В Малхут на света на Безкрайността, в творението, което е създал Твореца, има различни желания, разпределящи се по петте нива на дълбочина на авиюта. По-нататък тези нива се проявяват в петте свята, в петте парцуфим на всеки свят и в петте сфирот на всеки парцуф.

И затова в един парцуф на Малхут на Безкрайността има десет сфирот ХаБаД – ХаГаТ – НеХИ, подразделящи се в зависимост от своята близост с Кетер или Малхут, или съгласно своята отдалеченост от една от тях.

С други думи те се градуират по линия. В термините за постигане на свойството отдаване тези сфирот на Малхут на Безкрайността помежду си се намират в линейно съотношение. Те са по-близо до получаващото желание на Малхут или до отдаващото желание на Кетер.

Като следствие, желанията на Малхут стоят на различни места в общата последователност на поправянето. Тъй като поправянето винаги започва от лекото към трудното. Отначало поправяме леките елементи, а след това те ни помагат за поправянето на по-тежките елементи.

Онези детайли на Малхут на Безкрайността, които идват при поправката първи, се наричат “Исраел”, което означава: ”Направо към Твореца” (яшар Ел). Те си имат съответно насоченост, тенденция, те са сякаш прозрачни, тъй като другите желания имат по-голяма дълбочина.

Казано иначе, отначало в Малхут на Безкрайността се проявяват елементи, отнасящи се към частта ХаБаД, след това  – елементи на ХаГаТ и чак тогава – елементите на НеХИ. Както знаем, елементите на ХаБаД и ХаГаТ се наричат ”праотци” и ”синове” и се отнасят към Галгалта ве Ейнаим, до хазе (гърди). ХаБаД е Рош (глава), а ХаГаТ е главата на тялото. Е, а самото тяло е ТаНХИ.

В различните периоди се пробуждат различни души. Първите се наричат ”праотци” – това е Авраам, Ицхак и Яков. Души, поправящи се в периода на влизане в Египет и изхода от него, се наричат ”синове”. По време на египетското изгнание умира Яков. С други думи, приключено е със стъпалото на Яков и е извършен преход между етапите.

Етапът ”синове” е завършен по времето на разрушаването на Първия и Втория храм, когато потомците на праотците са паднали на стъпалото ”народите на света” и се слели с тях. Това смесване е станало по времето на четирите изгнания, но основно при последното изгнание.

Сега, при неговия завършек, може да се пристъпи към поправяне на стъпалото НеХИ – завършека на общия парцуф на Малхут на Безкрайността. Понеже към това време е приключило включването към нея на частите ХаБаД – ХаГаТ, осъществено посредством разбиването. Днес се намираме точно в края на това включване и в началото на поправянето на НеХИ – частта, завършваща всичките стъпала. Нашите поправки също така текат бавно, в съответствие с дебелината на стъпалото, на което се намираме. Необходими са ни многобройни средства, за да се поправим.

Праотците са имали друга методика, те се поправяли дори без да работят с ”Тора и заповедите”, защото се намирали на нивото на коренното развитие на желанието. За тях е било достатъчно да отменят себе си, докато ”Тора и заповедите” е работа с получаващото желание и с привличане на светлината, възвръщаща ни към Източника. По нататък, синовете получили методиката ”Тора и заповедите” – все още на базата на праотците. За разлика от тях, ние днес сме откъснати от всичко това и пристъпяме към реализацията на голямото егоистично желание.

Обаче и на нашето стъпало ТаНХИМ, в завършека на общия парцуф, който се разделя на три части от по 2000 години, както ни обяснява Баал а-Сулам в предисловието към книгата “Зоар”, дори тук има разделяне на нещата на ХаБаД – ХаГаТ – НеХИМ. И НеХИ на свой ред също се разделя на три части, в които се запазва същият ред на поправяне от лекото към трудното.

И затова когато съсъдите (желанията) излизат от разбиването и пристъпват към поправяне, те започват от онези души, които се стремят към духовното. Те се наричат ”Исраел”. Понеже в изгнание всички са отделени от светлината и затова онези от общността, които първи се пробуждат и разкриват Твореца, се нарича ”Исраел”. Те образуват група, която трябва да поведе след себе си останалите хора (човечеството).

Тази група на дадения етап се явява групата на ”праотците” в НеХИ. Праотците са действали за благото на обществото, Авраам е искал да осъществи поправянето на цял Древен Вавилон – ето така трябва и ние да действаме, разбирайки каква отговорност ни е възложена.

От урока по статията ”Поръчителство”, 19.07.2011

[48612]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →