Обикновено ние правим много разпространена грешка като си мислим, че трябва да разкрием самия Творец. Ние чакаме „Кога най-после ще се разкрие Той?!”. Сякаш най-важното нещо е Той да се появи.

Но това никога няма да се случи. Това, което трябва да се появи, е точно съкращението, желанието ни да Го скрием от нашето желание за наслаждение, от нашето разбиране, за да имаме възможност да работим с Него само при условие, че Му даваме наслаждение в замяна.

Тогава скриването, стремежът за истинско отдаване, наречен „лишма”, става нашият съсъд. Вътре в това скриване ние ще можем да изградим образа на Даващия и да разберем какво е отдаване. Защото ние ще се стремим само към отдаване, без никаква друга одежда на наслаждение в нашите желания, и по този начин ще започнем наистина да постигаме какво означава духовно.

Всеки човек би искал да разкрие Твореца в дълбината на изгнанието. Но проблемът е как да помолим единствено за Неговото скриване, докато ние сме в изгнание, как самите ние да запазим скриването и да го издигнем. Всички нива на издигане са отделени едно от друго чрез това, доколко ние желаем и можем да се сдържаме, да се удържим от разкриване и да се разкрием само заради отдаване.

И вътре в това отношение към висшия, нашето желание да Го скрием, ние изграждаме Неговия образ. Величието на Твореца, което се ражда в нас чрез това скриване, ни позволява да Го оценим  и да започнем да усещаме Неговата форма. Тоест формата на Твореца се определя от формата на важността, която можем да Му придадем.

Това обяснение не е просто за разбиране, но то непосредствено говори за връзката между творението и Твореца в духовния свят…

От урок по статия от книгата „Шамати”, 21.07.2011

[48823]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment →