Ние сме в реалност, в която сме се развивали стотици хиляди години. В началото сме били диваци, не знаейки за какво, как и защо – истински животни. Тогава сме започнали да сформираме човешки отношения един с друг, изградили сме общество и сме започнали развитието на технологиите.

И така, постепенно, чрез всички тези събития, ние разкриваме процес, който е бил целенасочен от самото начало. Нови аспекти на желание са били разкрити в човечеството, непрекъснато тласкащи ни към нов обрат в своето развитие, за да напълним себе си. Но веднъж достигнали до определено състояние, до особено ниво на развитие, ние започваме да усещаме желания, които не могат да бъдат реализирани в този свят.

Човек изведнъж се замисля над неща, които не съществуват тук. Храна, секс, семейство, пари, почести и знания в различни вариации и комбинации – това е целият набор. Изглежда, че: какво друго е нужно? И въпреки това, в един слънчев ден в човека се зараждат нови въпроси: за неговия корен и за причината на битието. Изведнъж той забелязва, че всеки обект има своята причина, процес и резултат – начало, развитие и край. Видимо и аз не съм изключение?

Този въпрос вече не спада към животинското ниво, а към човека в нас. До неговото проявление съществата, имащи човешка форма, не са се питали за живота, или ако са го правили, те са били задоволени от различни методи на самоуспокоение. Ние вече говорим за човек, който иска да знае: „За какво съм аз, защо съм тук, от къде произлизам и на къде отивам?”. Как може той да получи отговори на тези въпроси?

Първо той трябва да разкрие същинския въпрос, защото това не е лесно. Всеки човек може да пита, но цялата същина тук е дълбочината на въпроса, неговата насоченост. В крайна сметка въпросът е съсъд, кли.

В резултат човек напълно се обърква. Освен това, по природа, ние се стремим към самоуспокоение, което постигаме посредством всевъзможно действия, обичаи и навици. Аз правя нещо и се чувствам добре. Така че нека да установим обичаи, които ще ни позволят да получим психологическа компенсация и напълване. Така ние успокояваме себе си, без да искаме да разкрием своя въпрос в неговата пълна дълбина и да го използваме, за  да се развием, да стигнем до самата истина. За нас не е важна истината, а успокоението.

Казано иначе, аз не се радвам за появата на този нов съсъд или ново желание в мен, което ме изпраща да търся нещо, принуждава ме да правя анализи и предизвиква вътрешно страдание. В идеалния случай, аз трябва да се наслаждавам от него, защото така се развивам, а развитието е по-важно от преходните усещания. Но за какво ми е нужно това, ако мога и без това да напълня себе си и да се успокоя? Това, което имам, ми е достатъчно.

А след това съм завладян от умора, досаждат ми жизнените трудности, надига се старостта и човек се съгласява с малкото, вместо с голямото.

Така нашият проблем и голямо препятствие лежи в издигането от обичайното ниво на развитие към духовното – човешкото ниво.

От урока по статията „Даряването на Тора”, 06.07.2011

[47352]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →