Entries in the '' Категория

Подготовка за получаване на светлината

Баал а-Сулам „Свобода на волята”: Преди получаването на кабалистичната методика, народът на Исраел са приели да изоставят всяка частна собственост до степента, изразена с думите „царство на Свещеници”, и целта на цялото творение е да се слее с Твореца по свойства: тъй като Той е отдаващ, а не получаващ, те също ще са отдаващи, а не получаващи. Това е последната степен на Двекут (сливане), изразено с думите „Свят народ”…

Как ние излизаме от този свят? Ние влизаме в период на подготовка. След това преминаваме Махсом (бариерата разделяща ни от духовното) и се издигаме до нивото наречено „Хафец – Хесед”, тоест отдаване заради отдаване. Това е степента Бина.

След това се издигаме до степента Кетер, получаване заради отдаване, и получаваме светлината Хохма (Мъдрост), докато на предишното ниво получаваме само светлината Хасадим (Милосърдие).

На степен Бина се отказваме от „частна собственост”, тоест достигаме до състояние Хафец – Хесед, където не се предполага да използваме нашето получаващо желание. Това също е подготовка, етап на поправяне на съсъда. А на следващата степен става получаването на светлината.

 

От урок по статия „Свобода на волята“, 24.06.2011

[46359]

Икономиката – копие на нашите взаимоотношения

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (Джордж Сорос, в Атинския вестник Kathimerini): Ние се намираме на границата на икономическия колапс, който може да започне, да кажем в Гърция, но след това е лесно да се разпространи и да приведе до необратими последствия.

Жизнено важно за „всички нас“ е преодоляването на сегашната криза. За да осъществим това, европейските страни трябва да действат единно, да увеличат европейския бюджет и да създадат единна банкова система. Еврозоната е обречена на криза от самото начало. След въвеждането на единна валута, трябваше да бъде създаден тесен политически съюз в Европейските Съединени Щати.

Реплика: Великият финансист продължава с решаването на задачки със старите методи, а те вече не работят. Без изменение на обществените отношения, нищо няма да можем да променим, измененията няма да заработят.

По някаква причина финансистите не виждат хората зад квитанциите, осъзнават, че икономиката е копие на обществените отношения и именно от необходимостта да бъдат изменени възниква икономическата криза. Затова тя се решава само от изменения в обществото.

[46694]

Място на срещата ни с човечеството

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да обясним на хората по какво се отличава правилното обединение от неправилното?

Отговор: Ние казваме просто: „Дайте да се запознаем с Природата“. Аз не искам да деля човечеството на такива, които се обединяват правилно и неправилно, аз не искам да разбирам някого лично.

И затова ние установяваме връзки с учените – за да демонстрираме пред всички какво представлява Природата. А вие решавайте какво ще правите по-нататък. Само знайте, че степента на подобие с Природата определя колко беди ще получим от нея. Колкото по-голяма е тази степен на подобие, толкова повече наслаждения ни чакат.

На всички ни трябва да е ясно в какво е източникът на страданието. Човечеството си задава тези въпроси и ние ще му дадем отговора. В наше време вече можем да обясняваме. По-рано не е трябвало да се обяснява, защото трябваше да достигнем до максимален, глобален, интегрален егоизъм. Днес ние почти достигнахме до това ниво и затова можем да обясним на хората общата картина на случващото се.

Е, и по-нататък ние ще я излагаме с по-прости думи, ще формулираме отново и отново, обяснявайки на тази основа, откъде се вземат проблемите в семейството, с децата, със здравето, с банките, с работата, по пътищата, със самия себе си и т.н.

Тъй като общата Природа е същността на твоя живот. В тази картина ти можеш да откриеш своето отношение към всичко: към футбола, към работата си, съм смъртта…

Но ти още не си се проявил в тази картина. Нютон, благодарение на една паднала ябълка, е открил закона за привличането. Но самият закон е действал и преди това. Хубаво, ако някой го „удари“ и той започне да разглежда универсалния закон на природата, за да разкаже на света за него. Но ако трябва да чакаме това, без предварителна „презентация“, ще трябва да платим прекалено висока цена.

Тук проблема вече не е в нас и затова аз мога да говоря за това с всеки човек. В моите ръце е знанието – хайде заедно да го проверим. То принадлежи на всички и от неговото овладяване ще спечелим всички. Така че дайте да видим прав ли съм или не.

Това е много здравословен научен подход, изчистен от лични примеси. Аз самият съм готов да проверявам. Главно, погледнете какво открива науката, достигнала до нас през хилядолетията. Още повече, че това има отношение към сегашния момент, към това – ще има ли утре на какво да живеем или не, ще преживеем ли или ще паднем във война.

Накратко казано, от цялата картина на Природата ти превеждаш факти, потвърждаващи, че всичко се стреми към обединение. Цялата нежива, растителна и животинска природа се намира в равновесие, в хомеостаза, във фино взаимодействие между различните видове. На нас ни се струва, че те просто взаимно се унищожават, а всъщност става дума за съвместно съществуване. Така съществуват клетките в нашето тяло.

Разбира се, не е просто да издигнем хората поне малко над сегашното ниво, но няма друг изход. Не можем да ги оставим на „животинско“ ниво, а да държим на инфузия с висшата светлина, за да може тя да ги измени отвътре. Не, те самите трябва поне малко да се приближат към нея.

Ти се приближаваш към тях, като се стараеш да даваш колкото се може по-прости обяснения, а Творецът ще събуди в тях заинтересованост или дори ще ги стегне малко чрез удари, за да могат по-добре да осъзнаят съвременните беди и с по-голяма готовност да се вслушат в доводите. Тогава ще се срещнете в някое място: ти – със своите максимално опростени обяснения и те, със своето внимание, на което са способни.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 26.06.2011

[46638]

Кабалистите – за природата на човека и природата на Твореца, ч. 20

Скъпи приятели! Моля Ви да задавате въпроси по темата от цитатите на великите кабалисти.

Забележките в скоби са мои (на рав. Лайтман – бел. пр.)

Отдалечаването от Твореца е причината за всички страдания

Ако човек от народа на Израел подценява важността на вътрешната Тора, говореща за поправянето  на душата, спрямо външната Тора, говореща само за механично изпълнение на обреди, то той предизвиква унижения върху синовете на Израел и дава сили на народите на света, които ще смятат Израел за ненужен и излишен в света. Също така предизвиква засилване на разрушителите на света, което води до погроми и войни.

Баал а-Сулам, Предговор към книгата „Зоар“, т. 69

Докато народът на Израел не започне да се занимава с Тора заради поправянето, а не заради награда, не ще се събуди светлината на любовта. Това означава, че продължаващото изгнание и страдание ще зависи от решението ни за нашето поправяне. Тогава ще се пробуди светлината на любовта и ще се удостоим с избавление(от егоизма).

Баала а-Сулам.  Предговор към ТЕС, п.36

[46753]

Разкриването на кабала в света: за зло или за добро?

В кабалистичните книги, хората виждат висшата система, управляваща света. Но от науката кабала, както и от религиите, те „са прихванали“ всевъзможни концепции за собствена изгода: мистични учения, философски и прочие теории, които изучават в университетите. В резултат, във философския факултет пишат реферати по демонология и магия.

Заимствайки от кабала названията и термините, а не същността, хората само са се обърквали, предполагайки, че разбират за какво става въпрос. В това число и антисемитите са построили върху толкова неустойчивата основа, цяла конструкция. Хората от обкръжението на Хитлер, са се занимавали непосредствено с тези въпроси, желаейки да докажат, че унищожавайки евреите, ще унищожат цялото зло в света. Ето защо, Баал а-Сулам пише в статията си „Зовът на Машиаха“, че преждевременното разкриване на кабала е предизвикало големи бедствия за Исраел.

Хайде да нарисуваме цялостната картина. Цялата световна култура е построена върху религиите. Още преди някакви си 200 години, в света почти не е имало „обикновени“ книги, „обикновена“ музика, „обикновено“ изкуство – всичко се е въртяло около вярата. Ако науката кабала не се е разкривала по малко в света под различни форми – човечеството би си останало на това стъпало. И действително, откъде ще дойде развитието? Човек не се развива сам по себе си.

Но появяващите се кълнове на кабалистичните знания, разбира се, довели до „разцвет“: върху тялото на човечеството разцъфнал обривът от лъжливи убеждения. Тази историческа щета, донесла много беди на Исраел.

Въпрос: Но Баал а-Сулам пише също, че кабала се е разкрила по волята на Твореца. Как се съчетава това?

Отговор: Разбира се, всичко става по Негово желание. Той е поставил ненарушим закон, съгласно който, ако не съответстваш на добрия път, тогава вървиш по лошия път. И разликата между тях е в теб, а не в Твореца. От Негова страна няма никакви промени. Усещаш Неговото лошо отношение, защото самият ти си лош.

Разкриването на науката кабала на света е причинило зло на народа на Исраел. Но ако той се беше държал по друг начин, по-добре, то кабала нямаше да се разкрие на народите на света, и те нямаше да се отнасят така към него. Защото сърцата на управниците са в ръцете на Твореца.

Всичко в света се съотнася с онзи, в който има точка на избор. А ако човекът е лишен от тази точка, тогава няма и какво особено да направим с него – той напредва чрез общите страдания.

От урока по статията „Рогът на Машиаха“, 17.06.2011

[46875]

Когато слънцето не напуска зенита

Въпрос: Съгласно изследвания, 80% от човечеството вярва във Висшата сила, която управлява всичко. Защо не обясним на хората, що за сила е това, какво иска тя от нас? Защото това е много по-интересно, отколкото призивите за любов.

Отговор: Няма какво да обясняваме. Висшата сила – това е Природата, Закон, Сила, толкова непреодолима, като силата на притеглянето. Това е Абсолют – добър, творящ добро и неизменен.

Но ако тази Сила е неизменна, то тя сякаш и не съществува. Липсата на промени, като че ли я свежда до това, сякаш я няма. Все едно да живееш под слънце, навеки застинало в зенита. Какъв е смисълът да го вземаш предвид, ако то е било и ще бъде там завинаги? Просто го има – и това е всичко.

В своя живот, ние правим разчетите си върху онова, което трябва да се промени, върху промените, от които зависим. Друга работа е, когато става въпрос за нещо непоклатимо и нерушимо, от което зависим постоянно до такава степен, че това вече не може да се нарече и зависимост.

Ето какво е „Творецът“. И затова ни е така трудно да обясним това на хората. В действителност, се молим не на Него, а на самите себе си. Ние търсим как да се променим, – а Той винаги е неизменен. Разбира се, аз се променям, ако пожелая, за тази цел не е нужно да Го вземам под внимание. Той е Добър и Твори добро. До Него, аз съм като разглезено дете, чиито родителите го обичат с абсолютна любов, а то си прави каквото поиска и им се качва на главите, знаейки, че нищо лошо няма да се случи с него.

По такъв начин, нашият проблем е в това, как да обясним на хората, че Творецът е подобен на непоклатима стена – просто съществува. Можеш да подскачаш пред нея, размахвайки ръце – това си е твоя работа, а тя все така ще се извисява над теб.

На човек му е трудно да си представи такова нещо: „С кого тогава си имам работа? Излиза, че няма и към кой да се обърна?“ Как да обясним на онези, които вярват във Висшата сила, че няма смисъл да се молят на променящ се Творец, който днес ще направи повече добро, отколкото вчера. Излиза, че вчера Той ми е причинил зло?

В действителност, ние имаме работа с Този, който е добър и твори добро, на лошите и на добрите. Но за човека, това означава, че не е важно, добър ли е или лош – резултатът ще бъде еднакъв.

Обикновеният човек е подложен на промени постоянно. Той през цялото време се съпоставя със света, стараейки се да разчете резултатите от вътрешните и външните промени. Той не разбира какво е универсалната, всеобща, велика, неизменна Сила. Това се изплъзва от нашите сетивни органи, защото те са „изострени“ от промените, а не от статиката. Което не се променя, изчезва от полезрението – аз не го виждам.

Ето защо не можем да обясним на хората, какво е „Творец“. Понякога казвам, че „Творецът“ – това е Природата, че Той е неизменен и няма на кого да се молиш, че молитвата – това е съд над самите себе си… В отговор са готови да ме разкъсат. В това е и проблемът: ние съдим себе си, докато другите молят Твореца, за да се промени Той: „Аз пуснах малко в Твоята касичка – така че, пази ме от беди“.

Говорейки за Твореца като за неизменен закон, ние лишаваме човека от възможността да се обърне към Него. Защото той не вижда нужда да се променя. Необходима е нова, силна „доза“ развитие, за да може да започне човекът да се държи различно.

За каквото и да говорим, в това число и за кризата, – всъщност, обясняваме на хората пътя на страданията: „Алтернативата ще бъдат бедите, а това не си заслужава. Хайде да се променим“. Това не е лъжа, но не е и истина.

Защото на човека, който идва в науката кабала, желаейки да постигне целта на творението, трябва да кажем друго: „Ти трябва да си над това. Не е важно, добро ли е или лошо – трябва да се издигнеш с вяра над знанието. Не трябва твоите действия да се обуславят от страданията или наслажденията. Това вече не е отдаване. Вяра над знанието означава, че се издигаш над наградата. Или работиш, за да избегнеш злото и да стигнеш в бъдеще към доброто? Нима чакаш възнаграждение? Нима искаш сам да постигнеш целта на творението не, за да доставиш удоволствие на Твореца?“

Но от друга страна, на кого ще доставя удоволствие, ако Творецът е Закон? Това е много тънък момент в нашите обяснения.

От урока по статията „Рогът на Машиаха“, 17.06.2011

[46848]

Черните букви на фона на бялата светлина

”Учението за Десетте Сфирот”, ч.1, ”Вътрешно съзерцание” п.32): Буквите от 4-ри буквеното име (йуд, кей, вав, кей) посочват величината на възбуждането на желанието (кли), т.к. белия цвят на страниците в свитъка на Тора ни насочва към светлината, а черния цвят на буквите в свитъка на Тора показва качеството на келим.

Когато Баал а-Сулам говори за белия и черния цвят в книгата си, той няма предвид материалните хартия и мастило, или пергамент, направен от животинска кожа. Става дума за онова, къде и как ще разкрием 4-тата степен ”далет” (последната степен, отговаряща на най-външното кли – ”кожа”).

Аз вземам ”кожата на животното”, т.е. своето животинско начало, неговата последна 4-та част, и я разделям, разцепвам на две части, отделяйки вътрешния слой от външния. И тогава, от вътрешния слой на кожата се получава ”пергамент”, на който аз мога да пиша букви.

Това е моята последна степен, която все още мога да поправя. Най-външния слой на желанието, останал след това разделяне – аз не мога да поправя. Така се разкрива светлината и тъмата вътре в творението на най-високата степен. От това повече е невъзможно! По-голямо разкриване на светлината ще има само в Края на поправянето (Гмар тикун), където ще разкрием, че там вече няма букви, няма пергамент, и можем да поправим цялата ”кожа” – цялата Малхут се включва в поправката. И тогава буквите пропадат, и се получава ”Той и Неговото име – са едно цяло”.

Малхут и Бина напълно се обединяват и достигат стъпалото на Кетер, както е казано: ”И ще тръгнат Те заедно”. Затова буквите, произлизащи от сфира ЗА”Т де-Бина (долната половина на Бина) и по-ниско от нея – изчезват. Повече няма разлика между черното и бялото.

Тора ни е дадена само до Края на поправянето. А след това, тази методика няма да ни трябва. Ако сме завършили поправянето, Тора (светлината, възвръщаща към Източника) не ни трябва – ние ще се намираме в друго, ново състояние.

От урока по ”Учението за Десетте Сфирот”, 31.05.2011

[46804]

Дремещият вирус на отдаването

Творението е създадено с желание за наслаждаване и то няма никакво друго свойство, желания, сили освен сили за получаване. Но ако Творецът беше създал просто желание за напълване и го бе напълнил, то това щеше да бъде не творение, а някакъв механизъм.

Затова, творението трябва да се наслади не просто с напълване, а с положението на Творец – с усещането за съвършенство и вечност, в пълно осъзнаване, намирайки се на същото ниво.

И затова Творецът внася в творението усещането за срам, усещането за разлика между него и светлината. Точно това усещане за срам го отличава от Даващия и тласка творението към развитие. Така че то започва да усеща, че не му достига още нещо, нещо по-висше от простото напълване. Аз не искам да оставам просто животно.

И тези мисли не идват на човек случайно, сами по себе си – те са заложени в него от самото начало на творението, обобщавайки неговото развитие. Ако той започва да мисли: За какво аз живея и с каква цел? – това означава, че от този момент в него започва да се разкрива усещане за даващия, за Твореца.

Макар засега това усещане да не е явно, но човек вече усеща, че има още нещо освен него и от това в него възниква въпрос: за какво съм нужен, откъде съм се появил? Така реагира човек, който започва да получава отдалеко светлинка от Твореца. И тогава той идва в кабалистичната група – мястото, където може да получи отговор, т.е. да се развие така, че да разкрие източника на живота: висшата светлина, Твореца.

Но всичко започва с този въпрос: ”От къде идва този живот? Защо? Какво се случва тук?“.

От урока ”Обобщаващо въведение (Птиха колелет)”, 24.06.2011

[46813]

Няма грешки – има разкриване!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Възможно ли е да не грешим по духовния път?

Отговор: Честно казано, ние не грешим. Разкриваме непоправеното желание, което всъщност също не е непоправено, а трябва да ни даде контраста, разликата между двете противоположни състояния. Иначе няма да усетим самото състоянието.

Затова, при нас никога няма грешки, няма никакви неизправности. Но противоположното състояние е длъжно да се разкрие. Ние сме творения, и не сме способни да усетим самото явление. Можем да го усетим само измервайки го, оценявайки го, възприемайки го спрямо нещо друго. Трябва да има „аз” и „усещано от мен” – един обект в сравнение с друг.

Не можем да усетим явлението само по себе си – това е Творецът преди създаването на творението, когато за Него не може дори да се каже, че е Добър и Творящ добро. За кого е добър Той? На кого прави добро? Защото доброто може да се оцени само в сравнение с вече съществуващото зло.

Затова, не можем дори да говорим за същността на Твореца, както се опитват да разсъждават философите, тъй като нямаме нито способност да я възприемем, нито думи, за да я опишем.

Творението започва от това, че е противоположно на Твореца, макар и съвсем малко да е отдалечено от Него. И това „съвсем малко”, дава на творението собствен статус, усещане на едното срещу другото – на черното срещу бялото, „предимството на светлината – от тъмнината” – и тогава има за какво да се говори.

Дори не знаем как явлението може да съществува само по себе си. Нима можеш да създадеш някаква форма, която няма никакви различия, граници, характерни особености, оттенъци на цветовете – нищо? Не си способен да възприемеш нещо такова. Това е нещо, което не усещаме. Ако няма някакви оттенъци, различия, ние не възприемаме.

Защото нашите сетивни органи, като петте земни сетива, са изградени така, че някакво въздействие удря върху моите нервни окончания – и тогава получавам някакво впечатление: зрително, слухово, осезателно, вкусово, обонятелно.

Необходими са ми нервни окончания – трябва да има сблъсък, ударно взаимодействие между две противоположности – и тогава усещам. Няма ли удар – няма усещане. Кога започвам да усещам Твореца? Когато се осъществи удар (акаа), сблъсък между желанието и светлината.

От урока по статия на Рабаш, 24.06.2011

[46827]

Атеизъм, религия, Кабала

Въпрос: Каква е позицията на кабала относно невярващите и религиозните? На мен ми се струва, че вие лавирате през цялото време между тях!

Отговор: Вие сте прав.

Религията смята Твореца подобен на човека, т.е. променящ се, в зависимост от действията на човека. При това всяка религия представя Твореца и неговите посланици, както намери за добре. Те са задължени да се погаждат или да се унищожават един друг, защото тяхното мнение – е въпрос на вяра, т.е. без доказателства. Който е по-силен той е прав. Или ще действаме, сякаш другите не съществуват, всеки в своето си паство.

Но всички тях ги обединява едно: Бог се отнася към човека в зависимост от това, как човекът се отнася към Бога и към останалите хора, т.е. Бог се променя, или е гневен или милостив. Така му се вижда на човека от неговия живот и съдба. Значи, можеш да дразниш Бога, да си платиш за място в Рая, да го умилостивиш – и той ще се отнесе към тебе добре. Може да си премълчим греховете, да се откупим от кармата, от наказанията. Ще дам подаяние – и ще отстраня ударите на съдбата. Всичко е изградено на основата на онова, че външното поведение на човека променя отношението на Бога към него.

Атеистите – се отнасят към Бога, както към Природата, тя е неизменна, механична, няма свой разум и свой план, не зависи от нашето отношение към нея, а само от нашите ”механически” въздействия.

Кабала – смята, че Природата и Творецът са едно и също. Той има разум, план, цел. Той има чувства. Затова в процеса на еволюцията е създал човека точно такъв, с чувства и разум, в дуална противоположна система, егоист, т.е. желаеш да се наслаждава всеки момент от своето съществуване, създал го е такъв, за да използва метода на кабала и силите на природата (Обкръжаващата светлина), да промени самия себе си и да стане подобен на Твореца.

С това човек постига самостоятелност (в своите състояния той изцяло се управлява от природата и от своя егоизъм, не е свободен ) и съвършенство, вечност и сливане с Твореца (статуса на Твореца). В кабала – Творецът не се променя, защото е Абсолют, абсолютно добър и затова не може да се променя, променя се само онзи, който е бил лош, но не и Абсолюта. Затова, да се обърнеш към Твореца е като да се обърнеш към себе си, да убедиш себе си в необходимостта от поправяне, да станеш като Твореца – еталон на доброто.

И така, атеистите преправят света, религиозните управляват Твореца, а кабалистите поправят себе си и с това поправят света.

[46915]

Целият свят е вътре в желанието

каббалист Михаэль Лайтман„Учението за Десетте Сфирот“, ч.1, „Въпроси и отговори за смисъла на термините“.

Въпрос 35: Какво е това място (маком)?

Желанието на творението да получава – това е «място» за цялото наслаждение и заключената в него светлина.

Няма нищо друго, освен желанието, което няма никакви граници. Ние го изобразяваме на чертежа във вид на кръг, квадрат, триъгълник, разпространяващ се отгоре, от Твореца, или отдолу, от творението. Но това се приема от нас като условност, за да покажем тази част от желанието, която е пригодна за поправяне, за получаване на светлина.

В изначално създаденото желание няма граници. То никъде не свършва. Цялото мироздание е желание, без желание не съществува «място». Мястото се създава от желанието.

И затова става дума само за поправяне на мястото и съгласно степента на поправяне, това място ще се раздели на кръгове (игулим), прави линии (кав, йошер) или други форми. Но самото желание е безгранично – както Малхут от света на Безкрайността.

Затова в духовната работа е необичайно важно постоянно да се отнасяме към мирозданието като към място за желанието, т.е. да се стремим да разглеждаме всичко под правилен ъгъл и от гледна точка на поправянето.

Ако аз виждам, че всичко това е само «място», т.е. желание, то на всички нива на реалността: неживо, растително, животинско, човешко аз ще гледам на него само като на желания. И тези желания са мои, но моето его ги рисува като странични и като не принадлежащи на мен. Работата над егоизма се състои в това, да съберем и да присъединим тези желания към себе си.

И така аз събирам от тези части «място» за разкриване на Твореца и цялата висша реалност. Тя се разкрива в мен и освен мен няма нищо друго. Цялото възприятие на реалността напълно зависи от това понятие: «място».

Какво представлява мястото «за този свят»? Искрата, промъкнала се от висшия свят надолу, в по-нисшите по отношение на него, по-нищожни свойства, създава място за този свят. Тоест поражда желание, вътре в което се намира нашият свят.

От какво се определят границите на този свят? Само от желанието! Много е трудно да се обясни това, приложено към нашето триизмерно пространство, към границите на Вселената. Има «място», където се намира Вселената и нещо, което го запълва – съдържанието на това място. Но всичко това се отнася само към желанието. Трябва напълно да се отделим от «геометричното» възприемане на света и тогава ще ни бъде много по-просто да не се объркаме и да възприемем по същество това, което ни се представя пред нас.

Единственото, което ни е нужно – е да поправим желанието. Цялата реалност се намира вътре в нас, в нашето усещане и освен нас, няма никакво друго «място». Място е нашето желание!

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 26.06.2011

[46909]

Решението е изменение на природата на човека

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (М.Легуенко, аналитик): Една от най-важните особености на днешната криза се явява сценарият за нейното развитие, който не позволява да се правят никакви прогнози за нейната възможна дълбочина и време на прекратяване.

Но е очевидно, че този път са засегнати дълбините на икономическия модел, безотказно действащ в продължение на десетилетия.

В такъв случай, задействаните днес процеси ще спрат само след окончателното разрушаване. А значи, че всякакви мерки, които предприемаме днес за спасяване на ситуацията, било то поддържането на банковото ликвидиране или откупуване на «лошите» дългове от правителството, само утежняват неизбежната развръзка.

На свой ред, разрушаването на свързващият елемент на световната финансова система, т.е. САЩ, неизбежно се обръща в падение на всички нейни съставни части. Наивно е да се смята, че от падането в депресия на американската икономика, от краха на долара и разрушаването на финансово–икономическите връзки ще спечели някой друг – Европа, Китай или Русия.

Независимо от икономическите и политическите различия, всички те се намират в една лодка, която се нарича «Глобален свят» и могат да бъдат отблъснати в своето развитие на десетилетия назад.

Впрочем, скоро икономическите субекти ще осъзнаят несъстоятелността на опитите да реставрират предишната система, и ще достигнат до необходимостта от търсене на нови схеми на финансово икономически взаимоотношения – и това ще стане преломен момент в хода на кризата.

Реплика: Проблемът е в това, че решаването на кризата лежи в областта на човешките взаимоотношения, в поправяне на самата природа на човека, а не в търсене на нови схеми на финансово-икономически взаимоотношения. Без поправяне на нашата природа, всички те ще бъдат егоистични, т.е. също такива кризисни. Затова, самите аналитици няма да намерят изход и ако не се вслушат в кабалистите, ще доведат света до война.

[46924]