Нашата цел е да стигнем до сливане. За да постигнем тази цел, поправяме своето егоистично желание на алтруистично. В нашето желание е отпечатано получаването, а ние го превръщаме в отдаване.

Чрез какво? Изключително чрез отношенията. Нищо не се променя, освен това допълнение в отношенията: искаме в нас да се разкрие, да се облече, да ни напълни формата на Даващия. Ето, това е всичко.

Не е важно какво е желанието ми, не е важно какво се случва в него – важно е, в него да поискам да се чувствам даващ, за да могат желанието и намерението да бъдат насочени от мен навън, към отдаване. Именно в това се състои желаната промяна.

По такъв начин, съсъдът и светлината остават непроменени, а се променя именно моето отношение: какво искам от двамата.

По пътя, човекът прави „допълнения”: осъзнава злото в състоянието получаване, после налага съкращаване върху получаването на светлината, върху получаващото свойство в себе си, поставя екран, не желаейки нищо да получава и оставайки в състоянието хафец хесед, за да може само да отдава заради отдаване, както е казано: „Не прави на другия онова, което е ненавистно за теб”. По този начин, човекът става „неутрален” – не използва получаващото си желание, независимо от това колко расте и се пробужда в него.

В резултат, желанието се проявява напълно, но човекът не желае да го прилага заради получаване – и тогава превръща предишната форма в отдаване. Сега е готов да получи, за да може по този начин да отдаде на Даващия.

В крайна сметка, всичко това е работата на творението с двете дадености, които му изпраща Творецът: с получаващото желание и светлината, с напълването. Оттук е и името – вътрешна работа. Тя, цялата се състои в поправянето, благодарение на което използваме желанието и напълването по друг начин – в духовна форма.

От урока по статията „Свобода на волята”, 08.07.2011

[47538]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →