Въпрос: Ние имаме база за поправяне – въпросът за смисъла на живота. А каква база имат масите?

Отговор: Своят въпрос за смисъла на живота ние директно свързваме с недостига на единство. Защото в единството се проявява светлината, а след това трябва да се погрижим за нашето обединение. Оттук следва, че смисълът на живота за нас е да бъдем обединени помежду си.

А това, което се отнася за останалите, за тях смисълът на живота засега се състои в различни егоистични цели. И най-напред те трябва да разберат, че средството за достигането на тези цели е единството. Обединени, те получават каквото искат.

А по-късно, по пътя към това ще започнат да разбират, да осъзнават, че: ”Евтиното жилище е важно, но единството е по-важно”. И тогава ще достигнат поправяне.

Нашите обяснения започват с това, че трябва да се възползваме от единството като нужното средство, с което да устроим живота си. Оттук става ясно, че се говори за най-важния, най-добрия инструмент, с който разполагаме. На езика на кабала такова намерение се нарича „ло-лишма” – искаме да използваме силата на своето единство за егоистични цели.

А след това, започвайки да ценим единството, ние намираме във взаимната връзка помежду ни „добавена стойност”, която ни осигурява особен, с нищо несравним статут, небивало усещане. Така в единството се разкрива ”добавката”, изведнъж започва да ни харесва грижата един за друг, откриваме във взаимното отдаване и поръчителството неповторимо очарование.

Това наслаждение от взаимното отдаване е именно същото наслаждение, което Творецът изначално е пожелал да ни даде в замисъла на творението. Баал а-Сулам пише за това в книгата си „Ор баир”: целта на творението се състои в това, да наслади Неговите създания със светлината на взаимното отдаване между тях и Твореца.

От урока по статията “Мир”, 28.07.2011

[49557]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката | Add Comment →