Цялата ни душа е изградена от скрития – от това, че ние скриваме своето желание да се насладим по всякакъв начин. Първото скриване е просто съкращаване. А след това започвам да изследвам, какво съкращавам, в какво желание аз се правя на скромен и какво искам от себе си.

Всичко, което получавам, може да бъде само за отдаване, т.е. аз изграждам 4 нива на скриване: скриване на скриване на скриване… и така достигам все по-голямото величие на Твореца.

Но Неговата истинска висота ние никога няма да можем да разберем (може би някога в новата реалност след края на поправката). Засега тя се образува от това, доколко сме способни да възприемем вътрешно изградените от нас скрития.

Ние не можем да оценим нищо, което явно ни се открива – само скривайки Го от себе си. Когато човек ни се разкрива и ние започваме открито да получаваме от него, то преставаме да го величаем, тъй като всичко, което има той, сега го имам и аз. Той се е открил и се отнася към мен просто – и аз също се отнасям към него просто.

Цялата ценност се поражда от скриването. Но в духовното ние не играем ”политически игри”, а разкриваме себе си. И именно другите са длъжни да направят скриване, за да ни постигнат нас.

Например, учителят открива себе си за ученика и се доближава до него. А ученикът сам трябва да направи скриване спрямо него и само в такъв вид ще може да получи нещо. Иначе учителят ще му се струва простичък и той няма да може да попие неговата мъдрост.

Затова кабалистите са се държали винаги просто, а задължението на ученика е да направи  това скриване.

От урока по статия от книгата” Шамати”, 21.07.2011

[48826]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец, Учител и ученик | Add Comment →