Въпрос: Идеята за взаимодействие на две противоположности рядко е излизала от рамките на чисто философското изследване и културологическия дискурс… Вие наново я реанимирате, макар човечеството да е уморено от опитите да я реализира…

Отговор: (навярно въпросът е зададен от философ, затова ще преведа откъс от моята нова книга): Самата идея, че ходът на еволюцията се определя от взаимодействието на две противоположности се е появила отдавна. Достатъчно е да си спомним дуалната опозиция ин/ян в китайскта митология и философия, «война-любов» на Емпидокъл, противоборството на Доброто и Злото в авраамическата религия, диалектиката на Хегел.

В научния еволюционизъм от втората половина на ХIХ в. Г. Спенсър положи в основата на своята теория противостоянието на силите на диференциация и интеграция. Във всяка епоха тази универсална идея получаваше ново съдържание, нов смисъл – в зависимост от нивото на духовно развитие на човечеството.

Затова особено важен е фактът, че в съвременния еволюционизъм се появи теория за ко-еволюцията, съгласно която развитието на неживата и живата материя се определя от взаимодействието на две начала – «кооперативност» (коеволюция) и «конкуренция», при това основно значение се придава на първото начало, а не на второто.

Трябва да кажа, че ко-еволюционните процеси – взаимосвързано развитие на системите (или елементите на вътрешната система) с взаимни селективни изисквания, отдавна бяха проявени в биологията. Но те се смятаха за «периферни», второстепенни и се свеждаха само към различните видове отношения на симбиоза (паразитизъм, протокооперация, коменсализъм, мутуализъм и т.н.).

В последното десетилетие, понятието «коеволюция» излезе зад пределите на биологията, придоби много по-широко – по същество, философско съдържание и даде основа за формиране на нов научно-познавателски модел, който оказва забелижително влияние не само на естествено-научната, но и на хуманната мисъл. Този модел се включи в изучаване на процесите, протичащи на всички нива на организация на нежива и живата материя – от субатомно и молекулярно-генетично до обществения живот и коеволюционната идея.

Тази идея нанесе чувствителен удар по старите представи за конкуренцията, като главна движеща сила на еволюцията: коеволюционният подход разруши предишния образ на Природата като «война на всеки срещу всички», като безпощадна борба за съществуване.

Справедливостта изисква да напомним: Ч. Дарвин предупреждавал, че използва понятието «борба за съществуване» в широк и метафизичен смисъл, включвайки в това зависимостта на едно същество от друго.

Този принцип те разпространили и върху социалния живот: «Племе, състоящо се от множество членове, притежаващи висока степен на патриотизъм, вярност, послушание, смелост и симпатия, винаги готови да си помагат един на друг и да жертват себе си в името на общото благо, имат много по-голям шанс да победят другите племена и това ще бъде естествен отбор».

Въпреки това, в продължение на много време думите «борба за съществуване» се разбирали буквално, което намерило краен израз в социал-дарвенизма, твърдящ: побеждава по-силния. И фактът, че ролята на коеволюционните процеси, на кооперирането се осъзнават именно сега, е повече от знаменателен.

Това е показател за важни трансформации в съзнанието на съвременния човек, в системата на неговите ценности: конкуренцията дори и да не отстъпва място на идеалите за сътрудничество, взаимопомощ, солидарност, то във всеки случай заема забелижими позиции и вече не се възприема като основен закон на Природата, оправдаващ егозентризма във всяка една негова проява.

Неслучайно привържениците на теорията за ко-еволюцията считат, че нейното разпространение не може да преустрои взаимоотношенията на човека и природата и дори създават цивилизация от нов тип, основана на сътрудничеството, ненасилието, кооперирането и диалога.

[46976]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →