Баал а-Сулам, “Един закон”: Първото и единствено средство, което със сигурност води към алтруистично намерение, се състои в поемането на отговорност да не работиш за своя полза, освен ако не се отнася за насъщни нужди, необходими за съществуването.

А през останало време нека човек работи за обществото, да спасява угнетените, за ползата на всяко същество по света, нуждаещо се от спасение и благо.

С такива стегнати, но точни думи Баал а-Сулам ни обяснява под каква форма трябва да съществува света. И ние вече сме застанали на този път: светът е взаимосвързан във всичките си части и преживява глобална криза.

Преди почти сто години Баал а-Сулам е писал, че човечеството е станало едно семейство, в което всички зависят един от другиго. Тогава все още не сме обръщали внимание на това, но сега го виждаме пред носа си и след многобройни кризи с голямо закъснение започваме да осъзнаваме ситуацията. От нас тепърва ще се изискват огромни усилия, за да поправим дефектите и в частност тази ужасна форма на човешките взаимоотношения, която ни е присъща днес.

Досега, четейки думите на Баал а-Сулам, сме ги възприемали като фантастика, като нещо нереално. Би ни се искало той да ни беше разкрил поне половината, поне една четвърт от реалността, за да не ни се струва толкова кошмарна и неприемлива, за да може да я «смелим», правейки я по-добра, с различни подправки. И все пак ни се разкрива много сурова, обратна на природата ни картина, която ни поставя неизбежно условие: “Искате или не, тук ще бъде или мястото на вашето погребение, или мястото на вашия вечен живот. Едно от двете. Изборът е оставен на вас”.

В нашия свят на практика трябва да реализираме принципа на любовта към ближния, както към себе си. Всичко, което ни е възложено, се свежда само до едно действие – да придобиеш практическо, пълно, съвершено отдаване, изливащо се от всеки по целия свят. А за себе си човек в крайна сметка ще трябва да получава само това, което е необходимо за съществуване. Според степента си на развитие, ще си избира какво за него е насъщно, а всичко останало ще обръща навън – за другите.

Навремето попитахме Рабаш как можем да проверяваме правилно ли правим тази сметка? Той даде изключителен съвет: ако с радост би се лишил и от насъщното – значи това е то. Ако не искаш нищо за себе си – нито вода, нито храна, нито жилище – ако искаш само да отдаваш като ангел, като сила откъсната от тялото и се радваш на това, тогава си стигнал до правилното решение, и можеш да получаваш необходимото от света.

В такъв случай ти няма да прекалиш и ще получиш само наистина необходими неща, защото ти няма да изпитваш радост от тяхното получаване. Напротив, с радост би се избавил от тях, ала не можеш, тъй като са ти необходими, за да извършваш отдаване. На теб ти трябват храна, вода, дрехи, дом и други подобни неща.

Това е много трудно условие и хората, разбира се, веднага искат да го “скатаят настрана” като неизпълнимо. Понеже в такова съществувание не виждаме живот – по-скоро бихме умряли. Как може да извършваш отдаване към всички, а за себе си да взимаш само насъщното? С какво да живееш тогава? С какво да напълваш егото си? Та нали то си остава в нас.

И наистина, от теб не се иска да живееш като животно и да пасеш ,без да изпитваш необходимост от нищо друго. Напротив, ти трябва да станеш човек – да освободиш цялото си огромно его за благото на другите, да го накараш да служи на другите.

Какво ще получа в замяна? Как ще съумея да работя за отдаване? Моето егоистично желание е като машина, способна да работи само с гориво. Мога да поискам да ощастливя целия свят, но какво ще получа от това? За добро възнаграждение ще дам на хората всичко, което имам. Но какво е възнаграждението?

Сега трябва да разберем, че кабала е наука, физика на духовния свят и затова не се занимава с фантазии. За нас в действителност е приготвено гориво, възнаграждение – такова, заради което си струва да се работи за отдаване и да се напълва целия свят.

Нашето възнаграждение е в постигането на Даващия. Нищо друго няма в света, и това е, което ще получим. И  означава, че сме длъжни да работим заради неговото постигане.

Но всъщност това е най-висшата награда от всички възможни: да пребиваваш в сливане и съвършенство с Него, на Неговото стъпало. Той сякаш ми освобождава място до себе си, откъдето отвисоко гледам на останалите: “Горките, колко са жалки и нищожни. Разбира се, аз им помагам, какво да се прави”.

Такова отношение се нарича “ло-лишма”, и за начало е съвсем нормално. Важното е да започнеш от нещо, не бъди мързелив! А накрая ще се пропием от абсолютното отдаване, защото в крайна сметка това е единственият закон, който трябва да изпълним.

От урока по статията ”Един закон”, 29.07.2011

[49676]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →