Когато човекът започне да придобива формата на светлината, вижда, че целият свят, който му се е струвал външен – това са неговите собствени желания, които е необходимо да присъедини към себе си с любов.

Защото ще узнае, че те са се отделили от него в резултат на разбиването. А присъединявайки ги обратно, той разкрива в тези желания свойството отдаване и тогава в тях се разкрива Творецът, светлината.

И сега той вижда как светлината играе с него, „води” диалог, пробуждайки се ту повече, ту по-малко. А в съответствие с това, за човека е необходимо да се научи какво е свойството отдаване.

Когато получава повече светлина, той трябва да благодари, че Творецът се е разкрил. А когато светлината стане по-малко – трябва да благодари, че има възможност да бъде в по-голямо отдаване и, получавайки по-малко от преди, да не намалява своята благодарност и да се отнася към Твореца без каквато и да е промяна, независимо от това, колко светлина, яснота, разкриване получава.

Благодарение на тези подеми и падения, той започва да се учи как да остане в отдаването, независимо от това, доколко силно се разкрива в него светлината, което се нарича: „да благодариш за лошото като за добро”. И дори нещо повече – той благодари, че го изхвърлят от духовното, защото именно „от тези излизания ще излезе Тора”, и благодарение на тях напредва.

Егоистичното желание расте и дава на човека усещане за отдалечаване от Твореца – тоест възможност да се приближи към Него. Вместо да напредва за сметка на усилването на светлината, сега той може да напредне за сметка на нарастването на своите отдаващи желания.

Така човек разкрива висшата светлина и постоянно се намира „в разговор” с нея, в различни отношения, докато не разкрие напълно целия свой духовен съсъд.

От урока по статия на Рабаш, 15.07.2011

[48260]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →