Въпрос: В какво се състои свободата на избора? Откъде човек може да знае какво да избере между две възможности?

Отговор: Пред човека няма две възможности –  има само една. Ние не стоим на кръстопът, където трябва да решим накъде да завием – надясно или наляво. Няма такова нещо! Аз се намирам на право шосе и мога само или да ускоря своето придвижване, или да не го направя.

Ако се придвижвам много бавно, то всеки миг получавам удари от друсането по неравното, разбито шосе, с дупки по пътя, където от всички страни могат да ме нападнат диви животни, където ме чакат страшно много проблеми и даже войни.

Или мога да взема вертолет и да летя над това шосе. Това зависи от мен.

Но посоката си остава същата, ние достигаме една и съща цел. И макар да се говори, че човек може да се отклони от пътя, всъщност се има предвид не отклоняване от самото шосе, а отказ да се движиш бързо, подтикнат от собствен мотив.

Тогава ти вървиш съгласно двигателя на програмата на творението,  което се нарича “в своето време” (“беито”) и на всяка крачка получаваш проблеми, удари, войни, беди, болести и кризи – всичко, произтичащо в нашия живот чрез всевъзможните проявления на желанието за наслаждение.

Защото то трябва да ти покаже всичките тези проблеми, защото от отчаяние и страдание ти си “очистил” егото и не би искал наслаждения в такива състояния. Това е достатъчно, за да поправиш егото на тази първа степен – животинското ниво.

Въпрос: Как човекът може да провери дали не е паднал от хеликоптера отново на пътя?

Отговор: Преди всичко, той усеща това по пробуждането си, по въодушевлението, стремежа към целта. Нека провери дали в него “гори” усещането за важността на връзката с групата – единственото средство за придвижването,  работи ли той в името на това, използва ли правилно всички дадени му средства: учителя, групата, книгите.

От урок по статия на Рабаш, 24.06.2011

[47037]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →