Проблемът е в това, че постоянно забравяме за Твореца! Разбира се, ние работим в група, защото е написано, че всичко зависи от нея и само там имаме свобода на волята. Само там аз мога да направя това, което зависи от мен.

Другото средство е разпространението. Ние разбираме, че ако разпространяваме нашироко, то се проникваме със стремежа на всички останали, предавайки един на друг желанията.

Но за всички тези действия: в ученето, в разпространението, в групата, ние забравяме, че ги извършваме само заради това, за да доставим удоволствие на Твореца. Ние губим това разбиране в нас. Не Го усещаме и затова сякаш Той не съществува за нас.

Понякога се сещаме за Него и си мислим:”Е, добре, все някой ден ще стигна до това”. Но това не е правилно – аз вече не съм насочен като стрела, право в целта! Всяко мое лично, най-малко усилие, трябва да бъде съпроводено с такова намерение, когато ”крайната цел се състои в първоначалния замисъл”, и аз всичко правя за това, за да доставя удоволствие на Твореца, макар и отначало да не Го усещам и не знам, какво всъщност е Той.

Но през цялото време аз търся, както е казано в Псалмите:”Нощем в леглото си” – лежа на широката страна, в състояние, когато ”главата” и ”краката”(всички сфирот) са на едно ниво и няма нищо, нито чувства, нито разум, в пълен мрак. И въпреки всичко,”търся любов в душата си”.

И макар че аз не знам къде да търся и какво е това, но всеки път си нареждам нарочно да търся, отново и отново, и постепенно започвам да получавам някакво впечатление. И това започва да работи.

Необходимо е да се привлича обкръжаващата светлина имено за това, за да се насочат всички действия за радост на Твореца. Иначе това ще се счита, че си предприел някакво действие и сякаш не си го завършил. То не ти дава нужния резултат.

От урока по статия по книгата “Шамати”, 05.07.2011

[47208]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →