В писмо N:1 на Баал а-Сулам е разказана притча за царя, който така харесал един негов роб, че поискал да го възвеличи и да го издигне над всички министри…

И затова поставил роба при вратите на вътрешните покои и заповяда на един министър, брилянтен в шутовското изкуство, да се преоблече като бунтовник, сякаш отива на война против царството.

Министърът направил това, по волята на царя и изкусно и с велика мъдрост се престорил, че воюва срещу царския двор. А робът придворен, с риск за живота си, спасил царя и воювал срещу този министър с удивително мъжество и огромна преданост, така че пред очите на всички се разкрила сърдечната му любов към царя.

Тук министърът свалил наряда си, и настанало голямо веселие, защото се убедили, че това е илюзия, а не действителност. И всеки детайл от тази страшна война предизвиквал неописуемо веселие и радост.

И втори път царят наредил на този министър да се облече в одеждите на грабител и убиец, и да поведе срещу него мнима война. Понеже знаел царят, че във втората битка на робът ще се разкрие чудесна мъдрост (хохма), така че той ще бъде достоен да стане главен министър.

И така робът намира ”мъдростта” (хохма) – от знанието в края, и ”любов” – от знанието в началото, и тогава ще се възнесе завинаги.

И наистина това е удивително зрелище- всички тези воини в изгнание, и осъзнавайки скритото добро вътре в тях, всички разбират, че всичко това са своеобразни гримаси и веселие, носещи само благо. Но как би могло да бъде иначе, няма никакъв начин да облекчиш тежестта и ужасът на войната.

В действителност ние не знаем, защо се налага да минем през всички тези страдания, проблеми, войни, обърквания, и срещу това, чрез изяснения, сполуки и неуспехи… Каква е ползата от всички тези страдания?

Но после, по този път постепенно ще осъзнаем, как да намерим това знание, мъдрост, сила, разбиране на общата система. Ние изучаваме действието на Твореца, извършени над нас, и в резултат Го постигаме и разбираме- както е казано: ”По твоите действия ще те постигнем”. Със силата на своето разбиране- ние ще започнем да го чувстваме.

Но при все това причината, поради която е било необходимо непременно по този път да достигнем до това, не ни е известна. И сега, когато все още се намираме на пътя на поправянето, ние не можем да я проумеем- само когато се издигнем по-високо от неговото ограничение към състояние на съвършенство. Тогава у нас ще се появят необходимите разум и усещания- средствата, позволяващи да се познае и да се оправдае този път.

Из урока по писмото на Баал а-Сулам, 26.06.2011

[46589]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →