„Учение за Десетте Сфирот”, ч.1. Въпроси и отговори за смисъла на термините.

Въпрос 5. Какво е това светлината Хохма (ор хохма)?

Светлината Хохма е светлина, която влиза в творението при първото разпространение на пряката светлина и се явява основата на живота и същността на творението.

От страна на Твореца, творението завършва в четвъртия стадий от разпространението на пряката светлина, Малхут на света на Безкрайността. Т.е., Той създава точка от „нищото” (еш ми аин), която се развива в четири стадия под въздействието на обкръжаващата я висша светлина.

Въздействието на Твореца върху точката на творението се нарича нулев стадий, Кетер. А вътре в тази точка преминават 1-2-3-4 стадия на развитие. Последният, четвърти стадий от развитието на точката „от нищото” става под въздействието на светлината, наречена Малхут на света на Безкрайността. Това е, което Творецът е искал да даде на творението, за да развие желанието за наслаждение в тази точка, до такова възприятие, усещане на светлината, отношението на Даващия към нея, което се нарича „безкраен”.

Разбира се, че тук става дума не за физически разстояния, а за качествени определения, за вътрешната същност на тази точка. Сега тя възприема и усеща Твореца, поема го вътре в себе си без ограничения, което се нарича безкрайност, безграничност.

Всичко, което Творецът иска да даде, благодарение на своите качества на Добър и творящ благо – тази точка, творението приема изцяло и без всякакви ограничения от своя страна. А всичко, което става по-нататък, вече е реакция на творението, което с помоща на Твореца достига такова високо, съвършено и прекрасно развитие.

И сега, приемайки всичко, което му дава Творецът, творението започва вътрешно да се променя и вече, от своя страна, реагира на тази светлина, която го напълва. Т.е., това е реакцията на госта за всичкото добро, което е усетил в отношението на Домакина към него и подареното му от Него напълване. И сега трябва да отговори на това напълване и разкритата му любов.

Това все още не завършва състоянието на Малхут на света на Безкрайността, макар че от страна на Твореца работата е завършена. Но сега творението строи в себе си всякакви екрани и скривания, отблъсква угощението, желае да скрие от себе си отношението на Домакина дотогава, докато не се постигне взаимност.

Всичко това става вече вътре в госта, а Домакинът, като че ли не знае нищо за това. Гостът се отказва и съгласява, поставя различни условия, при които е готов да приеме угощението на Домакина. Всичко, което става по-долу от Малхут на света на Безкрайността – това е вътрешното развитие на творението, желаещо да се сравни с Твореца.

Затова „светлината Хохма е светлина, която влиза в творението при първото разпространение на пряката светлина” – т.е., първото пряко въздействие на обкръжаващата светлина, която се усеща от творението.

Защото, всичко се намира в тази висша светлина, но според степента на своето развитие творението усеща, като че ли светлината променя въздействието си върху него. И самото първо въздействие на висшата светлина върху творението, което „се явява основата на живота и същност на творението” – се нарича светлината Хохма. Това е нещото, което напълва творението и се усеща от него като светлината на живота. Тоест, аз стоя пред Домакина и преди всичко виждам на масата цялата „храна” – източникът на живота. Без това аз не мога да съществувам, ще загина.

Но след това, когато получа тази храна и започна да живея (както се казва „Без мъка няма Тора”), аз вече мога да правя разчети за своето получаване. Затова светлината Хохма се нарича основа на живота и открито или скрито присъства във всички взаимни действия между Твореца и творението.

Дори, когато се говори за състояние, в което има една светлина Хасадим и никакво получаване, то това се нарича „почти” да се отдели от светлината Хохма. Не съвсем да се отдели от получаването, а „почти”. Така е и в нашия живот – до определена граница, до необходимото минимално ниво, което „ не се порицава и не се възхвалява”, защото е нужно само за поддържането на съществуването. Това е мярката за жизнено необходимото получаване, определяно от самото творение.

От урок по „Учението за Десетте Сфирот“, 19.06.2011

[45803]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →