Главното за нас е играта. Затова, четейки “Зоар”, трябва да играем ролите на великите кабалисти, да си представяме, че се намираме в същото състояние като авторите на книгата “Зоар”, които отначало разкриват отблъскване един от друг, достигащо до ненавист, а след това се обединяват помежду си.

Отначало те се ненавиждат и затова не усещат нищо освен животинското състояние – този свят. От такова голямо падение те започват да се издигат на духовното ниво на взаимно отдаване и поръчителство – и тогава връзката между тях става толкова силна, че разкриват това, което описват в “Зоар”.

Затова ние също трябва да се стараем, чувствайки отсъствието на връзка между нас, да достигнем толкова силно единство, че да разкрием написаното в “Зоар” – да достигнем стъпалото на авторите на тази книга. Ако те започват с ненавист, буквално желаейки да се убият един друг, то макар и да не сме достигнали толкова дълбоко осъзнаване на злото, но въпреки това, доколкото го разкрием и поправим – дотолкова ще постигнем поне частично разбиране за това, което са написали, ще се озовем на същото стъпало, което те са разкрили.

Въпрос: Как е свързана играта с привличането на обкръжаващата светлина?

Отговор: Играта е всичко. Това е единственото действие, което извършваме. Играта означава, че се стремя към това, което искам да постигна. В какво е разликата между играта и което и да е съзидателно действие в нашия свят –  нали с него ние също искаме да постигнем нещо? Така е. Но в играта ние не знаем точно какво да правим. В нея има елемент на късмет, свобода на волята, има нещо, което не мога да предвидя. Затова и се нарича игра.

В тази игра завися от другите, като че ли се намираме в истинско състояние и играем на нещо въображаемо. Но в крайна сметка това въображаемото се оказва истинско, когато го постигнем. Затова играта се нарича сериозна работа.

От урока по книгата „Зоар”, 25.07.2011

[49187]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →