Entries in the '' Категория

Над вълните

каббалист Михаэль ЛайтманНа духовния път е неизбежно редуването на пустота и напълване, иначе творението би останло без усещания.

Но аз преминавам през тези цикли целенасочено. Всички те ме приближават до крайното състояние, в което съм включен в абсолютно добро.

В края на пътя аз ще постигна това добро, но до тогава трябва да премина през напълно противоположни състояния в своите усещания. Понякога се чувствам добре, а понякога зле. Какво трябва да направя? Може ли Творецът действително да люлее махалото, желайки непрекъснато да ме хвърля в топлото и после в студеното?

Не. Той иска да ме издигне над моите усещания – и над лошите, и над добрите – за да не завися от тях. Състоянията на моя земен, материален живот, страданията или радостта на моята “плът”, т.е. на моите желания, трябва да бъдат целенасочени. Посоката към целта е винаги добра.

Това е абсолютно добро. Аз не чакам да дойде финалната лента, а непрекъснато се издигам към нея, удържайки се с вяра над знанието. Тогава доброто и злото са благотворни и аз съм напълно независим от състоянията, които се прокрадват към мен.

Ние не трябва да достигнем до това в края на пътя, а изначално. По същия начин и детето отива всеки ден на училище. Но за разлика от детето, ние се издигаме до място, в което можем да видим целта и да разберем, че това е благотворно за нас. Нищо не е случайно, природата е абсолютна и всичко в нея е предназначено да доведе частите на творението до крайната цел.

Ако се свържем с целта, то дори когато най-лошите неща ни се изпречат на пътя, не ще ги възприемем като зло. Няма нищо лошо. В следващия момент това усещане се сменя с добро, но тогава също не искаме да се потопим в доброто усещане над главите си. Ние искаме да се радваме и да бъдем щастливи, защото продължаваме към целта – над всичките лоши и добри неща в равна степен. Това е правилното възпитание.

Човечеството не ще може да помръдне напред освен ако не получи обяснение на общата картина: ние преминаваме през определен процес и без значение какво се случва, ние трябва да се държим за целта. В този случай, всички вълни ще дойдат към нас по мирен път и всичко ще ни бъде в помощ.

От урок на тема “Принципи на единното възпитание”, 25.03.2011

[39428]

Светлината е толкова непостижима по същност

”Учението за Десетте Сфирот”, ч.1, ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 14: Какво е това разпространение на светлината (итпаштут)?

Светлината, излизаща от същността на Твореца и влизаща в творението, се нарича „разпространяваща се” светлина. Всъщност това не влияе на висшата светлина, подобно на запалването на една свещ от друга, което не нанася вреда на първата свещ, а се нарича така само заради възприятието на самото творение.

Не съществуват никакви различни светлини, намиращи се в Твореца или в творението. Светлината сама по себе си въобще не съществува. Светлина се нарича впечатлението на творението от вече намиращото се в него от по-рано напълване.

И когато то изведнъж започва да усеща това напълване по някакъв определен начин, се смята, че в него влиза светлина. Светлината ни свети толкова, колкото ние реагираме на нея – в мярата на нашите способности да я усетим. А ако не сме способни на това, то се смята, че в нас няма светлина и светлината гасне и си заминава.

Става дума за светлините, които сякаш влизат и излизат, за светлините, които ”разлюляват” съсъдите, извършват някакви действия. Но всъщност светлината не променя своето въздействие върху желанието. Самите желания са така организирани, че в тях постоянно се променят информационните гени (решимот) на фона на постоянната светлина. И затова желанието, съсъдът реагира по различен начин и усеща сякаш светлината протича през него, променя се, възбужда се, излиза извън него.

Всичко това е следствие на нашето неправилно възприемане на реалността, което ще ни съпровожда до самия край на поправянето (Гмар тикун). Винаги ще ни се струва, че промените стават някъде навън. Точно така, както си представяме този свят намиращ се някъде извън нас – независимо, че той е вътре в нас.

Точно така е и по отношение на светлината – ние казваме, че сякаш светлината действа извън нас, вместо да кажем, че в нас работят информационните гении, които през цялото време се променят, един след друг. И благодарение на тези нови гени аз усещам светлината – т.е. реагирам на нея по новому.

А в самата светлина не стават никакви промени, тя е съвършено непроменяща се. Няма разлагане на 5 или 10 светлини, влизане или излизане – всичко това съществува единствено във възприятието на съсъда, от мярката на неговите впечатления, които го напълват. Това усещане на творението за напълване се нарича ”светлина”. Става дума единствено за материята и формата, облечена в материята. Материята – това е желанието да се насладиш. А формата, облечена в материя, ние наричаме ”светлина”, ”свойства”. Освен за тези две понятия, за друго не говорим – нито за абстрактната форма, нито за същността.

Тоест светлината – това е впечатлението на съсъда от някакво неизвестно напълване. А откъде съсъда знае, че в него има нещо? По резултатите…

Така е и в нашия свят, ако аз изведнъж вдигна температура, отивам на доктор и той ми казва, че в мен има някакъв вирус. Но откъде той знае какво ми е? Той се ръководи от външните симптоми, които му показват вътрешното състояние, т.е. вътрешните процеси.

От урок по ”Учението за десетте Сфирот”, 20.06.2011

[46732]

Да получиш светлина, за да се просветиш

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да не се залъгваш, че се придвижваш към целта, а реално да оцениш своя напредък?

Отговор: Не е във възможностите ти да оцениш реално своя напредък, ако нямаш на разположение никакво средство за измерването му. Докато все още не се намираш в духовния свят, не можеш да разбереш с какво разполагаш. Нима едно дете разбира дали си играе с играчки или всичко това е наистина?

А възрастният, който работи в някакво голяма фирма, в научна лаборатория или в огромна социална система и се чувства велик, значим, че прави нещо сериозно, не осъзнава, че се намира на мъничка планета някъде в края на неголяма галактика, загубена във Вселената. Всеки усеща мястото си според степента си.

Въпросът е в това, как в рамките на нашето духовно стъпало да получим порция светлина, според която да можем да се проверим. Нека това бъде една не абсолютна оценка, каквато би била спрямо крайното, напълно поправено състояние (такава не може да се направи преди края на поправянето), но ние ще се придвижим постепенно към нея по «дясната» и «лявата» линия. И ориентирайки се по тези впечатления  «ляво» и «дясно», ще можем правилно да се уравновесим в средната линия.

От урок по статия на Рабаш, 28.04.2011

[46789]

Мигриращият колапс

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: ОЕСР: Националният егоизъм вреди на глобалната икономика, страните недооценят закона за всемирното разрушение. Много национални институти и международни организации и тяхната силна бюрокрация препятстват ефективното противодействие на кризата.

Настъпва времето на залез на институтите с колективно действие, такива като ООН, МВФ и ЕС. Трябва да се случи много силно сътресение в страните, за да обединят усилията си. Интересите в „двайсетте“ са разнородни, засега всички ги движи националният егоизъм.

Реплика: Със силови методи, както в СССР, или с прости колективни усилия, егоизмът не може да бъде преодолян. Нужна е светлината, която го е породила, за да го поправи в противоположното му свойство за отдаване, взаимодействие, взаимна отстъпка. Но постепенно природата ще ни принуди към това, чак до постигане любов към ближния, а методиката на кабала ще помогне да се предизвика поправящата светлина – и постигане на обща хармония.

[46861]

Реалност от ударите на светлината

каббалист Михаэль ЛайтманНие сме желанието за наслаждение, което чувства себе си съществуващо, получавайки слаби „убождания“ от удрящата се в него светлина. Тези слаби удари създават в нас възприятието на реалността, рисуват ни картината на действителността, в която усещаме обкръжаващите ни хора, въздуха, света и самите себе си.

Всичко това възниква от малките удари, които нашето желание за наслаждение усеща в себе си. И тогава то получава такова впечатление, сякаш съществуват то и обкръжаващата го реалност. Ако желанието не беше получило тези малки „убождания“, биещи по него, то не би усещало нито себе си, нито своята реалност, нито обкръжаващата го среда. Така то съществува. И няма нищо освен това: желание за наслаждение, получаващо малки удари от светлината.

Най-малките удари светлина създават в желанието наслаждения, без всякаква осъзната реакция от негова страна – това е нашето състояние.

Ако желанието вече е способно да развива реакция на висшата светлина, т.е. започне по-ясно да усеща тези удари, да повишава чувствителността си към тях – не желае да ги получава, съпротивлява им се, възнамерява по някакъв начин да отблъсне светлината обратно, да отговори на насрещния удар – това се нарича „екран“.

Тогава за сметка на моето съпротивление, противодействие и сблъскване, аз започвам да разбирам Кой ми причинява това, защо, какво иска Той от мен, какво мога да постигна чрез това. В това се състои цялата ни работа: желание за наслаждение и удари, сблъсъци със светлината.

От урок по статия на Рабаш, 24.06.2011

[46823]

Разрез на моето аз

Бидейки даващ, аз ставам подобен на Зеир Анпин, който напълва Малхут, и придобивам от висшия – от Бина двойно: за себе си и за другите. Аз се напълвам от разкриващите се желания на другите, придобивам потребностите на всички, безкрайното духовно желание. Това е и моят съсъд.

А самият аз като Зеир Анпин съм само точка, свързваща Бина и това желание. Аз съм разрезът между тях. Но разрезът си представям само сега. Защото в нисшите има желания, а във висшия – светлина. По такъв начин „разрезът“ е моето намерение. Посредством техните желания и неговите светлини разширявам своята точка, поглъщайки всички светлини и всички желания.

Така се създава нов съсъд, какъвто не е имало преди. А в мен е имало само точка, подготвителната основа – игленото ухо, през което влизаме в новия свят, в съсъда на Безкрайността.

Само по себе си, получаващото желание не е съсъд. А светлината е просто светлина. Когато открия за себе си света на Безкрайността, съществуващ сякаш и по-рано, или се връщам в третото (то е първоначалното) състояние – на мен ми се разкрива нов съсъд, 620 пъти по-голям от предишния. Защото аз самият съм придобил за тази цел и желанието, и светлината. Моят съсъд сега е 620-кратен коефициент. Той – това съм аз.

От урок по статията „Даряването на Тора“, 27.06.2011

[46771]

Среден род

Съобщение на Associated Press: В детската градина „Egalia“ в Швеция се обръщат еднакво към децата от двата пола, не ”тя” и ”той”, а използват безполовото определение ”то”. Тази дума я няма в Шведския език, но тя се използва от жаргона на хомосексуалистите и феминистките.

За да не попадат децата под лоши стереотипи особено щателно се подбират детските книги и играчки.

Това дава възможност на децата да бъдат такива, каквито искат да бъдат, за да не се образуват бариери между мъжките и женските занимания.

В детската градина „Egalia“ чакат на дълга опашка. Задачата на учебното заведение е – да създаде търпима обстановка по отношение на лесбийките, хомосексуалистите, транссексуалните и бисексуалните. Такива приказки като „Дюймовочка“, „Белоснежка“ в градината са изключени.

Реплика: Ние всички се намираме в среда, която се нарича ”Природа”. Ние почти нищо не знаем за нейните закони, за причините и целите ѝ за нашето съществувание. Само от нашите наблюдения и знания ние виждаме, че всичко се намира в причинно-следствено развитие, и няма нищо случайно или излишно. А който не смята така, проявява своето незнание на природните закони.

Затова, на нас ни остава само да изучаваме природните закони и да ги изпълняваме – в това е залога на нашето щастливо бъдеще. Нарушаването на естественото съотношение на половете ще развие огромно страдание сред децата, когато пораснат, проблеми с половата и социалната идентификация.

[46852]

Ежедневната работа

каббалист Михаэль ЛайтманСутрешен урок в Москва

Въпрос: Последните три конгреса в Италия, Испания и Москва бяха специални. Какво  трябва да прави групата сега?

Отговор: Краят на конгреса означава, че сега трябва да се издигнем до нивото на конгреса в нашето „ежедневно” състояние. Ние като че ли сме издърпали себе си нагоре по лост и сега трябва да останем върху него на краката си.

С други думи, сложили сме стълба към следващото стъпало и сме се изкачили до върха. Това е моето сегашно състояние:

Ние положихме усилия по време на конгреса и едва се изкачихме. И сега трябва да се изправим на това стъпало – всички заедно.

Това е нашата ежедневна работа до следващия конгрес. Веднага след като се изправим, веднага след като овладеем това стъпало, ние ще сме готови за него.

Ние не трябва да го провеждаме автоматично, просто да поставим отметка на дата след един/ два месеца. Може би това ще назрее след седмица или две, или напротив, след половин година; всичко зависи от това, колко бързо ние ще реализираме и усвоим потенциала за нашето издигане към върха. Всеки трябва да усвои това в себе си.

Когато бях на конгреса, цялото изкачване беше въплътено за мен в световната ни група. Аз се обединих с другарите и чрез това обединение се издигнах по-високо.

Обаче това се случва под влиянието на комуникацията, на обществото, на външното обкръжение. Аз се почувствах готов да се слея с тях, да съм заедно с тях.  Поне имаше такива минути, а може би и часове.

Сега, без влиянието на другарите, аз трябва да направя това вътре в себе си: да стана от коленете си и да застана на крака. Това е сериозна и усърдна работа, когато усещам, че заряда, получен от другарите, живее в мен, помага ми с моята и със световната група в разпространението и в ученето, и през цялото време ми дава сила, така че да действам заедно с тях.

Обединението, което се случи там, на конгреса, под външното влияние, трябва да бъде отразено в моята реализация.

От урок по статия на Рабаша, 16.06.2011

[45687]

Раздвоението е относително, а истината е единствена

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какъв урок трябва да си вземем за своята работа от това, че реалността е относителна?

Отговор: Реалността е относителна по отношение на човека, който я постига. Сега разкривам някаква реалност, която ми се представя в моето желание и се нарича „мой свят”.

В моя свят съществува скриване „отгоре надолу”, разкривано от мен и моето постижение „отдолу нагоре”. Това раздвоение ме задължава да постигна такова състояние, при което движението „отгоре надолу” да се съедини с движението „отдолу нагоре” в едно цяло на колкото може по-голяма дълбочина.

Тоест трябва да се стремя моето отношение към Твореца долу да бъде същото като отношението на Твореца към мен отгоре. Както е в примера с госта и стопанина. Ако ние напълно се изравним, значи сме постигнали най-дълбокото съединяване – Малхут на света на Безкрайността.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 27.06.2011

[46658]

Моята роля в групата

laкаббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Коя роля трябва да играя в групата – на Зеир Анпин или на Малхут? Или и двете?

Отговор: Трябва да напълвам другарите с всички сили. Защото това е главната заповед на Тора: „Възлюби ближния като себе си”. Аз не съм Малхут, а Зеир Анпин. Искам само едно: да получавам от всички желания и да ги напълвам.

А кой тогава представлява Малхут? Аз играя ралята на Малхут пред групата, за да получа от другарите сили за отдаване. Това вече е друг канал за взаимна връзка. Получавам от тях сили, за да бъда даващ, а след това се издигам над тях, за да им отдавам. По същия начин си взаимодействат клетките на тялото – всяка получава от другите и им отдава.

От урока по статията „Даряването на Тора”, 27.06.2011

[46767]

Какво представлява кризата?

каббалист Михаэль ЛайтманКриза (др. гр. κρίσις – решение, повратна точка) – завой, време на преходно състояние, пречупване, състояние, при което наличните средства за достигане на целите стават неадекватни и като следствие възникват непредсказуеми ситуации и проблеми.

Тоест кризата не е състояние на колапс (крах), а повратен момент  към ново състояние. Проблемът е в това, че човечеството не вижда кое е това ново състояние.

[46691]

Разширяване в отдаването

Въпрос: Аз се обръщам към Твореца, за да ми помогне Той в отдаването на ближния. Не трябва ли да се опише това на по-научен език? Защото „Творецът“, по своята същност е законът на природата…

Отговор: Както знаем, Малхут трябва да се отмени пред Зеир Анпин. Тогава З“А приема нейното желание, и техните желания заедно се издигат към майката – към Бина. В отговор, тя трябва да даде на Зеир Анпин възрастното състояние (за да стане той голям), а също и светлина за Малхут.

Ето какво постига даващият. Ако някога наистина поискаш да извършиш отдаване на другаря, то ще получиш двойно. Това, което му даваш, в теб самия ще създаде възрастно състояние, висок статус, за да породиш стъпалото на другаря си и да му го дадеш.

За него ще бъдеш духовно велик – ще бъдеш даващ. В тази роля, от него получаваш нови желания, а свише – напълване. Именно по този начин, ти се „раздуваш“ всеки път все повече и повече, получавайки желанията на другите и светлина свише.

Ето какво означава да бъдеш даващ. Но ти се „раздуваш“ в своите съсъди на отдаването – именно тук се крие психологическото преобръщане. Как може да се разширяваш в отдаването? Къде тук е печалбата? Как аз напълвам себе си? С какво се препълвам?

Такъв е нашият проблем: ние не чувстваме голяма изгода в съсъдите на отдаването. Но от чертежа, това е очевидно.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 27.06.2011

[46614]

Да разбера как се строи идеологията на промяната

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (С. Миронов, председател на съвета на федерацията РФ): Философите на всички времена са търсили отговор на въпроса „Какво е човека?“ Трябва да отидем към самите основи на битието – към човека. Ако искаш светът да се измени в желаната от тебе посока – измени сам себе си.

Главното е разширяването на възможностите за самореализация на човека, неговата свобода на избора. Ние внимателно следим философските дискусии в съвременния свят. В условията на световна финансова криза и резки изменения в икономиката за нас е важно да разберем как се строи идеологията на промяната.

Сегашната криза е социална и едва след това е икономическа и финансова. Традиционните мисловни схеми не са способни да обяснят случващите се трансформации. Нужни са нови интелектуални практики.

Реплика: Да се разбере как се строи идеологията на промяната е невъзможно без да се разбере целта на природата. Тъй като всяко действие ще се познае именно по неговия край, по целта. Именно от крайното състояние се разбира цялата необходимост в именно такова причинно-следственно развитие.

Затова, дори и да се говори за нуждата от поправяне на егоизма на човек, като основно негово зло, човек, който не е постигнал целта, не ще може да опише метода за неговото поправяне.

[46782]

Неутралната зона

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Говорим много за светлината и съсъда, но почти не разбираме точката на собственото ни Аз, която лежи между тях. Какво представлява тя?

Отговор: Моето Аз съществува само като точка на избора и нищо повече. Всичко останало се присъединява към нея, когато тя получи желание от другите и напълване от Твореца.

Тази точка е като езичето на везната, момента на избора, разрез, средната третина на Теферет. Към нищо не се отнася: нито към получаването, нито към отдаването.

Горната третина на Теферет се отнася към висшето, към свойствата на Твореца, а долната третина – към желанията за получаване, към творението. По средата сякаш няма нищо – неутрална територия.

Въпрос: И все пак – какво има там? Изборът все пак се осъществява по някакви критерии?!

Отговор: Достигнал до тук, ти разбираш: тази точка направо „виси във въздуха“. От нея ти израстваш като духовен човек, това е началната точка, намираща се по средата между светлината, съществуваща от съществуващото, и желанието, съществуващо от нищото. Чудото на сътворението.

Ние достигаме тази точка, когато започнем да присъединяваме към нея всички желания и всички светлини. Тогава, извършвайки действие над тези желания и светлини, аз постигам тази точка, поради която действам. Тя идва не от светлината и не от съсъдите, а от същността на Твореца.

От урок по статията „Даряването на Тора“, 27.06.2011

[46763]