Четири имена на човека

От книгата „Източник на жива вода” (Тице, гл.21)

С четири имена, съгласно своите дела, се нарича човекът: адам, иш, гевер и енош.

Енош (אנוש) – показва ниската, най-малка степен. През целия си живот такъв човек преследва телесните въжделения като забравя за източника на своята душа, откъде е тя и къде в резултат се връща. И се нарича „енош” от казаното: „Бог ми е дал да забравя (нашани)” (Тора, Берешит, 41:51). Тъй като е забравил за своя край.

Гевер – който преодолява малко (митгабер) и не следва въжделението като животно, а се задоволява с това, което намира. Но все пак, се ограничава не поради трепета пред Твореца, а като разбира, че човек трябва да бъде висше животно, да не следва позивите на телесните желания. И се нарича „гевер”, тъй като малко преодолява лошото въжделение. Обаче, това е недостатъчно за обличането на светлината в него, понеже не се устремява към Твореца: „Кога ще видя лика на Твореца, за да Му доставя удоволствие на дело?”

Иш – следващата степен на развитието. При него има намек за единството на Твореца със свойствата, с които е сътворен светът. Това показва криещото се в човека добро, поради което неговата душа желае учението на Твореца и спазването на Неговия съюз, за да се слее със светлината на живота и да Му достави удоволствие. Но все още в него „гори” егоизмът, отбиващ го от пътя към Твореца.

Адам – най-висшата степен, от думите „да се уподобя на висшето (едам ле-елийон)” (Праотци. Исаия, 14:14). Такъв човек вече напълно е излязъл от трите нисши категории, в които е подобен на животното, и се слива с Твореца. Той обединява своите помисли, думи, дела и движения, явни и скрити, в единство с Твореца, истинско и искрено, без всякакви странични мисли.

[49307]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: