Не трябва да се страхуваме от разкриването на злото! Защо е нужно да се връщаш всеки ден към една и съща молитва, за да стане това навик? И даже има такава заповед, но как е възможно да се изисква това от човек, ако молитвата (молба за поправяне) се ражда в сърцето и изцяло зависи от желанието, от усещането?

Работата е там, че човек е длъжен да се приучи да работи ”в тъмнина”. Когато при теб дойде тъмнината, осъзнаването на злото, усещането за низостта на самия себе си, обкръжението, Твореца, всички средства за достижението Му, всичко това губи ценност и ти се оказваш захвърлен изцяло без сили, без и най-малкото усещане за важността на пътя.

Но заедно с това, у теб трябва да живее усещането, че цялото това падение е голямата подготовка към следващото състояние. И благодарение на такова отегчено сърце, ти ще можеш да направиш нови разяснения в новото егоистично желание, което се е разкрило в теб.

А след това ще дойде светлината и в тази светлина ти ще видиш в това непоправено желание, в което сега усещаш ненавист, безпомощност, безсилие, новите свойства – отдаването, любовта и напредъка.

И затова е необходима такава голяма работа за приучване към молитвата, за да може имено в такива тежки състояния, в които в началото дори не знаеш как да се откъснеш и да се пробудиш, – за сметка на навиците и опита, да съумееш да се обърнеш с молитва и да приложиш най-голямото и хубаво усилие. Така ще можеш да напреднеш, работейки в тъмнина, както е казано в Песента на песните ”на нощното ложе”.

Затова молитвата трябва да се повтаря по всяко време, подготвяйки човека за главната молитва на ”Съдният ден”. Тези дни се наричат страшни, ”дни на трепет”, но човек трябва да им се радва! Това са дни на радост. Ще постъпиш неправилно, ако плачеш в такива дни.

Действително, сърцето трябва да се разбие, но трябва да приемем това с радост, като разкриване на злото. Както е казано: ”Аз създадох злото начало и Тора в добавка за неговото поправяне”. И, ако човек е уверен, че има средство за да поправи разкриващото се зло, то той се радва на разкриването му. За него тези дни на трепет стават особени, като празничен период, подготовка за голям празник!

За това е необходимо да се готвим за тези дни на трепет като в самите дни – това е подготовка за съсъда, за Началото на Годината и Съдния ден. И, ако човек е направил правилната подготовка, организирал е поддръжката на обкръжението, защото всички молитви са общи и се нуждаят от неговата поддръжка, то той много бързо и на всякакво ниво ще изяснява своето зло и ще се радва на всеки етап, който е минал по пътя.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 14.07.2011

[48 122]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →