Entries in the '' Категория

С хеликоптер е по-добре

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В какво се състои свободата на избора? Откъде човек може да знае какво да избере между две възможности?

Отговор: Пред човека няма две възможности –  има само една. Ние не стоим на кръстопът, където трябва да решим накъде да завием – надясно или наляво. Няма такова нещо! Аз се намирам на право шосе и мога само или да ускоря своето придвижване, или да не го направя.

Ако се придвижвам много бавно, то всеки миг получавам удари от друсането по неравното, разбито шосе, с дупки по пътя, където от всички страни могат да ме нападнат диви животни, където ме чакат страшно много проблеми и даже войни.

Или мога да взема вертолет и да летя над това шосе. Това зависи от мен.

Но посоката си остава същата, ние достигаме една и съща цел. И макар да се говори, че човек може да се отклони от пътя, всъщност се има предвид не отклоняване от самото шосе, а отказ да се движиш бързо, подтикнат от собствен мотив.

Тогава ти вървиш съгласно двигателя на програмата на творението,  което се нарича “в своето време” (“беито”) и на всяка крачка получаваш проблеми, удари, войни, беди, болести и кризи – всичко, произтичащо в нашия живот чрез всевъзможните проявления на желанието за наслаждение.

Защото то трябва да ти покаже всичките тези проблеми, защото от отчаяние и страдание ти си “очистил” егото и не би искал наслаждения в такива състояния. Това е достатъчно, за да поправиш егото на тази първа степен – животинското ниво.

Въпрос: Как човекът може да провери дали не е паднал от хеликоптера отново на пътя?

Отговор: Преди всичко, той усеща това по пробуждането си, по въодушевлението, стремежа към целта. Нека провери дали в него “гори” усещането за важността на връзката с групата – единственото средство за придвижването,  работи ли той в името на това, използва ли правилно всички дадени му средства: учителя, групата, книгите.

От урок по статия на Рабаш, 24.06.2011

[47037]

Пет глобални катаклизма на световната икономика

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (Шон O’Grady, сп. Индепендънт, 26.28.2011): ОИСР обяви пет „глобални катаклизма“, които ще дестабилизират все по-често световната икономика през следващите години. „Вместо традиционните заплахи като  война, глад и смърт, ОИСР посочва вирусните пандемии, кибер атаките, финансовите кризи, социално-икономическите вълнения и магнитните бури.“

Първият епизод от прогнозираната  поредица беше финансовата криза от 2008 година. Увеличаването на честотата на кризите те обясняват с „нарастващата взаимозависимост“ в световната икономика.

Коментар: Когато вместо отделните непоправени (егоистични, тесногръдо мислещи само за лична облага) хора, народи, държави, всички те  станат едно тяло, една взаимозависима система, в която всеки прави само това, което вижда като благоприятно за себе си, възможността за нарушаване на системата се увеличава многократно и непредсказуемо.

Защото взаимозависимостта създава непредвидими комбинации от причини за всяко бъдещо състояние. А нашето знание за тази система не позволява да я разберем и изчислим. Това е възможно само, ако можем да я почувстваме като своя. А това на свой ред е възможно само, ако ние сме интегрално свързани по между си.

А това е възможно само, ако ние самите намерим  нейните качества и свойства. А това пък е възможно само, ако поправяме себе си по методиката Кабала,  което се нарича разкриване на  Твореца пред творенията. Защото  Творецът- това е разкриване в нас на нашите поправени свойства. Затова той се нарича Боре: от „Бо” – ела, достигни и „Ре” – виж, открий в себе си.
…А иначе можем да отворим книгата на пророците и да видим какво ни очаква, ако не успокоим Природата, чрез равновесието си с нея.

[47054]

Срамът превръща маймуната в човек

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: По време на първото разпространение на светлината (Кетер), съсъдът все още не съществува. Тогава в какво се облича светлината?

Отговор: Разбира се, това все още не е съсъд. Затова се нарича стадии на разпространение на пряката светлина, а не стадии на съсъда. Може също да се нарече стадии на развитие на съсъда, но несъмнено преди четвъртия стадий няма съсъд, който може да се нарече независимо творение.

Само след като в четвърти стадий става съкращение, разпространявайки се отгоре надолу и достигайки този свят може да се каже, че съсъдът завършва своето развитие. Само тук, в този свят, творението ще пожелае да се върне към своя корен и ще може да се счита за независимо и притежаващо точката на свобода на волята, която то може да разшири от точка до размера на света на Безкрайността.

Според усещането за тази точка за свобода на волята и до степента на неговото развитие, то се нарича творение, докато простото желание за наслаждение не се нарича творение. Това е сътвореното само от страната на Твореца, Домакина. Истинското творение стои срещу Твореца и притежава своя собствена воля.

Затова неживото, растителното и животинското нива на природата не се считат за творение. Те съществуват инстинктивно под пълния контрол на светлината, без никаква независимост. В точно такава форма, не самостоятелно, много хора все още съществуват, изпълнявайки заповедите на своята природа.

Изборът започва там където творението чувства срам, поради неговата липсва на подобие с Твореца, което го кара да се развива. Това състояние се нарича творение.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот”, 19.06.2011

[45812]

На 500 милиона жители на Земята се пада по един милионер

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение (агенция Boston Сonsulting Group): Въпреки икономическата криза, броят на милионерите в света продължава да се увеличава.

Днес се наброяват 12,5 милиона физически лица, чието състояние превишава 1 милион долара. Даденото преброяване съставлява 0,2% от цялото население на планетата или иначе казано, на 500 души се пада по един милионер.

Реплика: Тенденцията към увеличаване на броя на милионерите означава бързо придвижване към осъзнаването на злото, неравенството, което е против пълното равновесие, като основен закон на природата. Само че как ще осъзнаем това – посредством катастрофи или чрез разума? Да го осъзнаем до такава степен, че да въведем един закон – равенство в разумното потребление и единение.

[47045]

Духовно разделение на труда

каббалист Михаэль ЛайтманИма отдаващи съсъди, Галгалта  ве-Ейнаим, наричащи се ”Исраел”, което означава ”право към Твореца”. Само тези съсъди могат да привлекат светлината, доколкото са подобни на нея и притежават единствено силата на отдаване.

А също така има и получаващи съсъди, АХАП, ”народи на света”. В действителност, важни са именно те и всичко се прави за тях. Обаче те сами не са способни да получат светлина направо, ако съсъдите на Исраел не я пропускат до тях.

Такова е разпределението на ролите: Галгата ве-Ейнаим са длъжни да привлекат светлина за АХАП, а АХАП трябва да доставят желанието си на Галгата ве-Ейнаим, за да пропуснат до тях светлината. Само такова взаимно сътрудничество ще ни позволи да достигнем пълно поправяне.

Всички хора по света, в които има ”точка в сърцето”, т.е. усещане за привличане на светлината, се наричат ”Исраел” – яшар-Ел, ”направо към Твореца”. А онези, които са лишени от това усещане, не могат да привлекат светлината направо и се наричат ”народи на света”, АХАП. Заедно те използват природата си, за да привлекат светлината съвместно и да получат разкриването на Твореца в общ съсъд.

Ето така, за да се нагласи връзката между тях, Исраел е преминал към разбиването. Той се повдига към края на поправянето, на стъпалото Храм и затова Храмът се разрушава, т.е. Исраел пада от духовната висота в скверните сили, в народите на света, и се смесва с тях, тъй като АХАП се включва в Галгалта ве-Ейнаим, а Галгата ве-Ейнаим в АХАП. В крайна сметка и едните и другите пребивават в егоистични намерения.

Но когато смесването, или ”изгнанието” се увеличат, те могат да привлекат светлината и да осъществят поправянето. Отначало ще се поправят Галгалта ве-Ейнаим- по-чистите съсъди, у които има решимот, записа на поправеното състояние.

В тях има възможност за привличане на светлината, и благодарение на взаимното включване с АХАП има за кого да привличат тази светлина. И тогава АХАП получава от Галгалта ве-Ейнаим светене, което е достатъчно, за да прокарат линия за връзка нагоре. В резултат, всички заедно съставляват пълноценни десет сфирот и привличат повече светлина.

Така, чрез взаимодействие, ние пристъпяме към края на поправянето.

Сега ние се намираме в началото на поправянето на Галгалта ве-Ейнаим, Исраел. Ако те се поправят, то в тази степен ще успеят да привлекат поправяне към АХАП, към народите на света.

От урока по статията на Рамхал „За мъдростта“, 13.05.2011

[47017]

Етапите на големия път

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Както казва Рамбам, истината трябва постепенно  да се разкрива на малките. В работата с децата ние не им натрапваме обединението направо, а се стараем в игрите и в заниманията да вплетем това послание. Може ли твърде прямото послание  да нанесе ущърб и да отблъсне децата?

Отговор: В развитието си ние минаваме през четири етапа: неживо, растително, животинско и човешко.

На неживо ниво предметите, като правило, приемат такава форма, каквато им придадеш, ако у теб има достатъчно сили, за да направиш това. Имайки необходимата енергия, ти можеш да разрушиш структурата на метала, и да го измениш по пътя на нагряването, на натиска и др.

На растително ниво обаче ситуацията е друга: за да се придаде на растението друга форма, е необходимо да се разбере природата му. Да кажем, за дървото трябват различни видове обработки и грижи, и ако ти си майстор в работата си, то ще получиш необходимата форма, съпровождаща дървото в неговия растеж.

Казано иначе, ти сам трябва да израснеш до такова ниво, от което ще можеш да се грижиш за дървото: да го усетиш у себе си, да го познаеш – и тогава, излизайки от вътрешния образ, да осъществиш работа с външната форма и да получиш резултат.

А за да се превърнеш в животинско ниво на развитие, все пак е необходимо да изучиш природата му, да се издигнеш над нея и да го приемеш в себе си. Тогава ти ще можеш да укротяваш и да дресираш животни. Разбира се, в определени рамки, обаче ти ще ги приучиш на такива форми на поведение, които те са способни да усвоят.

По аналогичен начин работи и детският наставник.

Тези нива на развитие – неживо, растително и животинско – представляват по себе си малки, ”детски” състояния, в сравнение с възрастните хора, и завършват на ниво ”тринадесетгодишен”.

От ”13 години” и по-нататък ти имаш работа с човека в човека и съответно се отнасяш към него вече съвсем по друг начин. Приемаш го в групата си, отнасяш се към него като с другар и го издигаш по примера на взаимното партньорство, предоставяйки му място за работа.

Такива са етапите на работа с детските групи.

От урока по статията ”Дарованието на Тора”, 27.06.2011

[46759]

Еврозоната ще се разпадне след две години

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение на изследователския център Centre for Economics and Business Research (CEBR): Липсата на взаимопомощ на страните от ЕС ще доведе до краха на Еврозоната.

Реплика: ЕС в такъв случай не е сдружение, а базар – в преносен смисъл е театро, не дружество. Но макар ЕС да не е нещо повече от съюз на егоисти, заради усилване на самия себе си срещу целия свят, неговият разпад ще доведе страните участнички до деградация, защото всяко отдалечаване е против силите на природата.

Това ще бъде нещо подобно на Древен Вавилон, който при разделяне на обществото на отделни части по времето на Авраам и Нимрод, преди 3 700 г. назад, е прекратил съществуването си.

[46779]

Финансовата Вавилонска кула

Мнение (проф. Р. Матюз, Президент на Международната Лига по стратегическо управление): В библейската история жителите на Вавилон са се опитали да създадат консуматорска кула, която би стигнала до небесата. Проектът се провалил: кулата се сгромолясала, а хората загубили способността да се разбират един друг.

Резюме: Световната икономика се сблъска с най-дълбоката криза от времето на Голямата депресия: прекомерен дълг, потребност от постоянно създаване на търсене, неразбиране на това, че финансовия сектор е като рулетката в казино, а съвременния бизнес- модел, основан на алчността, по принцип е неустойчив.

Световната икономика е несъстоятелна: дългът превишава платежоспособността на 100%. Банкрутът е неизбежен и ще засегне геополитическата ситуация. Ще се изострят разногласията, национализма, тероризма. Опитите да се предотвратят измененията на климата ще се окажат неуспешни. От друга страна, кризата може да предизвика твърде вдъхновяваща фаза на развитие, да се открият нови пътища за живеене.

Въведение. Съгласно библейската история, жителите на Вавилон започнали да строят кулата, която ще им позволи да се доберат до небесата. Кулата се срутила, когато те загубили способността си да общуват: те престанали да говорят на един език.

За последните 20г. ние се опитвахме да създадем Вавилонска кула, основана на интересите на потреблението. Тя била направена от дългове и рухнала, както и увереността в надеждността на финансовия свят.

Финансовата Вавилонска кула била построена от финансови активи, имащи само спекулативна стойност. Кулата трябвало да бъде обезателно разрушена, когато бил изгубен езика за общуване- неочаквано езикът на финансите започнал да изказва само празни обещания.

Разрушаване на Вавилонската кула. Макар да изглежда, че кризата започва от финансовия сектор, тя се корени много по-надълбоко. Неудържимият стремеж за конкурентни преимущества доведоха до огромен обем и разнообразие от стоки и услуги. Участниците на пазара разбират потребността от създаване на търсене.

Между това, икономистите игнорираха търсенето и се съсредоточиха върху страната на ръста от предложения. За последните 20г. маниакалното търсене на фирми с конкурентни преимущества се изразява в създаване на дългове от спекулации.

Тази Вавилонска кула е построена върху илюзорния фундамент от активи, които ще имат стойност само дотогава, докато ние продължаваме да се лъжем в това, че те имат стойност.

Тя била обречена на това, рано или късно да рухне, и критичният момент настъпил, когато бил изгубен езикът за общуване. Строителите, доставчиците и мениджърите на кулата в края на краищата престанаха да общуват, така както повече не вярвали, че активите, с които търгували, имат реална стойност.

Критична точка или преход към нов етап. А какво е позитивното последствие от кризата? Ние ще достигнем критичната точка (фазата на прехода), когато е възможно изменение от всякакъв мащаб.

Понижаването на интензивността на текущата криза може да бъде достигнато само чрез международно сътрудничество, а не чрез стремеж към национално конкретно преимущество.

Благосъстоянието има огромно преимущество, ако е разпределено равномерно. Съвременната финансова Вавилонска кула, както и нейният библейски прототип, олицетворява глупавия опит да се определят основните надежди и аспекти на битието в рамките на напълно материалистични предприятия.

Нейното строителство било хазартна игра с много високи залози. Това е игра с отрицателна сума, в която печалбите за победителите били огромни, но много по-ниски, отколкото загубите на обществото, което ще страда в следващите няколко години.

Новите пътища на битието. Ръстът на богатството е основан на разрива между научните и духовните развития на човека. Освен неразборията в разбирането на богатството, започнаха да объркват и духовността (свойството на отдаване и любов) с мистицизма и суеверията. Колапсът на съвременната финансова Вавилонска кула е сигнал за ново разбиране на битието. Разработката на тази проблематика е ключовата цел на Международната Лига по стратегическо управление.

[46970]

Задача, с която не се справя никой, освен нас

lкаббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Може ли с две изречения да се даде определение на понятието обединение, към което хората ще могат да се устремят?

Отговор: Обединението е действие, превръщащо цялото човечество в интегрална част от Природата. По същия начин ние успокояваме Природата – в себе си и извън нас – и всички пребиваваме в умиротворение, в равновесие с всички сили.

Всичко утихва – в психологически смисъл, в механически, в биологически, в животински, и прочие взаимодействия. На всички нива, всички сили преминават в равновесно състояние.

Няма нищо по-добро от равновесното състояние. То е хармония между всички части, които накрая усещат истинския живот, а не борбата между тях.

В природата има много съответстващи примери. Това вече е факт, с който са съгласни почти всички учени, и социолози, и психолози. На нас даже не ни се налага да се стараем- толкова много хора в наше време вече разсъждават в това направление.

Обаче поради личния егоизъм на всеки един, те не могат да се обединят, за да обнародват и потвърдят пред всички виждането си. Ако се опитат, думите им биха се оказали съвършено безсилни- защото в тях не би имало дух.

Публичното разяснение е възложено само на нас и на никой не можем да преотстъпим този прерогатив. За разбирането – те разбират, но да се организират и да прераснат в народ са неспособни. Тази задача остава за нас.

Въпрос: Какво имено ни позволяват да обясним на човечеството за случващото се?

Отговор: Вътрешната връзка с Източника на доброто, с Източника, който осъществява поправянето. Ето какво е у нас и в никой друг. Тази задача не можем да предадем на друг. Ние не я скриваме за нас си – просто никой повече не може да се справи с нея. Обяснението трябва да излезе от връзката с Висшето.

От урока по статията ”Даряването на Тора”, 26.06.2011

[46647]

Бъдещето на Израел

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как вие виждате бъдещето на Израел?

Отговор: Какво Израел може да даде на света? Сега той му дава някакви си ”ноу-хау”, компютърни и военни разработки и технологии. Всичко това са глупости.

Светът подсъзнателно чака от Израел единствено и само това, което може да му даде – методиката по разкриване на управляващата висша светлина.

Казано е в Тора, че Израел е задължен да бъде в света като обучаващ го за връзка с Твореца (мамлехет коаним вегой кадош). Това е най-важната статия за нашия износ.

[46685]

Трън във вселената или любимо дете?

каббалист Михаэль ЛайтманОт статията на Баал а-Сулам ”Обобщаващо въведение”: Както материалните предмети се отделят един от друг с помощта на брадва и чук, така и духовната същност е отделена една от друга по различието на своите форми, и увеличаването на степените на различните форми води до това, че те стават полярно противоположни.

Но от страна на Твореца, създаващ желание за наслаждение, няма никакво противопоставяне между това желание и желанието за отдаване. Това е сякаш новородено, получаващо от майка си- между тях няма разделение. Те са неразривно свързани и се наслаждават един на друг.

Ние виждаме в природата, как външният организъм, състоящ се от чужда плът, получава възможността да расте вътре в тялото на материята и не я възприема като чужда! Как въобще е възможно такова явление, като зародиша в утробата на майката- ако в нас попадне малко трънче, тялото веднага ли ще започне да отблъсква чуждия предмет? Веднага около него се образува цирей и тялото се опитва да го изтласка и да го отдели.

Известно е, колко трудно е при присаждането на органи да се преодолее тази бариера на несъвместимост и неприемане на чуждото тяло. А тук, е обратното- вътре в едното тяло расте друго и това голямо тяло през цялото време се грижи за малкото и всичко прави само в негова полза!

Това е пример, когато желанието за наслаждение (зародишът) и желанието за отдаване (майката) не си противоречат един на друг. И точно така се получава по отношение на Твореца, създаващ желание за наслаждение- това желание не противоречи на отдаването, не му противостои.

Но ако има цел да се приведе това желание за наслаждение към форма на отдаване, тогава те след това ще станат противоположни едно на друго, съгласно намеренията си.

В началното състояние има отдаващ и получаващ – Творец и творение, но между тях няма никакво противоречие, и те са съединени заедно. А след това творението се развива и придобива егоистично намерение- и сега, съгласно намеренията си те стават обратни: намерението за отдаване е противоположно на намерението заради себе си от началото до края, от нулата до безкрайността.

Ето ни егоистично намерение и ние трябва да го поправим- а не желанието! Желанието в нас остава, ние завинаги ще си останем с желанието за наслаждение. Но намерението трябва да бъде ”заради отдаване”.

А ние това обикновено го бъркаме, и мислим, че трябва да се борим с желанията си. Религиите и разните духовни учения се стремят да унищожат желанието или да го омаловажат. А кабала казва обратното: ”Увеличи желанието си и заедно с него намерението за отдаване!”- и тогава ще можеш повече да отдаваш с действията си.

Из урока по статията ”Обобщаващо въведение (Птиха колелет)”, 24.06.2011 г.

[46820]

Условие за оцеляване

Мнение (В. Шалин, А. Албов): Промишленото свръхпроизводство, надпреварата за въоръжаване, екологичната криза- водят човечеството до световна криза. Уникалността на съвременната ситуация се състои в това, че пред всеки и всичко стои задачата за оцеляване.

Всички изпитват влиянието на глобалността на човечеството на своя гръб, на върху потребността и интересите си. Глобалните процеси на общественото развитие по неволя принуждават към съвместно вземане на решения и действие.

Егоистичната система е насочена към унификацията на масовото съзнание, еднотипна политическа социализация на ”наши и врагове”, всичките неуспехи се обясняват не от собствените недостатъци, а от ”вражеските интриги”. Следователно е необходима ”изкупителна жертва” – американския империализъм, чуждата нация, личност, обвинена в някаква ерес.

Такова е отношението към тоталитарното общество. Но в условията на глобализация на съвременния свят, възниква необходимостта от преход от система на международни отношения, построена на принципа на господство и подчинение, към нов тип социални отношения, основани на принципа на пълно взаимодействие.

Преходът от съществуващото обществено-икономическо устройство (капиталистическо, егоистично), към противоположно (алтруистично)  ще бъде съпроводен с кървава световна революция и война, ако не съумеем своевременно да проведем революция в съзнанието на хората, да предизвикаме в тях вътрешна борба против природата им, като единствено зло.

Само чрез възпитанието на съвременния човек, ще съумеем да обърнем външната война във вътрешна. Защото отличието на настоящия преход не е в преходът на една власт в друга, а чрез изменението на човека, изменение на всички ценности и общото устройство на света.

Още ръководителят на Римския клуб А. Печеи е писал: ”Придобиват изключителна важност, присъщите на всички хора на планетата вътрешни човешки качества, тяхното разкриване и развитие у хората по всички кътчета на света. Защото всъщност имено тези качества се явяват най-важните ресурси за човечеството”.

Глобализацията на съвременния свят постоянно напомня на човечеството за това, че светът е многообразен и в същото време е един, че различните подходи са неизбежни, поради различните култури, но не са безопасни.

Единственият изход от днешната безизходица е преходът към нов тип социални отношения, основан на принципа на плурализма, толерантността и сътрудничеството. Американският учен Л. Айзенберг: ”идеята за братство не е нова, но отличително за нашето време е това, че братството се е превърнало в условие за оцеляване”.

Стратегия за устойчиво развитие не е възможно да бъде създадена, като се изхожда от традиционните общочовешки представи и ценности, от стереотипите на мислене. Изработването на нова ценностна система, на нов мирогледен подход, е задължително условие за прехода към ново общество.

[46856]

Обща точка на съприкосновение

каббалист Михаэль Лайтман„Учение за Десетте Сфирот”, ч. 1, ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”

Въпрос 38: Какво е това докосвам (ногеа)?

Ако изменението на свойствата на степента спрямо нейния корен не е толкова различимо, за да се отдели тя от корена, това се нарича ”докосване” на корена.

Това означава, че има някакво подобие, докосване, връзка. Докосване се нарича, ако степента е подобна, макар и в едно действие.

Ако макар и в една точка, в едно свойство се наблюдава подобие, то можем да бъдем сигурни, че във всички останали свойства няма противостояние! Затова няма окончателен разрив между степените.

В нашия свят също се отдава голямо значение на докосването- да докоснеш, се смята вече като достигане. Знак е, че у теб вече има връзка- може да бъде начало на връзка, а може да е последното закачване, преди да излезеш от нея. Докосването- е много важно и фино действие.

2011-06-26_rav_bs-tes-01_lesson_n31_pic02

Ако е достигната точката на съприкосновение, това е знак, че във всички останали свойства на първото и второто няма никакво противоречие. Това значи, че между тях има различие, но те не се отричат едно от друго. А в едно свойство те се обединяват съвършено в едно цяло.

Oт урока по „Учение на Десетте Сфирот“, 26.06.2011

[46904]

Кога ще спре да ни тресе?

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (проф. Е. Халилов, председател на Международния комитет по глобалните изменения на геологическата среда МК GEOCHANGE): Сеизмичната ситуация на планетата ни за 2011г. премина в нова фаза, извърши скок в отделянето на сеизмична енергия и броя на силните земетресения.

Катастрофалното земетресение в Япония и последвалото цунами станаха индикатор за новата глобална сеизмична активност и накараха целия свят да изтръпне.

За геолозите и геофизиците е очевидно, че в днешно време са се активизирали Тихоокеанските плочи в зоните на субдукция. Тези гигантски свръх дълбинни разчупвания, при които една от плочите се потапя под другата, започнаха да се активизират. Първият удар застигна Япония, но това не е последният сеизмичен удар по тази страна.

Реплика: Всеки учен разглежда кризата в своята област, но всъщност се образува неин събирателен образ, като общата криза в противостояние на човечеството с природата (егоизмът с Твореца)- имено това предизвиква отрицателни последствия, a може да се измени процеса към добрата страна, само ако изменението/ поправянето на себе си от егоизма към отдаване, включително до ”възлюби ближния”.

При това изменение ние влизаме в пълно подобие на природата/ Твореца и като следствие, извикваме/ усещаме само положителни въздействия.

[46919]

Еволюцията води към сътрудничество

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Идеята за взаимодействие на две противоположности рядко е излизала от рамките на чисто философското изследване и културологическия дискурс… Вие наново я реанимирате, макар човечеството да е уморено от опитите да я реализира…

Отговор: (навярно въпросът е зададен от философ, затова ще преведа откъс от моята нова книга): Самата идея, че ходът на еволюцията се определя от взаимодействието на две противоположности се е появила отдавна. Достатъчно е да си спомним дуалната опозиция ин/ян в китайскта митология и философия, «война-любов» на Емпидокъл, противоборството на Доброто и Злото в авраамическата религия, диалектиката на Хегел.

В научния еволюционизъм от втората половина на ХIХ в. Г. Спенсър положи в основата на своята теория противостоянието на силите на диференциация и интеграция. Във всяка епоха тази универсална идея получаваше ново съдържание, нов смисъл – в зависимост от нивото на духовно развитие на човечеството.

Затова особено важен е фактът, че в съвременния еволюционизъм се появи теория за ко-еволюцията, съгласно която развитието на неживата и живата материя се определя от взаимодействието на две начала – «кооперативност» (коеволюция) и «конкуренция», при това основно значение се придава на първото начало, а не на второто.

Трябва да кажа, че ко-еволюционните процеси – взаимосвързано развитие на системите (или елементите на вътрешната система) с взаимни селективни изисквания, отдавна бяха проявени в биологията. Но те се смятаха за «периферни», второстепенни и се свеждаха само към различните видове отношения на симбиоза (паразитизъм, протокооперация, коменсализъм, мутуализъм и т.н.).

В последното десетилетие, понятието «коеволюция» излезе зад пределите на биологията, придоби много по-широко – по същество, философско съдържание и даде основа за формиране на нов научно-познавателски модел, който оказва забелижително влияние не само на естествено-научната, но и на хуманната мисъл. Този модел се включи в изучаване на процесите, протичащи на всички нива на организация на нежива и живата материя – от субатомно и молекулярно-генетично до обществения живот и коеволюционната идея.

Тази идея нанесе чувствителен удар по старите представи за конкуренцията, като главна движеща сила на еволюцията: коеволюционният подход разруши предишния образ на Природата като «война на всеки срещу всички», като безпощадна борба за съществуване.

Справедливостта изисква да напомним: Ч. Дарвин предупреждавал, че използва понятието «борба за съществуване» в широк и метафизичен смисъл, включвайки в това зависимостта на едно същество от друго.

Този принцип те разпространили и върху социалния живот: «Племе, състоящо се от множество членове, притежаващи висока степен на патриотизъм, вярност, послушание, смелост и симпатия, винаги готови да си помагат един на друг и да жертват себе си в името на общото благо, имат много по-голям шанс да победят другите племена и това ще бъде естествен отбор».

Въпреки това, в продължение на много време думите «борба за съществуване» се разбирали буквално, което намерило краен израз в социал-дарвенизма, твърдящ: побеждава по-силния. И фактът, че ролята на коеволюционните процеси, на кооперирането се осъзнават именно сега, е повече от знаменателен.

Това е показател за важни трансформации в съзнанието на съвременния човек, в системата на неговите ценности: конкуренцията дори и да не отстъпва място на идеалите за сътрудничество, взаимопомощ, солидарност, то във всеки случай заема забелижими позиции и вече не се възприема като основен закон на Природата, оправдаващ егозентризма във всяка една негова проява.

Неслучайно привържениците на теорията за ко-еволюцията считат, че нейното разпространение не може да преустрои взаимоотношенията на човека и природата и дори създават цивилизация от нов тип, основана на сътрудничеството, ненасилието, кооперирането и диалога.

[46976]

В търсене на рижавата крава и кладенеца с вода

каббалист Михаэль ЛайтманВ кабалистичните книги, съединяването на Малхут с Бина се описва чрез различни образи. Например, като кладенец – празен или пълен с вода. Празният кладенец е Малхут, всмукваща всичко в себе си и оставаща празна. А кладенецът, пълен с вода, е правилното съединяване на Малхут с Бина.

Или обратно – Малхут, нейното желание се издига в Бина, в небето, и извлича оттам вода – и затова започва да вали.

Друго описание на съединяването на Малхут с Бина е „рижавата (червената) крава” – пречистващата жертва, пепелта на която пречиства едни, а други, напротив – прави нечисти.

Всички тези преходи са свързани с това, как Бина и Малхут се включват една в друга: Бина в Малхут или Малхут в Бина, и коя от тях властва – едното съединяване носи пречистване, а другото – нечистота.

„Кравата” символизира силата на Бина, силата на отдаването, защото дава мляко (светлината Хасадим). Но ако тя е рижава – червена (адума), тоест свързана е със земята (едом), значи е смесена с Малхут. И когато силата на отдаването и получаването – Бина и Малхут, се съединят заедно, то вече зависи от човека, каква ще бъде получилата се сила.

Ако той възнамерява да се поправи и да постигне отдаване, то именно от това съединение на силите – „рижавата крава” – той ще извлече силата на отдаването и ще пречисти себе си. А ако вече е бил чист, тогава в него се разкрива ново егоистично желание, с което все още не може да работи – и става нечист.

В Тора подробно се описва как трябва да бъде намерена рижавата крава и да се изгори, и какво да бъде направено след това с пепелта. Това не са прости действия, защото в нашия свят не съществува нищо такова. Макар изследователите да търсят следите на червената крава, за да докажат, че някога е съществувала, а сега е изчезнала.

Но работата е в това, че във времената на Храма, благодарение на мъдростта на кабала, целият народ се е намирал на духовното стъпало, и както е написано: „всеки подрастващ е знаел законите за нечистотата и пречистването”, тоест разликата между егоистичното получаване  и отдаването. С други думи, тяхното ниво е съответствало на съединяването на Бина с Малхут, което се нарича „червена крава”, и те са знаели за каво говори Тора.

Цялата Тора е описание на реда на поправяне – „инструкция” (ораа) за поправянето на душата.

От предаването по седмичната глава на Тора, 27.06.2011

[46960]

Да ускорим програмата на творението

Въпрос: Развиват ли човека страданията, които той усеща по пътя си?

Отговор: В нашия живот нищо не се случва просто така. Няма нищо случайно във Вселената. Ние се намираме във всеобхватна, затворена реалност – в Малхут на Безкрайността, където всичко се случва по изначално заложена програма – от началото на творението и до неговия край. Всичко се намира там предначертано и подписано, освен нашата свобода на избора и мярката на нашето лично участие.

Но от твоето участие или неучастие програмата не се променя, ти само можеш да я ускориш – за себе си и за останалите. Това е единственото, което можем да направим. Всъщност, само това може да се случи – или ние се придвижваме ”в своето време” (беито), или ускоряваме програмата – нарича се ”ахишена” (ускоряване на времето).

Всеки човек, който се старае да ускори тази програма със своето лично участие, съгласно Замисъла на творението, спомага за ускореното развитие на другите хора, защото всичките сме една душа.

Днешният свят се намира в криза, в състояние на осъзнаване на злото. Постепенно, ежедневно на хората им се разкрива защо сме такива, кое е това, което ни причинява зло, в какво се състои тази причина, защо ние нищо не можем да направим със самите себе си. Даже обикновеният човек в света започва да чува и усвоява тези неща, да говори за тях. Колкото повече се намесваме в този процес и обясняваме защо се случва това, процесът на развитие ще бъде ускорен.

Програмата си остава същата, само че има възможност за по-бързо развитие напред.

От урока по статия на Рабаш, 24.06.2011

[47040]

Сблъсъците в Атина са закономерни!

Произшествия: Сблъсъци между протестиращи и полиция в столицата на Гърция, Атина. Хиляди протестиращи срещу бюджетните съкращения, повишаването на данъците, намаляване на работните заплати и социалните помощи.

Реплика: За съжаление, причината за положението във всички държави и причината за протеста на народа – е една и съща. Това е всеобщата криза, несъответстваща на интегралната матрица, в която всички ние сега ”навлизаме”. И това не зависи от нашето желание, защото сме задължени да ѝ съответстваме. Нашето несъответствие с природата се усеща от нас като криза. Няма да ни помогнат никакви съкращения на бюджета, нито увеличаването на данъците – тези временни мерки са добри при условие, че успеем за това време да обучим и насочим населението към онзи глобален интегрален свят, в който сега ”навлизаме”.

[46967]

Лека кабала

каббалист Михаэль ЛайтманНауката кабала, която трябва да се разкрие в целия свят, не е онази кабала, която изучаваме на уроците по книгата „Зоар”, „Учение за Десетте Сфирот”, трудовете на Рабаш и Баал а-Сулам. Дори нашият адаптиран текст на книгата „Зоар” осигурява на хората само последователно изложение и удобен достъп, възможност да разгърнат книгата и да не се загубят в нейните заплетени изрази, редуващи се със същите откъси на арамейски език.

Науката кабала, която е предназначена за света – това са основно такива статии като „Даряването на Тора”, „Поръчителство”, „Свобода на волята”, „Свят”, „Мир в света”, „Същност на науката кабала”. Те са написани на достъпен език и дават широки обяснения. Към тях трябва да се добави капка от „Шамати”, но отново без всичко онова, което може да изглежда на човека като неразбираеми изказвания..

Казано накратко, за света е необходима облекчена версия. Тя може да бъде представена във вид на книга, която ще бъде разбрана от всички. Например, вместо „Кабала за начинаещи” – „Кабала за народа”. Една книга, в която много простичко, меко и достъпно са изложени всички теми, които са ясно свързани помежду си и не оставят нито един въпрос без отговор.

Защото, на първо място, е необходимо на народа да се обяснят основните неща, за да научи макар и малко за онова, което се случва. А след това, хората ще разгърнат книгата „Зоар” в една или друга форма – като средство за своето поправяне.

От урока по статията „Тръбният рог на Машиаха“, 17.06.2011

[46899]