Въпрос: Участвайки в Седмицата на книгата, аз наблюдавах интересно явление: човек минава покрай щанда с книгите, вижда книгата „Разкриването на Зоар” и неговата реакция показва, че той е чакал този момент цял живот. Той гледа книгата, без да смее да я вземе в ръцете си, тогава той отминава и после пак се връща при нея. Очевидно е, че има вътрешна борба.

Много хора се колебаят да купят тази книга, изпитвайки страх пред нея, въпреки че подсъзнателно нещо им казва, че истината е скрита в нея. Те дори си тръгват с болка, че не са взели книгата със себе си. Как ще обясните този страх?

Отговор: Това е един от проблемите, с който трябва да се справяме, и да помогнем на хората да преодолеят този страх. Това е поправяне. Никой не е виновен, както е казано: „Отиди при Майстора, който ме е направил”.

Ние съществуваме в егоистичната природа, която трябва да усеща отричане, страх, отхвърляне на това, което трябва да ни доведе до поправяне. Това се облича в някакъв вид страх от книгата и резултатите от четенето и, сякаш това може да ни навреди. По същество, това е подготовка за поправяне.

Този страх се надига не защото на хората им е казано за забраната да докосват книгата. Нищо не се случва без причина. Обратно, нашият егоизъм, нашето желание да се наслаждаваме ни е подготвило по такъв начин, че стоим настрана от поправяне.

Няма избор: ще трябва да работим върху това, да го обясним и да положим усилия за него. Но във всеки случай, не обвинявайте никого. Никой не е направил това нарочно. Самата природа на нашето его, на нашето желание за наслаждаване ни кара да сме против всичко, свързано с поправянето, принуждавайки ни да стоим възможно най-далеч от него.

Струва си да изучим това поведение. Модерен млад човек, който не се тревожи за нищо, изведнъж усеща необясним страх пред „Зоар”. Това е природа. Дори и ако не е чувал нищо за тази книга, той разкрива в себе си някакви първобитни, средновековни предразсъдъци, сякаш той вече не е модерен човек.

От урок по книгата „Зоар”, 22.06.2011

[46122]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Разпространение на методиката | Add Comment →