Има много просто правило. Ако егоисти с големи желания се обединяват в група, във взаимно поръчителство и  мислят един за друг, тогава всеки от тях ще усеща сигурност и автоматично престава да мисли за себе си.

Това е заложено в природата на нещата и се случва от само себе си. Човекът повече не се притеснява за себе си и сякаш лети в небесата, освободен от личните си грижи. Ако другите наистина мислят за него в затворена интегрална система, той престава да мисли за себе си. Нещо повече, в този случай другарите го задължават да мисли за тях. Така обкръжението въздействат на човека и като резултат всички те пребивават във взаимно поръчителство – така трябва да изглежда съвършеното състояние.

Ако само един от тях изведнъж изгуби поръчителството, то страдат всички. Защото в съвършената система най-малкият дефект се отразява във всичките части като в холограмно изображение. Достатъчно е само един да се спъне и eто че всички усещат, че поръчителството започва да им липсва. Веднага при тях се появяват тревогите и проблемите, те се отклоняват от курса и усещат липса във всичко.

Затова на първо място по важост е групата да бъде голяма, както е казано: “В многочислеността на народа е величието на царя”. В това е смисълът на определението “600 хиляди души”. А на второ място– групата трябва да бъде пълноценна и да се грижи за поръчителството. Ако другарите се грижат само за това, да царува между тях законът за поръчителството, то всичко останало се случва от само себе си, благодарение на силата на групата, сила, присъща на това ниво на поръчителството. Такава сила се нарича “сгула”: от духовното стъпало, на което са се издигнали другарите, нейното въздействие достига материалното стъпало. Защото поръчителството вече представлява духовност, взаимно отдаване, изход от самия себе си към общата система.

По този начин другарите постигат тази обща извънтелесна система – постигат Твореца, намиращ се между тях. Взаимовръзката, която те постигат, се нарича “Малхут” и в съответствие с нея те все по-силно се обединяват един с друг, все повече постигат Твореца.

Тук е уместно да се зададе въпрос: накъде още може? Нали поръчителството като определение е на сто процента? Така е, то винаги достига пълен обем, но всеки път на нова дълбочина на желанието. Човекът разкрива все нови пластове в собствената си природа и анулира тази природа, за да се присъедини към взаимното поръчителство чрез желанието си. Ето защо неговият съсъд от една страна става  “по-плътен”, а от друга страна – по-чист, благодарение на екрана и на единството.

Като резултат всеки път според новата дълбочина на желанието в неговия съсъд се разкрива нова светлина и Творецът се проявява все повече и повече. Благодарение на това всички другари се напълват, достигат своето духовно състояние, все повече и повече се изключват от материалното, което отстъпва все по-далече на втори план, и така достигат края на поправянето.

От урока по статията ”Поръчителство”, 14.04.2011

[48242]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment →