Първо, трябва да разберем, че творението е желание. Всъщност желанието е единственото средство, инструмент, на разположение на творението – то е орган на усещане, чувствен елемент, нещо, позволяващо му да почувства собственото си битие и да го разбере: „Защо съществувам? От къде идвам и посредством какво? Какво е животът? Какво е моето напълване и на къде отивам?”. Всичко това се проявява в желанието.

Творецът, Висшата светлина е сътворила просто една безформена точка, „нещо от нищото”, която трябва да развием, тъй като, по програмата на Твореца, творението трябва да се издигне до Неговата висота. Тази точка е цялото творение. Тя е противоположна на светлината и това свойство е достатъчно. Затова и се нарича точка.

По време на своето развитие точката трябва да изпита различни видове противостоене на светлината, изхождащи от самата светлина. Светлината проектира себе си върху тази точка и така създава в нея обратни форми.

Така е произлязла само една точка като „съществуваща от нищото”, а всички останали нейни свойства възникват като „съществуващи от съществуващото”, произхождащи от светлината. Тази точка се развива в свойства, които са проектирани от светлината и които са противоположни на нея. От своето противоположно състояние точката научава степените на подобие с Твореца, които може или не може да достигне. Така тя разкрива светлината.

Тази точка на желанието за получаване преминава дълго, грандиозно, многостранно, поетапно развитие. Ако Творецът е желанието да дава наслаждение, то творението, по необходимост, е желанието да получава наслаждение.

За да може творението да изрази себе си, то трябва да определи формата на своето желание да получава. Как става това? По пътя на цикличното развитие: всеки път желанието придобива своя форма, получава напълване в тази форма, след което напълването изчезва, оставяйки формата празна. Тогава творението решава как да я използва.

По-рано светлината е определяла условията за наслаждение на творението, а сега, напротив, творението получава наслаждение в даването на наслаждение на Отдаващия. Така творението обръща получаването в отдаване.

По този начин светлината създава желанието и неговата форма – тя напълва желанието. По-късно творението разбира, че трябва да остане празно, да бъде лишено от светлината. Творението не може да го понесе – срамът го спира. Тогава то поисква сила от самата светлина, за да се избави от нея. Светлината, която пробужда усещането на срам в него, се съгласява и дава сила на творението. Тогава творението изисква вътрешни промени и съединение от светлината и така то се предвижва напред.

Дори ако всичко идва от висшата сила, от силата на светлината, то се отнася до желанието за получаване, но заедно с това, творението започва да решава какво иска и да „прехваща инициативата”. Затова периодът на развитие започва от чувството на срам и надолу се „записва на сметката” на творението.

От урок по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 25.05.2011

[43981]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →