”Учението за Десетте Сфирот”, ч. 1,” Въпроси и отговори за смисъла на  термините”.

Въпрос 39: Какво е това централна точка (некуда емцаит)?

Централна точка: Четвъртата степен, която в Безкрайността се нарича така, защото е единна с Безкрайността.

Ние започваме да усещаме себе си,  своето съществуване, едва когато достигнем до четвъртата степен. Така, че ние можем да го усетим само в контраста с противоположното – с висшия корен.

Това усещане се разкрива в последната четвърта степен на четвъртия стадий (бхина далет де далет). Защото четвъртия стадий е желанието да се насладиш, започващо да познава себе си. И в него самото трябва да се разкрият всичките предходни степени.

Степените 0-1-2-3 се отделят от корена и се изграждат вътре в четвъртата степен. И тогава последната четвърта степен приема опита на предхождащите я и относително тях т.е. постижението на онова, което прави с нея висшия, тя разкрива себе си и своето отношение към Него.

Тази четвърта степен на четвъртия стадий ни се разкрива като желание да се насладим. В своята горна част тази степен стига до разбиране и постигане на корена, а в долната и част, там се проявява нейното собствено отношение, реакция на разкриване на отношенията на Твореца към нея. И тази реакция е усещането на срам, който я кара да направи първото съкращаване (цимцум алеф). Но както е написано, тази степен се нарича централна точка ”по причина на нейното единство със светлината на Безкрайността.” – т.е. в нея се разкрива цялата светлина на Безкрайността дотогава, докато тя изпитва срам и решава да направи съкращаване.

Всичко това е съсредоточено вътре в четвъртата степен (далет) – на разреза, на който завършва нейната горна част. Онази част, в която усеща отношението на създателя към нея и затова се прилепя към Него – т.е. включва се в Него и отменя себе си пред тази светлина с любовта на Твореца.

Това става точно на границата, след която започва долната част и новото разкриване. В състояние на своето сливане с Твореца, в което тя постига своето пълно сливане със светлината и преданост към Него, с цялото си сърце и душа, със силата на своята природа, в самата дълбочина на това сливане тя изведнъж разкрива такова свойство в Твореца, към което не може да се прилепи. Защото сега тя не се прилепя към самия Творец, а към онова напълване, което получава от Него. И затова тя усеща тяхното съединяване като несъвършено. В Създателя има още едно свойство – на отдаващия, а към него тя не е способна да се присъедини. И затова тя започва да изпитва срам. В самата дълбочина на своята привързаност и зависимост от Него, както новороденото, бозаещо от майка си тя открива, че Той и е напълно противоположен.

И това предизвиква в нея страшен срам, защото тя се намира направо вътре в Създателя, в най-тясна връзка с Него. Това усещани за срам построява в нея четири обратни степени в които тя решава, какво да прави с тези несъответствия. И достига от усещането за срам към неговата четвърта степен, което идва от корена до решението да се съкрати и повече да не получава светлина.

А сега тя започва да търси начин, как да постигне сливане при условията на равенство и подобие по свойства, а не с цената на това да отмени себе си и да стане напълно получаваща.

Това се явява централна точка – онази която е била абсолютно слята с Твореца, преди да се е разгорял в нея срама и да се осъществят останалите действия.

От урока ” Учението за Десетте Сфирот”, 27.06.2011

[47111]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →