Приятели, включете светлината!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Често говорим, че трябва да играем на правилни отношения в групата. Що за игра е това?

Отговор: Играта е стимулатор за напредване. Затова отнасяме играта към децата, тъй като те растат и се намират на етап на развитие. А тези, които престават да играят – вече не се развиват.

Всеки път, когато се определям в своето текущо състояние, проверявам го и рисувам пред себе си някаква картина, образ на бъдещето, в което бих искал да попадна, то преходът от едно състояние в друго се нарича игра. Тъй като аз играя на този бъдещ образ и искам да се намирам в него, да придобия такава форма.

В играта ние обикновено изобразяваме как можем да преуспеем, да спечелим, нещо да постигнем. Има външна игра – как да постигнем някои външни достижения и игра по-вътрешна, когато постигам изменение на самия себе си. Но и това и другото – са игра.

Във всяко нещо, което се развива винаги има желано състояние и действително, представа за бъдещата цел и стремеж към нея. Така става и на растително и на животинско ниво, а не само на човешко. В растението протича игра вътре в неговите клетки, животното играе само или с други животни, по същия начин действа и човек на нивото на неговата физиология.

А човек, който се нарича „Адам“ и желае да се уподоби на Твореца – играе именно на тази игра: как да стане подобен на Него. За това е нужно през цялото време да си представя тази форма: какво означава да бъде подобен на висшия, равен на Него, сливане, тъждественост по свойства – и да играе в тази група.

Това означава, че ние заедно трябва да си представяме такова състояние, когато във връзката между нас изобразяваме Твореца – вътре в нашия общ съсъд. И за това в него трябва да има пълно равенство, приятелство. Думата „другар“ (хавер) произлиза от думата „съединение“ (хибур), а съединение е възможно само между равни, при условие на взаимно отдаване и любов, в условие на поръчителство.

И нека ние да не сме съвсем такива, но ако играем с другарите на такива взаимоотношения, в нашата бъдеща форма, то през цялото време се стремим към това, че нашата връзка, нашето общо желание е придобило формата на взаимно отдаване. И в този миг, когато то получава тази форма на отдаване, ние ще почувстваме сякаш в него се запалва светлина, поради това, че най-накрая ние сме сключили нашата връзка! И тогава светлината се включва! Това е разкриването на Твореца.

И така всеки път ние я запалваме все повече и повече, въпреки всички пречки. Защото няма игри без препятствия.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 25.07.2011

[49206]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: