Въпрос: Защо е толкова принципиално да няма никаква връзка между моите действия и възнаграждението?

Отговор: Иначе ти няма да можеш да достигнеш отдаване и да излезеш извън своята природа! Ти трябва да търсиш възнаграждението над своята природа, над нея, и да се изграждаш да отдаваш заради самото отдаване (хафец хесед) , без да очакваш никаква компенсация за своя егоизъм.

Необходимо е да се остане в безкористно отдаване, в чиста Бина, над всякакви действия. Независимо, че вътре в тях и вътре в материала, от който ги изграждаш, ти все още очакваш възнаграждение. Та нали това е съвършено невъзможно, да извършваш някакви действия и да не очакваш за тях някаква награда.

И затова за сметка на обкръжението и използвайки всички условия, ние достигаме състояние, когато искаме от Твореца да ни даде Той такава способност – да не искаме за себе си награда. Аз не знам как Той ще направи това и какво е това! На мен не ми е известно как след това ще изпълнявам тези действия за отдаване – но искам!

Ние през цялото време изграждаме в себе си тази молба: от нулевото до последното, четвърто ниво – на всеки етап, при всяка проверка. Така напредваме, докато не достигнем до истинското изискване, което накрая разкрива в нас това свойство. И от този момент започваме да разбираме какво е това да бъдеш в отдаване – че това е настоящото чудо…

От урока по статия от книгата” Шамати”, 27.07.2011

[49417]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →