Въпрос: Как да не се залъгваш, че се придвижваш към целта, а реално да оцениш своя напредък?

Отговор: Не е във възможностите ти да оцениш реално своя напредък, ако нямаш на разположение никакво средство за измерването му. Докато все още не се намираш в духовния свят, не можеш да разбереш с какво разполагаш. Нима едно дете разбира дали си играе с играчки или всичко това е наистина?

А възрастният, който работи в някакво голяма фирма, в научна лаборатория или в огромна социална система и се чувства велик, значим, че прави нещо сериозно, не осъзнава, че се намира на мъничка планета някъде в края на неголяма галактика, загубена във Вселената. Всеки усеща мястото си според степента си.

Въпросът е в това, как в рамките на нашето духовно стъпало да получим порция светлина, според която да можем да се проверим. Нека това бъде една не абсолютна оценка, каквато би била спрямо крайното, напълно поправено състояние (такава не може да се направи преди края на поправянето), но ние ще се придвижим постепенно към нея по «дясната» и «лявата» линия. И ориентирайки се по тези впечатления  «ляво» и «дясно», ще можем правилно да се уравновесим в средната линия.

От урок по статия на Рабаш, 28.04.2011

[46789]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →