Разбиване на егоизма

Баал а-Сулам, ”Поръчителство”: Ако част от народа не иска да съблюдава поръчителството и остава потънала в себелюбие, заради нея и останалият народ остава потънал в мръсотия и низост, не намирайки никакъв изход.

Въпрос: Кой може да поправи влечението ми към мръсотията и низостта?

Отговор: Аз действам по отношение на другарите, а те по отношение на мен.

Значи, те ме поправят? Да. А, аз поправям тях? Да. По какъв начин аз поправям себе си? Посредством това, че поправям тях.

Такова поръчителство никой не достига без другите и във всички свои действия зависи от тях и в позитивен, и в негативен смисъл, и в радост, и в беда. Той зависи и от добрите, и от лошите им действия, а те зависят от неговите.

Сега това става реалност, която се проявява в нашия свят по много неприятен начин. В някоя страна се случва нещо лошо и това веднага се усеща в другите държави. От друга страна, ако някъде се случи нещо хубаво, то и с другите ще настъпят промени към по-добро.

Това е истинско ”разбиване” за егоизма ми: аз искам на другите да им е лошо, а на мен да ми е добре, за да може в сравнение с тях аз да съм на печалба, че на тях им е по-зле отколкото на мен – сега вече ми се стопля сърцето. А сега виждаме как интегралността на Природата ни кара да мислим по друг начин. Тя ни учи на това, че никой не може да извлича полза за сметка на другия. Ако на един ще му бъде добре, то така ще им бъде и на другите. Не може да бъде така, че на някой да му е добре, а на друг – зле.

Постепенно се доближаваме до такава картина на света. Виждайки това, което се случва на развитите страни. Една се срутва – останалите не знаят какво да правят и падат с нея. Ние достигнахме до такъв икономически ред, т.е. до такъв егоизъм, че всичко зависи от всички. Това е поръчителство, така се проявява то.

Аз не съм си и мислил, че ще завися, да речем, от Франция. Каква работа имам с Франция? Но сега съм длъжен да се грижа за това, да не се случи там банкрут. Ако Франция банкрутира, то вън от всяко съмнение, след два дни това ще се отрази на моя джоб. При това ще се отрази негативно. Ето, ако аз бях получил изгода – нека да банкрутирам. Но не, това е в моя вреда.

По-рано чуждите беди носеха изгода. Докато светът не се затвори в интегрална система, всички ще действат в собствен интерес, без да се съобразяват с другия. Всяка страна ще се грижи за собствената полза, всеки път сме правили здрава, егоистична сметка за печалба на гърба на другите. Нека дори да призовем на война против тях и да разрушим до основи противниковата страна до основи – толкова по-добре за мен.

Сега бихме искали да продължим в този дух, но не можем. Скоро ще стане ясно, че и война не можем да разпалим. До такава степен зависим един от друг, че нищо не мога да обезпеча за себе си сам. Няма да ми достига това, което руша в другите.

Ето до какво стигнахме. Желаейки доброто на себе си, на народа си, на страната си, с нейните структури и институции, аз съм длъжен да се грижа за благото на всички. Само тогава и на мен самият ще ми бъде добре.

Такъв механизъм действа в отдаване в парцуфим, между хората, между човека и Твореца. Аз съм длъжен да взема желанието на ближния с цел да го напълня и да го поставя в служба като мое желание. Само при условие, че аз го напълвам, грижа се за него, всички изобилия ще дойдат чрез мен и ще се разкрият в мен 620 пъти по-силни.

Светът все още не разбира в каква система влиза. И за да разбере, ние трябва колкото е възможно по-бързо да разкажем на хората за това. Иначе в отчаянието си те все пак ще достигнат до война. Просто няма да имат друг изход.

От урока по статията „Поръчителство“, 17.07.2011

[48384]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: