Баал а-Сулам, „Даряването на Тора”: „Творението се развива, качвайки се по стъпалата и се издига по тях към висотите на величието, докато окончателно не унищожи в себе си всички искри на себелюбието.

И се възвеличават в него всички заповеди и всички негови движения – само заради отдаването. Дори насъщното, което получава, също се слива с намерението за отдаване. За това, мъдреците са казали: „Заповедите са дадени само, за да се изчисти с тях творението”.”

Посредством принципа за любовта към ближния като към себе си, ние стигаме до края на пътя – до сливането. Искаме или не, задължени сме да го постигнем. Свободният ни избор се състои в това да напредваме по-бързо, ако сме способни да се възползваме от обкръжението. В противен случай, природата ще ни подтиква, докато не ни принуди – и ние, все пак, ще поискаме да се движим по-бързо от нея.

Как напредваме? Благодарение на вътрешното развитие. Как става то? С помощта на „Тора и заповедите”, т.е. с методиката за поправяне, чрез която трябва да изчистим себе си. Разбира се, не става дума за външните действия на този свят. Баал а-Сулам посочва откъс от Гмара, за да можем точно да разберем: от нас се изисква именно вътрешно поправяне на нашите свойства. Това означава, че взаимоотношенията ни трябва да бъдат насочени изключително към отдаването на същата висота, на която е и Творецът.

Как да постигнем това? Поетапно. В началото, човек нищо не знае – като дете, което започва да расте. После, по малко започват да му обясняват и той постига все повече и повече. В крайна сметка, всичко зависи от обкръжението, от обясненията, от усилията, които полагат в неговото възпитание, и от собствените му усилия, когато се упражнява чрез поставените му задачи.

Всъщност, учат човека да се намира в обкръжение и правилно да го използва, съгласно принципа: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като добавка”. Човекът разкрива злото начало именно в обкръжението – друга възможност няма.

А освен това, за тази цел има нужда от Тора, в качеството й на „добавка”, т.е. светлината, връщаща към Източника. Защото, именно спрямо светлината, човекът усеща злото. Светлината проявява моите съсъди и от нея изисквам да ги поправи. А след това, същата светлина ще ги напълни.

Така поетапно, човекът стига до поправянето.

От урока по статията „Даряването на Тора”, 27.06.2011

[46610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →