Entries in the '' Категория

Кабалистите – за природата на човека и природата на Твореца, ч.19

Скъпи приятели! Моля Ви да задавате въпроси по темата от цитатите на великите кабалисти.

Забележките в скоби са мои (на рав. Лайтман – бел. пр.)

Отдалечаването от Твореца е причината за всичките страдания

Когато целия свят се съгласи да се освободи от егоизма и прояви само желанието да отдава на другите, ще секнат страданията и злото по света и всеки ще се чувства уверен, че ще има здрав и пълноценен живот, тъй като за всеки ще има един голям грижещ се за него свят. А докато в нас живее егоизмът, от него ще произлизат всички тревоги, страдания, убийства, войни, болести и болки.

Баал Сулам. Предисловие към книгата „Зоар“, п. 19

[46751]

Изпреварвайки природата

Баал а-Сулам, „Даряването на Тора”: „Творението се развива, качвайки се по стъпалата и се издига по тях към висотите на величието, докато окончателно не унищожи в себе си всички искри на себелюбието.

И се възвеличават в него всички заповеди и всички негови движения – само заради отдаването. Дори насъщното, което получава, също се слива с намерението за отдаване. За това, мъдреците са казали: „Заповедите са дадени само, за да се изчисти с тях творението”.”

Посредством принципа за любовта към ближния като към себе си, ние стигаме до края на пътя – до сливането. Искаме или не, задължени сме да го постигнем. Свободният ни избор се състои в това да напредваме по-бързо, ако сме способни да се възползваме от обкръжението. В противен случай, природата ще ни подтиква, докато не ни принуди – и ние, все пак, ще поискаме да се движим по-бързо от нея.

Как напредваме? Благодарение на вътрешното развитие. Как става то? С помощта на „Тора и заповедите”, т.е. с методиката за поправяне, чрез която трябва да изчистим себе си. Разбира се, не става дума за външните действия на този свят. Баал а-Сулам посочва откъс от Гмара, за да можем точно да разберем: от нас се изисква именно вътрешно поправяне на нашите свойства. Това означава, че взаимоотношенията ни трябва да бъдат насочени изключително към отдаването на същата висота, на която е и Творецът.

Как да постигнем това? Поетапно. В началото, човек нищо не знае – като дете, което започва да расте. После, по малко започват да му обясняват и той постига все повече и повече. В крайна сметка, всичко зависи от обкръжението, от обясненията, от усилията, които полагат в неговото възпитание, и от собствените му усилия, когато се упражнява чрез поставените му задачи.

Всъщност, учат човека да се намира в обкръжение и правилно да го използва, съгласно принципа: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като добавка”. Човекът разкрива злото начало именно в обкръжението – друга възможност няма.

А освен това, за тази цел има нужда от Тора, в качеството й на „добавка”, т.е. светлината, връщаща към Източника. Защото, именно спрямо светлината, човекът усеща злото. Светлината проявява моите съсъди и от нея изисквам да ги поправи. А след това, същата светлина ще ги напълни.

Така поетапно, човекът стига до поправянето.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 27.06.2011

[46610]

Физически съм в групата. А с душата си?

Въпрос: Вярно ли е, че можем да осъзнаем злото само след минаването на махсома? Какво да правя дотогава?

Отговор: Всяко стъпало има свое замерване, свои стандарти и критерии. Точно така, по различен начин съм оценявал себе си на четири, пет, шест, седем години.

Дори сега, имам възможност да осъзная злото. Физически се намирам в групата. Но дали се намирам в нея с душата си? Не. До какво ще доведе това състояние? Какво ще се случи с мен? Защото така няма да постигна духовното. Лоша работа. Жалко за пропиляното време, за живота, от който нищо няма да спечеля.

И тогава започвам да ненавиждам онова, което ми пречи да се съединя с другите – това, което ме отличава от другарите.

Разбира се, всичко се случва в егоизма, в получаващото желание, което иска да получи духовното, за да не изпусне нищо от живота. Но това ще ме отведе до правилното егоистично състояние ло-лишма и тогава, въздействието на светлината го превръща в алтруистичното състояние лишма.

Така или иначе, тук също присъства срамът. Първо се срамувам от възможното изобличаване в кражба, после забелязвам, че не си струва да крада – поне, не винаги. И в крайна сметка се променям вътрешно така, че не ми трябва нищо от никого. Искам само да отдавам. Такъв стремеж имам и се чувствам добре от него.

Прекрасно е – и именно това е лишма, в която вече е заложено желанието за отдаване, действието по отдаването. Разбира се, съществува и компенсация – хубавото усещане. Така се присъединяваме към доброто и повече от това не искаме.

А на следващия етап, светлината, дори без знанието на човека, го връща към Източника – и той действително се съединява с Добрия и Творящия добро.

По този начин, първо се присъединявам към доброто, от което аз самият се чувствам добре, а след това, преминавам към истинското отдаване на Твореца.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 26.06.2011

[46506]