен.

Тоест от Твореца зависи, дали ще усещам този страх – и аз моля, Той да ми го даде. Защото този трепет е моята главна грижа. Когато се развия и постигна правилния страх: нужната форма и достатъчна сила, веднага ще започна да усещам Неговото отношение към мен.

Това е като лампичка, на която постоянно увеличавам и увеличавам напрежението, докато най-накрая тя светне! Оттук нататък вече виждаме, че тя започва да свети. По същия начин и ние сега се намираме в океан от любов и отдаване, идващ от Твореца и в мига, в който условието от моя страна, което се нарича „страх”, започне да се изпълнява на необходимото ниво, аз ще започна да разкривам Твореца вътре в своя трепет.

Именно от Него зависят тези два канала:

– Създаването на съсъд, осигуряващ този страх в мен. Защото иначе, няма да мога да бъда сигурен в себе си – аз напълно завися от Неговата помощ, която се нарича светлина, връщаща към източника.

– А също така напълването, разкриването на Неговата любов към мен – за да може, когато тя се разкрие, да я приема и да се отнеса правилно към нея. Така че, тази любов да не развали моето отношение към Него и аз изведнъж да не падна в егоизма.

В крайна сметка излиза, че и в изграждането на съсъда-желание, и в неговото напълване, и в резултата от това напълване – абсолютно във всичко завися от Твореца. За да постигна сливане с Него, ми е необходим страха, от който се изгражда духовния ми съсъд, получаването на светлината и резултата от това получаване.

Ако се погрижа, цялата тази съвкупност от условия да се осъществи в правилна форма, съгласно нивото ми, като резултат ще постигна сливане – ще създам духовен съсъд и ще получа напълване в него. Така постигаме целта, която е била именно сливане с Твореца.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 06.07.2011

[47326]

Има работа за всички и за всеки!

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: Международната организация по труда (МОТ) е обезпокоена от това, че независимо от изхода от икономическата криза и подобряване на ситуацията на световния финансов пазар, ръста на безработицата продължава.

Особено нарасна безработицата сред младежта, специалисти в разцвета на силите си пълни с инициативи и желание за работа. Безработицата сред младите влече след себе си негативни последствия – проблеми в създаване на семейство, разводи, социална неувереност, недоверие към политиката.

Реплика: Невъзможно е всички в света да са заети с работа. Новите технологии променят характера на работа, изчезват много специалности, във века на информацията няма нужда от работници и служещи. По леко и по евтино е да поддържаш безработен, отколкото да му осигуряваш работа. Но възниква проблем със заетостта, свободното време води до деградация, опустошеност, напрежение в обществото.

Кабала обяснява, че нашето развитие се осъществява по общ вътрешен план на Природата, че сме достигнали вече до прага на ново технологическо развитие. Затова кабала предлага на всички ни да се учим да живеем в новия интегрален свят, който е задължен да разкрие ново стъпало в съществуването – духовното. До такова състояние може да се достигне само чрез масово възпитание, обучавайки се на новите закони на обкръжаващата ни природа, общественото и лично поведение. Само така се издигаме на онова стъпало, от което започваме да се управляваме от природата, и усещането за кризата ще се промени с усещане за комфорт.

В наше време е възможна заетост за всеки само в духовната работа, в обучение за нея и нейното реализиране в себе си и с околните. С това ние изграждаме новото общество и за всеки в него има работа!

[47483]

Всичко се поправя с възпитанието на възрастните

каббалист Михаэль ЛайтманНие виждаме как масите в различни страни на света изведнъж започват да бойкотират, излизат на демонстрации, на уличен бой. Виждаме колко лесно е да ги насочим в каквато и да е посока с най-малката провокация, хвърляйки на масите някоя идея.

Възниква въпроса: ако е така, какво струва цялата тази демокрация? И как може да реагира на всички тези „спонтанни“ изявления, от които зависят правителствата и съдбите на другите страни?

Ако искаме истинска проява на личната воля и осъзнатото желание, трябва да възпитаме народа да избира, съгласно развитието на природата, правилно поправяне, единствено вярната цел и изхождайки от това, постепенно да възпитаваме населението така, че то действително да може да разбере за какво си струва да се излиза на демонстрации и какво да иска.

Затова всичко опира пак до възпитанието на всички хора на Земята.

[47571]

Моята добавка към царската трапеза

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Свобода на волята„: Когато човек придобие алтруистично намерение и достави удоволствие на Твореца, тогава, обличайки се в това удоволствие той се удостоява с абсолютна вечност, подобно на Твореца и с това придобива свобода от ангела на смъртта.

Нищо не изчезва, нищо не умира и не се ражда, няма нищо ново, освен това – как ние ще използваме светлината и съсъда. Творението иска само да добави своето отношение, своя начин на приложение на светлината и съсъда – две основи, от които Творецът е направил света. Творението иска да ги управлява с помощта на две „юзди“: отляво – съсъда, отдясно – светлината. Като ги прилага заедно, то става подобно на Твореца, т.е. намира се в средната линия. Точно това е неговата „добавка“.

Към това е устремено цялото развитие на творението. Преди всичко то трябва да вземе в ръцете си тези „юзди“ – да се издигне над желанията за получаване и над светлината, отказвайки се от тяхното егоистично използване и да пожелае да премине към друг способ. Трябва още да разберем как да придобием този собствен, самостоятелен подход.

А след това, добило се до това в някаква мяра, творението започва да реализира своята нова форма, прилагайки я към желанието и всеки път решава, каква част от желанието то ще използва сега, колко светлина за него ще е нужна и как да допусне светлината в желанието.

По същия начин гостенина си взема малко от угощението, желаейки само да зарадва хазяина. Самото наслаждение не зависи от него. Мамещите ястия, които са поставени на масата също не зависят от неговия избор. Така те се възприемат от неговото желание, такава е взаимовръзката между желанието и светлината.

Човек определя само това, с какво намерение той допуска наслаждението в себе си, какво иска да добави с това действие. Той строи отношение и към съсъда и към наслажденията и в крайна сметка към Хазяина, към Твореца, от който изхождат тези две линии: линията на съсъда, желанието и линията на светлината, напълването.

По такъв начин, нашата „добавка“ – е намерение. И затова цялата кабала – е същност на науката за намерението, тя показва как се построява намерение заради отдаване на Твореца. И ако ние действително Му отдаваме, то строим в себе си образа на Даващия, такъв, какъвто е Той самия. Той – на мен, а аз – на Него.

Това е нашият път и по протежение на този път нищо не се изменя: нито съсъдите, нито светлината. Развитието се състои само от това, как ние ги използваме. Човек (Адам) е този, който самостоятелно решава, как той иска да използва тези начала в себе си. Нашето отношение, нашето намерение, нашата независимост – ето какво в крайна сметка придава форма на човека, подобен на Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.07.2011

[47534]

Панел за управление на живота: инструкция за експлоатация

каббалист Михаэль ЛайтманВсъщност, в кабала изучаваме процеса, през който трябва да преминем. Науката кабала ни обяснява какво е света, защо съществува, как съществуваме ние в него и осъществяваме целта на творението.

Кабала посочва онази част, която трябва да реализираме сами, отделяйки я от всичко останало, което не зависи от нас. Именно в областта, която зависи от нас, трябва да съсредоточим всички сили, да осъществим победния пробив и да постигнем успех по пътя към целта.

В това се състои цялата кабалистична методика: да покаже на човека онази точка – малкия бутон сред хилядите всевъзможни бутони и превключватели, които не са свързани към нищо. Ти, сякаш стоиш пред огромен панел за управление на света, но в действителност – това е макет.

Със системата е съединен само един бутон, загубен сред големите прекъсвачи, лампи и цветни табла. Цял живот натискаш бутона, щракаш ключове, дърпаш лостове, движиш плъзгачи, въртиш колела, настройваш регулатори, но резултати няма – и умираш, сякаш нищо не си завъртял.

Става обратното – всички твои усилия се натрупват в един голям отрицателен заряд, който ще ти се наложи да поправиш по-нататък. Защото егоизмът нараства във всяко поколение.

Така че, в крайна сметка, науката кабала ни обяснява къде се намира този ценен бутон, който не можем да различим, да разпознаем сред хилядите други. Именно него трябва постоянно да натискаме, за да напредваме.

Благодарение на него, започваме да разбираме системата, да предугаждаме онова, което става зад панела, да се досещаме как ни объркват останалите бутони и защо действа само един от тях. Казано накратко: при нас идва разбирането кои сме, кой се намира от другата страна на механизма и как действа самият механизъм за връзка на Твореца с творението и на творението с Твореца.

От всичко, което съществува в този свят, трябва да натиснем един бутон, наречен „любов към ближния”. Само чрез него, можем да приведем системата в действие. Всички останали бутони са бутафория, лъжа. Заедно с милиардите си съвременници, можеш да натискаш, въртиш, дърпаш тези фалшификати – така, както са го правили и предишните поколения, отишли си от този свят след напразни опити.

И затова, трябва да разберем, как да намерим този особен бутон и как да го натиснем, как да използваме своята свобода на избора, за да действаме правилно, без нищо да пропускаме. Трябва да обясним това на себе си и на другите, за да ни стане ясно всичко: останалите действия, които не са свързани с натискането на този бутон, с трансформирането на любовта към творенията в любов към Твореца, са напразни и безполезни. Нещо повече – само увеличават минуса в твоята сметка и пак ще трябва да се върнеш към тях.

Ако твоите действия водят към целта, те ти се записват като актив. Благодарение на него напредваш, като все повече разбираш и чувстваш. Ако пък действията ти са погрешни, тогава ще ти се наложи да осъзнаеш тази лъжа, да осъзнаеш грешката и щетата, която си нанесъл – за да я поправиш и след това, вече да продължиш напред. Оказва се, че сме натрупали доста нежелателна добавка, и затова, трябва да се пазим от действия, характерни за „поправящите света”.

Всички поправяния, които трябва да осъществим – т.е. натискането на правилния бутон – се наричат „прилагане на Тора и заповедите”. Аз се състоя от 613 желания, и натискайки бутона привличам някаква сила, която чрез своето въздействие ме поправя – превръща моите 613 желания в действия по отдаването.

Ако съкратя желанието, създавайки над него екран и отразена светлина чрез правилно действие заради отдаване, тогава това желание, от нарушение се превръща в заповед. По този начин съм длъжен да поправя всичките си желания на всичките пет нива на авиют на всяко от тях. Именно това е работата, която сме длъжни да извършим, натискайки правилния бутон, т.е. изграждайки правилната връзка с ближните.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 07.07.2011

[47431]

Къде лежи границата на творението

каббалист Михаэль Лайтман„Учение за Десетте Сфирот”, ч.1, „Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 40: Какво е край (соф)?

Краят и завършването (соф и сиюм) на всяко творение, става вследствие на силата на съпротивление (ограничение), намираща се в 4-тия стадий, където висшата светлина спира да свети, защото той не я приема.

4-тият стадий спира да получава светлина. И това не означава, че светлината престава да свети – просто той отказва да я получава. И затова, тя сякаш изгасва за него и се разкрива силата на ограничението и границата – краят, завършването на цялото творение, за сметка на силата на съпротивлението в 4-тия стадий.

Самият 4-ти стадий създава тази крайна граница, защото не иска повече да бъде получаващ – и затова висшата светлина вече не свети.

Тоест извършва се действие от страна на желанието на творението, определящо крайната граница и създаващо силата на ограничението. И когато висшата светлина престане да свети съгласно това действие, ние наричаме това край на творението.

Действието от страна на желанието и реакцията от страна на светлината, създават новото състояние, което се нарича край на творението.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 27.06.2011

[47030]

Духовният усилвател

каббалист Михаэль Лайтман„Зоар” описва състоянието на височината на 125 стъпала – светът на Безкрайността, светът на сливането, светът на нашето пълно поправяне, когато постигаме подобие на свойствата с Твореца.

Затова, в каквато и противоположност и отдалеченост от това съвършено състояние да се намираме, без никаква точка на допир с него дори в най-малка степен, всъщност именно от това обратно състояние, в зависимост от степента на нашите старания да постигнем съвършенството, силата на нашия натиск става най-голяма. Защото тук, разстоянието работи в наша полза.

Аз не съм създал тази противоположност, а онзи, Когото искам да постигна. Затова, един грам усилия, които задействам, въпреки максималното разстояние, за да бъда с Твореца, се увеличават със 125 стъпала. Тоест, заради усилията ми, тези стъпала действат в моя полза.

Точно по същия начин, ако малкото бебе плаче – всичко е само за него. А ако плаче две или три годишно дете – възрастните вече не му обръщат толкова внимание.

Именно максималното разстояние действа така, че увеличава силата на усилията, които човек полага на другия край на стълбата със стъпалата.

Затова, трябва да придаваме важност на нашето състояние и колкото може повече да желаем да постигнем крайното състояние. Тогава, нашите усилия действително ще бъдат велики.

От урока по  книгата „Зоар”, 05.07.2011

[47218]

Превръщайки се в точка на небосвода

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво значи човек да стане „готов за поправяне”?

Отговор: Готов за поправяне означава, че е стигнал до това състояние и, в зависимост от своите свойства и закона за съответствието, е способен да усети някакво ново, особено явление. Когато му е ясно, че то не е могло да дойде по естествен, природен начин, а само като резултат от взаимодействието между двамата – между висшия и низшия.

Трябва да се разбере, че съществуват Творец и творение, които са разделени от пропаст! Между тях няма никаква връзка. И само доколкото вътре в творението се проявява готовността да стане като Твореца –  дотолкова той ще усети Твореца в себе си.

Тази готовност се дава като особен успех, щастлива съдба, в зависимост от това, доколко е съгласен да отмени себе си и да се преклони. При положение, че човекът желае да продължи по този път, независимо какво ще се случи. Той може да проверява, не се ли е отклонил от правилния път и подходяща ли е за него тази група (макар, че доколко е подходяща – също зависи от него). Но ако не изостави своите усилия и продължи, тогава в него се разкрива духовното.

Но той не знае, откъде ще се разкрие. Ние, никога не можем да знаем със своя земен ум и сърце за следващите състояния. Те винаги се разкриват толкова внезапно и в такава непредсказуема форма, че не е възможно предварително да ги очакваме. Тъй като придобиваме нова природа. Затова, само онзи, който продължава с вярност и упоритост – само той ще стигне. Ако върви, скланяйки глава и цени величието на духовното.

Сега, ти нямаш такова чувство и разум, за да разбереш казаното – но ще получиш и чувства, и разум за сметка на това, че ще вървиш „като вол под ярем и магаре под товар”. Защото от нас, повече не се изисква! Всичко останало, целият съсъд, получаваме свише.

Цялата трудност на нашата работа се състои в това, че трябва да работим на едно място, а разкриването получаваме на друго място. Не в моите днешни, егоистични желания, в земните чувства и разум, нито дори вече в духовните, с които се намирам на някакво стъпало от духовната стълба – аз няма да получа следващото стъпало.

Постигам го само за сметка на това, че се прилепвам към Него и отменям себе си – за да мога аз, големият и силният, да се превърна в мъничка капка семе и да се включа във висшето стъпало! Затова, ако питаш, за сметка на какво можеш да постигнеш разкриването на духовното – за сметка на това, че се превръщаш в точка…

Затова, „щастлива съдба” не означава да спечелиш това като на лотария – а онова, което се нарича: „Положил е усилия и е намерил!” Така се случва във всеки миг – аз полагам усилия, а „находката” внезапно се разкрива на съвсем друго място. Тя, действително сякаш пада върху мен отгоре – като подарък. Точно това се нарича „щастлива съдба”, която не очакваш предварително. Може и да очакваш нещо такова, но съвсем не в тази форма, в която ще го получиш.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 06.07.2011

[47340]

Силата отвън

каббалист Михаэль ЛайтманНашето развитие може да бъде разделено на две части:

1. Всички неизбежни етапи, когато хората могат да се успокоят с живот и действия в границите на нашия свят.

2. Етапът, когато човек разбира, че нито едно средство, което той има на разположение, повече не е ефективно и той трябва да постигне корена.

Тогава всичко външно отива на втори план, както е написано: „За Твореца не е важно как режеш жертвеното животно – през гърлото или през врата”. С други думи, няма действия в нашия свят, чрез които ние наистина можем да постигнем Твореца. Затова трябва да намерим нови, напълно различни средства – поправящата светлина. Благодарение на тази сила, ние започваме да се развиваме.

Тук има много ясна граница:

  • или сме в нашия свят и използваме неговите атрибути, защото нашето желание е само тук и ние желаем да получим това, което този свят може да предложи, и освен това се надяваме на нещо повече след смъртта;
  • или искаме да разкрием нови средства в този живот, които ги няма в нашия свят – поправящата светлина, нова, особена сила, която ни отваря и започва да проявява в нас напълно нови желания и напълвания, които са напълно различни от всичко, което сме познавали до днес.

Аз живея като човек в нашия свят – със семейство, работа и социални връзки, с цялото си знае и чувства, но този човек по никакъв начин не е свързан с това, което се оформя в мен под влиянието на поправящата светлина. Тя развива душата в мен, частта от Твореца свише, божествения образ, който аз постигам и изграждам вътре в себе си, участвайки в процеса заедно със светлината. В този случай онова, което е било преди, се нарича „животинско ниво”, а новата част се нарича „човек” (адам), защото е подобна (доме) на Твореца.

Ето защо външните действия нямат значение. Само едно нещо може да ми помогне – да привлека поправящата светлина. Няма друга сила, която може да ме издигне от животинското на човешкото ниво. Единственото необходимо нещо тук е силата отвън и цялата кабалистична методика е насочена само към това.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 06.07.2011

[47343]

Не просто да станеш ”празно място”…

каббалист Михаэль Лайтман”Учението за Десетте Сфирот”,ч.1, ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 44: Какво е това празен (пануй)?

Празно място – това е място, готово да получи поправяне и съвършенство.

Място в духовното се нарича желание. И желанието може да бъде ”празно”, готово да приеме поправяне, или да не е готово за него – тоест годно или негодно за напълване. Как да проверим готово ли е желанието за напълване? Не е достатъчно просто, изходно желание – трябва да подготвя себе си за поправяне и напълване! Затова, просто желание – засега не е ”място”. Желанието, годно за използване, се нарича ”място.” Баал а-Сулам привежда такъв пример: Ако на човек му е празен корема, в който ще се поместят няколко филии хляб – това още не означава, че той има” място”. Ако той е в лошо настроение или има някакъв проблем, то той не усеща глад. Него го обземат съвсем други грижи. Затова ”празно място” се нарича не просто пустотата – а готовността да приемеш поправяне или напълване. Тоест, необходимо е определено развитие вътре в желанието за наслаждаване, за да достигне то състоянието, което се нарича ”място” – по четирите степени на развитие. И само когато желанието се развие до четвъртата степен (далет), то може само да решава желае ли да се напълни и какво му е нужно – поправяне или напълване. Ето тогава то се превръща в ”празно място”. И наистина ние разкриваме ”мястото”, а не самия Творец извън това място, с една дума абстрактната форма, не облечена в материя. Ние разкриваме само материята и формата, облечена в материя. И затова Творецът се нарича също ”Място”. Защото светлината е също проявление в мястото на желанието, формата, облечена в материя. А извън това място няма за какво да говорим.

Затова когато се говори за заповедите на човека по отношение на Мястото, трябва да се има предвид желанието, получило правилна форма. Към тази правилна форма ние се обръщаме и тя за нас представлява Твореца (Бо–ре), т.е. ”ела и виж “.

”Празно място е мястото, готово да получи поправяне и съвършенство”. А всичко останало е просто ”празен стомах”, неспособен да приеме храна, защото човекът е натоварен с други работи. То не се нарича ”празно място”.

”Празно”е такова място, което е достатъчно поправено, за да се уподоби на свойството за отдаване – което се нарича Творец – ” ела и виж”.

От урока по ”Учение за десетте Сфирот”, 06. 07.2011

[47452]