Според замисъла на творението човекът трябва да се наслаждава от сливането с Твореца. Именно това е онова наслаждение, което Творецът, бидейки Добър и Творящ благо, е искал да даде на творението. А творението трябва да поиска да достигне това състояние и да се наслади. Т.е. трябва да получа наслаждение от дадено състояние, защото по този начин доставям удоволствие на Стопанина.

Това означава, че трябва да се прилепя към свойството отдаване, което Творецът ми разкрива, за да се превърне то в най-желаното и най-приятното за мен и да се влея в него до пълно изгубване на себе си. Но не в смисъла да изчезна, а че с цялата сила на желанието си съм попил в себе си свойството отдаване и се намирам в него. До степен, в която от първоначалното ми желание за наслаждение не е останало нищо, а цялата му мощ се е прехвърлила за укрепване на свойството отдаване, като с това увеличавам мощта й 620 пъти.

В това състояние Исраел (цялото ни желание, което се превръща в отдаване), Тора (цялата светлина на поправянето, любовта и напълването, идваща към нас от Твореца) и самият Творец се съединяват в едно.

Когато човек си представя това бъдещо състояние и си изяснява какво би му помогнало да го достигне, тези усилия се наричат “работа на Твореца”. И ако са правилни, то в края на краищата те ще доведат човека до молба, до молитва. Понеже той разбира, че ще стигне до това единство само ако получи свише силата на поправянето. “Свише” означава някъде отвън, от по-високо стъпало, от по-високо свойство.

А той винаги усеща себе си като “желание”, незапълненост (нуква), Малхут, която през цялото време моли и се стреми към сливане. Той разбира, че има сили само да разкрие истинското си състояние и да не се крие от него.

Цялата ни сила е в слабостта ни, т.е. да разберем, че ще победи не героят, който се сражава със свои сили, и не войската решава всичко, а нашата способност да се обърнем с молба към Твореца. И това наистина е велико събитие.

За нашия егоизъм това изглежда като признак на слабост, но то говори повече от всичко друго за висота и огромна сила – когато човек стига до молба и сълзи. Защото за да го направи, трябва да превъзмогне своето его, да го склони, правилно да разпредели приоритетите между отдаването и получаването! Той се намира под управлението на две сили: получаване и отдаване, и във взаимното им изясняване.

И след всички проверки той изяснява, че желанието за наслаждение няма никакви възможности да направи каквото и да е със самото себе си. И затова се решава на молба.

Герой наричаме човек с разбито сърце. И това свидетелства не за неговата слабост, а за осъзнаване на истинското му състояние, за дълбоко разбиране на целия баланс между силите в природата. Той се радва на това, че най-накрая му се е открила истината и че само след като надвие егоистическото си желание, над което започва да властва свойството отдаване, той ще дойде до заветното единство между човека Исраел и Твореца.

Според този признак винаги можем да проверяваме състоянието си и да си изясним дали сме се приближили до реализацията на целта или не. Финалната точка на нашата реализация е в достигането на молбата, в очакването на помощ при поправянето. В нас трябва да се възцари свойството отдаване и то да вземе надмощие над получаването, организирайки го така, че да го използваме напълно заради отдаването.

От урока по статията от книга “Шамати”, 28.07.2011

[49538]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →