Кабалистичните текстове са написани на иврит и арамейски, като лицева и обратната страна на един и същи език. Но в действителност, тук езикът няма значение. Всичко може да бъде описано на английски, гръцки или немски – няма никаква разлика кой език използваме.

Няма значение кои символи избираме. Най-важното е те да са подходящи за изразяването на онези свойства, които съществуват на плоскостта на получаването, за да можем с тяхна помощ да издигнем желанието – към желанието за отдаване.

Езикът на клоните не прилича на езиците в този свят. Той изразява желанието с всичките му свойства, тъй като привлича поправящата Светлина, връщаща към източника, и се променя, за да се издигне на следващото стъпало. Езикът означава връзка и в този свят ние го използваме точно така – само че по-просто, по-плоско.

Когато кажа нещо, аз обяснявам връзката си с това понятие: колко го разбирам, чувствам, тревожа се за него. А езикът на клоните не е просто обяснение на моето отношение, а по-скоро е обяснение на подема – на самото действие издигане. Езикът ни учи как от по-нисшето стъпало да се свържем с по-висшето.

Всеки език изразява връзка – няма нищо друго освен връзки. Вселената се състои от много елементи и основното нещо за нас е връзката между всички тях. Цялото ни развитие е посветено на усъвършенстването на връзката. Чрез това се определя цялото напредване.

Всеки път разкриваме все по-истинска връзка между частите на реалността, докато не разкрием света на Безкрайността, в който всички връзки са отворени. Тази връзка се нарича „Творец“ – свойството отдаване, намиращо се между всички части.

От урок по “Учение за десетте Сфирот”, 11.07.2011

[47823]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала | Add Comment →