Въпрос: В какво се състои принципът на взаимното поръчителство и къде е това място на равновесие, за което говорите.

Отговор: Взаимното поръчителство е принцип, който действа на всичките нива на неживата, растителната и животинска природа, и трябва да я осъществява също така и на човешка – във връзката между нас.

Изследвайки природата, ние виждаме, че всичките и части са свързани помежду си с правилото, наричано поръчителство. Ако едната и част не се погрижи за другата, организмът няма да живее. Всичко се намира във взаимно съединение, във взаимна връзка, в обмяната на вещества и информация.

Както в нашето тяло – сърце, бели дробове, бъбреци, всичките му органи работят за целия организъм. Нито един орган не работи сам за себе си, а заради другите и взема от общия организъм толкова, колкото му е необходимо, за да работи цялото тяло. Освен това, нищо не му трябва за себе си.

Т.е. доколкото получавам калории, информации, получавам и някакви си способности? – Само за да извлека всичко от себе си, всичко, на което съм способен да дам на организма в особена присъща на мен форма, и да му дам това, от което се нуждае. Всичко, което влиза в мен, се умножава по моите способности да служа на цялото тяло – и аз давам това от себе си. За себе си не оставям нищо, всичко използвам за изпълняването на моята мисия за цялата система.

Но каква е моята полза от това? След като всички ние съществуваме на такова ниво, в пълна хармония, в съвършена интегрална форма – всеки от нас се удостоява да принадлежи към по-високо стъпало, към съвършено друго ниво на съществуване. Тогава ние достигаме такова състояние, че не просто пребиваваме вътре в биологичното белтъчно тяло, а също усещаме чувства и разум от човешкото стъпало.

Защо? При животните тялото работи инстинктивно, в равновесие с природата, понеже на неживото, растителното и животинско ниво всичко действа във взаимна връзка. Но ако човек влиза в същата тази картина на неживата, растителна и животинска природа, също в такава хармонична интегрална форма – но го прави против своето желание, с помощта на изяснявания, изследвания, опити, самопознание. Той издига себе си на интегрално ниво, а издига също и разума си и чувствата си. И тогава той наблюдава цялата тази система отгоре, доколкото я постига. Тъй като без нейното постижение той не може да съществува като интегрална част заедно с останалите хора.

Тогава аз излизам извън себе си, навън – и започвам да усещам самата тази система. Аз не се възприемам отделно от другите, а възприемам всички заедно и това вече е висшата система, наричана ”Адам” – Човекоподобен на всеобхващащата природа. Тогава ние се издигаме на това стъпало, не всеки сам за себе си, а всички заедно, в нашата обща система. Ние виждаме доколко сме свързани заедно и разкриваме ново измерение, наречено ”Човек”. А днес все още не сме достигнали стъпалото човек, тъй като все още ни управлява егото, заложено в нас от природата, и затова ние се смятаме животни. Днес още не можем да се наречем хора, понеже откъде ще се вземе в нас нещо свое? Ние съществуваме инстинктивно и действаме вътре в себе си, вътре в нашето желание за наслаждаване.

Но когато вървим срещу своето желание и изграждаме взаимни връзки, поръчителство, тогава се издигаме на нивото на интегралната система на всеобхватната Природа, а днес ние действаме на по-ниско ниво от нея.

От беседата за новата книга, 11.07.2011

[48805]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация | Add Comment →