Въпрос: Какво означава да се работи ”на тъмно”?

Отговор: Да се окажеш ”на тъмно” е, когато не можеш да станеш сутринта за урок, тъй като нямаш никаква мотивация и сила, да те тласка напред, никаква перспектива и надежда за бъдещето. Това пълно отчаяние и безсилие, загуба на интерес за каквото и да било.

Нашето желание е нашето гориво. Ако има желание, ако то се разкрива, то ние ще искаме да го реализираме. А ако желанието не се разкрива, то ти се превръщаш в мъртво тяло.

До такава степен, че днес виждаме по света, че ако новото желание не се разкрие на много хора, то те няма да разберат за какво живеят, и ще са готови да се самоубиват с наркотици и антидепресанти. Всичко това е следствие от недостиг на желание, тъй като то вече е достигнало своето насищане на това ниво, до което трябваше да се развием в този свят.

По-нататък няма накъде, затова човек усеща, че в материалните придобивки вече няма смисъл. Казано е, колко му трябва на човек? Ти виждаш, че в случая всичко пропада и се отлага, и нямаш никаква увереност в утрешния ден за нищо. Дори Земното кълбо сякаш се движи към своя край. Всъщност човек винаги е имал някаква представа за вечността. Той винаги си е представял, че неговият живот е безкраен. Или той се е залъгвал с помощта на религиите, с някакви си вярвания, или просто в него е живяла някаква вътрешна инстинктивна вяра, че има още нещо и че с това животът не приключва.

Но сега всички тези кризи и разбивания дават пример, как всичко завършва. Едно завършва, друго, трето… Не остана нито образованието, нито културата, нито желанието за създаване на семейство и за раждането на деца, нито желание за печелене на пари, когато виждаш как се разпада всичко натрупано за един живот. От ден на ден нарастват отчаянието и безсилието, а също и неувереността и загубата на надежда за бъдещето.

И човек вижда в това пример, как пропада надеждата за вечност, която някъде се е таила в него – защото той не е животно, което не може да мисли. Той е човек и в него има такава точка, която се отнася към човешкото ниво – а тази точка е вечна. И затова той е имал някаква надежда, че съществува вечността и той ще продължи да живее!

Той се старае да не мисли за смъртта, не желае да пробужда в себе си такива мисли, тъй като това поражда такива въпроси, на които той няма отговор. С това, той само се лишава от спокойствие и равновесие. Но все пак някъде там, в неговото подсъзнание се е таило, че има вечност.

И изведнъж сега, той идва до извода, че всичко се руши. Цялото Земно кълбо е готово да се разцепи. И това пробужда в него въпрос: ”Че бъдеще, няма?! Всичко се разрушава? Всичко си има край? За какво живея?”

И тук той се предава и изпада в отчаяние, не виждайки смисъл да се движи и без достатъчна мотивация. И това е най-големия проблем на нашето време.

От урока от статия от книгата ”Шамати”, 14.07.2011

[48133]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →