Entries in the '' Категория

Разваля ли се нашият свят?

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (Л. Браун, от книгата „Светът на ръба“): Ще можем ли да сменим посоката  преди да е настъпил краят? Светът се намира в беда. Бизнесът в щатния си режим не работи. Нужни са промени с темпове типични за военно време, за да предотвратим многочислените катастрофи, които се подхранват една от друга по пътя на необратимите промени.

Реплика: Той писа за това още преди няколко години, но и до сега никой не се вслушва в него, макар да е известен публицист. Ясно е, че само катастрофите ще ни принудят да се вслушаме, но няма ли да е късно – не за пълно унищожение на цивилизацията, а за да достигнем до пълно поправяне по мирен път.

[47231]

Целият път е търсене

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вие можете ли да опишете всички състояния, които трябва да преминем от нашето днешно състояние до истинската молба за отдаване?

Отговор: Това не са някакви точни, разбираеми за нас, последователни стъпала. Тези състояния се променят – отиват си и се връщат обратно. Но е ясно, че в самото начало, когато човек дойде, на него му се струва, че може да постигне всичко сам и че не зависи от никого – нито от учителя, нито от групата. Той си мисли, че са му достатъчни книгите, за да върви напред.

След това му предстои прозрение – въпросът е в това, колко време ще му отнеме. Понякога егоизмът така му запушва ушите и очите, че той нищо не вижда, и така могат да минат години. А понякога и по-малко.

Но всички етапи, през които трябва да преминем, са стъпала на осъзнаване на нашата неспособност да постигнем целта и зависимостта от: учителя, книгите, групата, приложените усилия, от един вид, от друг,  от трети. Така се издигаме стъпало след стъпало, докато не достигнем до разбирането, че зависим само от Твореца, под това се разбира, че се обединяват всички предходни фактори: когато аз не мога да се придвижа без учител, без книги, без група…

Сега разкривам, че всичко е заключено в Него – в това понятие, което се нарича ”Творец”. И тогава действително виждам, че всичко наоколо освен мен – това е Той, единствен и нищо друго не съществува. Аз разбирам, че съм неспособен, но независимо от това, трябва да склоня себе си и през цялото време да Го търся.

От урок по  статия от книгата ”Шамати”, 05.07.2011

[47212]

А съдиите кои са!?

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: Върховният съд на САЩ внесе решение, съгласно което отделните щати няма да могат да ограничават продажбата на видео игри с жестоко съдържание на непълнолетни лица. Решението е предизвикано да защити първата поправка на конституцията на САЩ и право на свобода на изявяване волята на децата. Затова е прието решение да се разреши разпространяването на такива игри.

Реплика: Кабалата обяснява, и както показва нашия жизнен опит, че човек се формира само под въздействието на обкръжаващата среда (вижте статията на Баал а-Сулам  ”Свобода на волята”) и е свободен само в избора на обкръжение. Но след като е избрал обкръжението, той вече не е свободен, какъв да бъде и кой да бъде – той ще бъде такъв, какъвто го направи обкръжаващата го среда, нали той си я е избрал.

А сега въпрос: Когато ние предоставяме на детето пълна свобода, отчитаме ли, че то не е свободно, защото е роден егоист, мързеливо желаещо само наслаждения, и не желаещо никакви отговорности? Самото дете не е свободно, имайки предвид неговата егоистична природа, то избира по неволя лоша среда, книги, ТВ – програми, виртуално обкръжение.

Съдиите са пропуснали факта, че ние се раждаме с лоши наклонности, а не с неутрални. Затова ние трябва да опазим детето от лошото влияние, на обкръжението, кипящо около нас и нашия свят. Защото го създават безотговорни хора, които желаят само да спечелят за сметка на нашите нежни, чувствителни и раними деца.

Затова в Библията има указания за родителите, как да възпитават децата си. Възпитанието на детето е задължение на родителите. И в никакъв случай не трябва да се разчита на държавата и обществото.

[47222]

Искам да се видя как отдавам

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, Шамати, статия 5, „Лишма – това е пробуждане свише“:

„Човек се научава да работи за отдаването, без да се съобразява със себе си, без да търси вкус в работата си, а вярвайки, че чрез работата си доставя наслаждение на Твореца. И човек трябва да вярва, че Творецът приема неговите усилия, независимо какви са те.”

Въпрос: Как може да се достави удоволствие на Твореца? Какво значи това?

Отговор: Нашата реалност не се е променяла, не се променя и няма да се промени – тя си е все същата. Сега ни се струва, че тя е тъмнина и скриване, но независимо от това, искаме да си представяме, че сме слети с Твореца.

Пречи ми само това, че не се отнасям към Него така, както Той се отнася към мен. Този разрив ме хвърля в тъмнината, поради което не чувствам, че се намирам с Твореца и съм напълнен със светлина. Вместо това, възприемам реалността във вид на нашия свят.

А трябва постоянно, като децата да си представяме: аз искам да съм в разкриване – т.е. в отдаване на Твореца. Мисля ли за това истински? Ако изпратя към Него мислите си чрез групата, чрез другарите, за да се поправят всичките 613 желания на сърцето ми към отдаване, ако съм готов да изпълня всичките тези 613 заповеди, тогава подготвям съсъда за разкриването на Твореца.

В това се състои цялата кабалистична методика. Необходими са усилия – нищо повече не трябва да правим.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 05.07.2011

[47193]

Централната точка на Вселената

каббалист Михаэль Лайтман”Учението за Десетте Сфирот”, ч. 1,” Въпроси и отговори за смисъла на  термините”.

Въпрос 39: Какво е това централна точка (некуда емцаит)?

Централна точка: Четвъртата степен, която в Безкрайността се нарича така, защото е единна с Безкрайността.

Ние започваме да усещаме себе си,  своето съществуване, едва когато достигнем до четвъртата степен. Така, че ние можем да го усетим само в контраста с противоположното – с висшия корен.

Това усещане се разкрива в последната четвърта степен на четвъртия стадий (бхина далет де далет). Защото четвъртия стадий е желанието да се насладиш, започващо да познава себе си. И в него самото трябва да се разкрият всичките предходни степени.

Степените 0-1-2-3 се отделят от корена и се изграждат вътре в четвъртата степен. И тогава последната четвърта степен приема опита на предхождащите я и относително тях т.е. постижението на онова, което прави с нея висшия, тя разкрива себе си и своето отношение към Него.

Тази четвърта степен на четвъртия стадий ни се разкрива като желание да се насладим. В своята горна част тази степен стига до разбиране и постигане на корена, а в долната и част, там се проявява нейното собствено отношение, реакция на разкриване на отношенията на Твореца към нея. И тази реакция е усещането на срам, който я кара да направи първото съкращаване (цимцум алеф). Но както е написано, тази степен се нарича централна точка ”по причина на нейното единство със светлината на Безкрайността.” – т.е. в нея се разкрива цялата светлина на Безкрайността дотогава, докато тя изпитва срам и решава да направи съкращаване.

Всичко това е съсредоточено вътре в четвъртата степен (далет) – на разреза, на който завършва нейната горна част. Онази част, в която усеща отношението на създателя към нея и затова се прилепя към Него – т.е. включва се в Него и отменя себе си пред тази светлина с любовта на Твореца.

Това става точно на границата, след която започва долната част и новото разкриване. В състояние на своето сливане с Твореца, в което тя постига своето пълно сливане със светлината и преданост към Него, с цялото си сърце и душа, със силата на своята природа, в самата дълбочина на това сливане тя изведнъж разкрива такова свойство в Твореца, към което не може да се прилепи. Защото сега тя не се прилепя към самия Творец, а към онова напълване, което получава от Него. И затова тя усеща тяхното съединяване като несъвършено. В Създателя има още едно свойство – на отдаващия, а към него тя не е способна да се присъедини. И затова тя започва да изпитва срам. В самата дълбочина на своята привързаност и зависимост от Него, както новороденото, бозаещо от майка си тя открива, че Той и е напълно противоположен.

И това предизвиква в нея страшен срам, защото тя се намира направо вътре в Създателя, в най-тясна връзка с Него. Това усещани за срам построява в нея четири обратни степени в които тя решава, какво да прави с тези несъответствия. И достига от усещането за срам към неговата четвърта степен, което идва от корена до решението да се съкрати и повече да не получава светлина.

А сега тя започва да търси начин, как да постигне сливане при условията на равенство и подобие по свойства, а не с цената на това да отмени себе си и да стане напълно получаваща.

Това се явява централна точка – онази която е била абсолютно слята с Твореца, преди да се е разгорял в нея срама и да се осъществят останалите действия.

От урока ” Учението за Десетте Сфирот”, 27.06.2011

[47111]

Втора планета ние нямаме

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: (Харалд Шуман, един от главните немски специалисти в областта на глобализацията). За да живеем по нататък така, както живеем сега, ни трябват две планети. Затова, искаме ли или не, нещо безусловно ще се промени в нашия свят.

Въпросът е в това, ще се решим ли доброволно на промени или ще се изменим едва когато наистина започне да ни тресе, когато започнат конфликтите, когато се наложи да действаме в последния момент?

Реплика: Кабалата така и казва – по добре се възползвайте от предлаганите ви знания и сами се променяйте по подобие на Природата / Твореца, или ще бъдете принудени чрез големи страдания. Нима цялото човечество е подобно на упорито и глупаво дете!

[47127]

Коренът на тъмнината

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Учение за десетте сфирот”, част 1, „Въпроси и отговори за смисъла на термините”:

Въпрос: 17 Какво е тъмнина?

Бхина Далет (четвъртата степен) в Рацон (желанието), която не получава Ор Елион (Висшата Светлина) в себе си благодарение на Цимцум (съкращение), се счита Шореш (корен) на тъмнината.

Това е въпреки факта, че Цимцум (съкращение) в четвърта степен се явява свое собствено желание. Четвъртата степен преодолява своето желание за получаване за себе си и започва да иска да бъде като Твореца заради свободния си избор.

Разбира се, не може да се каже, че то е било напълно свободно, ако е чувствало толкова ужасни страдания. Това не е било, защото не е имало Светлина – то има цялата Светлина на Безкрайността. Но дори така то се чуства зле, поради съкращението.

Тогава решава, че напълвайки себе си със Светлина в четвърта степен би означавало пълна тъмнина. От този момент нататък това се счита за „тъмнина”. Тоест ако аз получавам за себе си от Домакина, Твореца, и усещам, че съм получаващ, ако се наслаждавам не само от това, което получавам, но и от факта, че получавам от Него, заради любовта и доброто му отношение към мен, т.е. вземам и двете – Неговото отношение и самото удоволствие (в противен случай, то би било първата степен), тогава аз решавам, че това е пълна тъмнина за мен.

В действителност нищо не се променя. Казано е, че светлината напуска, но Светлината не влиза или излиза по никакъв начин. Зависи само от това, как аз възприемам моето състояние, мислейки, че съм в тъмнина.

Преди миг съм бил в добро състояние и съм се радвал на всичко: Домакина и угощението. Получил съм наслаждение от близостта на Твореца и мога да получа наслаждение от всичко, което е Той. Внезапно в същото състояние започвам да откривам разликата между нас, което означава, че разбирам, че има друго сътояние, в подобие по формите между моите качества и Неговите. Тогава решавам, че състоянието ми е в пълна тъмнина и няма нищо по-лошо.

От този момент нататък това решение, взето на по-висока степен, се простира над всички по-ниски степени, които са също коренът на тъмнината в нашия свят. Тъмнината е усещането, че съм обратен на Твореца, че съм получаващ, а Той е Даващ.

От урок по „Учение за десетте Сфирот““, 20.06.2011

[46729]

Прехващане на инициативата от светлината

каббалист Михаэль ЛайтманПърво, трябва да разберем, че творението е желание. Всъщност желанието е единственото средство, инструмент, на разположение на творението – то е орган на усещане, чувствен елемент, нещо, позволяващо му да почувства собственото си битие и да го разбере: „Защо съществувам? От къде идвам и посредством какво? Какво е животът? Какво е моето напълване и на къде отивам?”. Всичко това се проявява в желанието.

Творецът, Висшата светлина е сътворила просто една безформена точка, „нещо от нищото”, която трябва да развием, тъй като, по програмата на Твореца, творението трябва да се издигне до Неговата висота. Тази точка е цялото творение. Тя е противоположна на светлината и това свойство е достатъчно. Затова и се нарича точка.

По време на своето развитие точката трябва да изпита различни видове противостоене на светлината, изхождащи от самата светлина. Светлината проектира себе си върху тази точка и така създава в нея обратни форми.

Така е произлязла само една точка като „съществуваща от нищото”, а всички останали нейни свойства възникват като „съществуващи от съществуващото”, произхождащи от светлината. Тази точка се развива в свойства, които са проектирани от светлината и които са противоположни на нея. От своето противоположно състояние точката научава степените на подобие с Твореца, които може или не може да достигне. Така тя разкрива светлината.

Тази точка на желанието за получаване преминава дълго, грандиозно, многостранно, поетапно развитие. Ако Творецът е желанието да дава наслаждение, то творението, по необходимост, е желанието да получава наслаждение.

За да може творението да изрази себе си, то трябва да определи формата на своето желание да получава. Как става това? По пътя на цикличното развитие: всеки път желанието придобива своя форма, получава напълване в тази форма, след което напълването изчезва, оставяйки формата празна. Тогава творението решава как да я използва.

По-рано светлината е определяла условията за наслаждение на творението, а сега, напротив, творението получава наслаждение в даването на наслаждение на Отдаващия. Така творението обръща получаването в отдаване.

По този начин светлината създава желанието и неговата форма – тя напълва желанието. По-късно творението разбира, че трябва да остане празно, да бъде лишено от светлината. Творението не може да го понесе – срамът го спира. Тогава то поисква сила от самата светлина, за да се избави от нея. Светлината, която пробужда усещането на срам в него, се съгласява и дава сила на творението. Тогава творението изисква вътрешни промени и съединение от светлината и така то се предвижва напред.

Дори ако всичко идва от висшата сила, от силата на светлината, то се отнася до желанието за получаване, но заедно с това, творението започва да решава какво иска и да „прехваща инициативата”. Затова периодът на развитие започва от чувството на срам и надолу се „записва на сметката” на творението.

От урок по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 25.05.2011


[43981]

Долгоочакваният крах на световната либерна система

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (А.Дугин, от новата книга „Кризис, край на икономическата теория“): Кризата не е икономическа. Рухна либерния модел на икономическата система. Това е крах на световната капиталистическа система – всички търсят спасение и трябва да се готвят реално към най-лошото.

Трябва да спечелим време, за да успее народът да осъзнае сериозността и необратимостта на протичащите процеси и да се разработи алтернативен план за спасение, да се разработи нова икономическа система.

Всички минали икономически планове, са съставени според логиката за необратимия ръст на икономиката, за доказателството на които либералните икономисти Р. Мертон и М. Скоулз получиха Нобелова награда, доказвайки още през 1997 година, че тази криза, която се случва сега, не би се случила при никакви обстоятелства, и ръстът на финансовия пазар е безкраен.

Случи се крах на очакванията и днес няма дори и скица на някакъв нов план. Все още се опитват да отстояват либералния модел, макар че него практически вече го няма. Сегашната криза е много по-сериозна от Великата депресия през 1929 година. Ние навлизаме в период на апокалипсис, рухна системата, която се смяташе за единствено правилна и ефективна.

Реплика: Иконимиката е отражение на природата на човека и на обществените връзки. Миналата икономика не работи, защото ние, без дори да осъзнаваме това, навлязохме в нови обществени отношения – природата ни въведе в система на интегрални отношения и затова нашите стари, егоистични връзки не работят.

Ние сме длъжни да изучим свойствата на новите обществени отношения и да възпитаме хората към живот в новия свят. Създадените между нас добри отношения ще ни приведат към равновесие с природата и тогава всички наши нови планове ще се сбъднат!

[47049]

Да усетим невидимата мрежа

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: За какво трябва да мислим всички заедно, цялата световна група, когато провеждаме Ден на Единството? Как да се обединим?

Отговор: Всеки трябва да се задълбочи в себе си и да почувства вътре в себе си веригата, която го свързва с останалите – вътрешната мрежа, която съществува между нас. Нещо повече, човек може да бъде в този свят, може и да не бъде вече в него, защото тази мрежа е мрежа между желанията, между душите, а не между физическите тела.

Тук, в тази мрежа, съществуват и Баал а-Сулам и всички велики кабалисти от миналите хилядолетия. Всички те са заедно с нас, вплетени в нашата обща мрежа. Днес ние сме милиони, а в действителност сме много повече, защото всички тези души, през цялата човешка история са се намирали заедно с нас – стотици милиони души. И всички те заедно – са огромна духовна сила.

Ако поискаме да се обединим заедно в тази мрежа, то по естествен начин ние не само ще повлияем един на друг, ще се включим в тази мрежа и всеки ще я получи на свое разпореждане за духовно извисяване, но едновременно ние ще повлияем и на всички хора, които са включени в тази мрежа по неволя, без да усещат това. Ние ще започнем да ги пробуждаме.

Затова, като за начало хайде да сключим договор помежду си, че ние реално искаме да усетим нашата обща връзка.

От виртуалния урок, 26.06.2011

[47027]