Въпрос: Как да се обърнем към света с послание за поръчителство? С какво можем да заинтересуваме, да развълнуваме човека?

Отговор: Ние не можем да призоваваме човек към поръчителство. Тъй като трябва да му покажем някаква изгода, да демонстрираме какво той ще получи от това.

Рекламите ми обещават море от наслаждения: „Купувай, ти просто не знаеш какво щастие преминава покрай теб“. Може ли в този стил да рекламираме поръчителство? Ако не, то по-добре да не говорим за него.

И затова ни е нужно да подготвим правилно обяснение – такова, след което човек не ще се удържи да седи в дома си и ще хукне към указания адрес. Да имаш какво да кажеш означава, че си струва да започнеш разговор. А ние засега сме неспособни на това и затова се учим.

Днес ние няма с какво да привлечем света към поръчителство. Той изначално не чувства необходимост от това. Тъй като поръчителството не е храна, не е секс или семейство, не е пари, власт или знание. Как да го облечем в обичайните одежди и да обещаем нещо познато, понятно? Към хората трябва да се обръщаме съобразно с техните желания – или да се готвим много сериозно, но все пак да чакаме позив от тяхна страна.

Още малко криза, още малко проблеми и съобразно тях, на фона на възникналите потребности ние ще можем да говорим с хората. И обратно, няма как да достигнем до човека, докато нашето предложение не отговори на неговото желание.

Рекламата се обръща към тези желания, които са заложени в нас изначално, тя изкусно се добира до тях и приема формата, която съответства на даденото наслаждение. Но в какво наслаждение може да се облече поръчителството и единството?

Тъй като „униформата“ трябва да бъде такава, че човек да може да разгледа изгодата: „Аз ще имам повече храна, повече секс, повече семейна топлина, повече поддръжка, почести, ще придобия сила, образование, пари…“ А ако ли не, остава само абстрактната идея: „Момчета, дайте да заживеем дружно“.

Ние трябва да търсим подход към човека,  да се учим на такова обръщение, което ще му покаже: това си струва.

Каква изгода ми носи поръчителството и обединението? Днес ние можем да говорим, че то ще позволи да се установи равновесие с природата, да се справим с екологичните проблеми, с нашествието на медузите, със слънчевата активност, с безработицата.

Но трябва да отправяме посланието си ясно, кратко и в проста форма, без философски паралели между поръчителството и цената на сиренето. В очите на човека те трябва да бъдат ясно свързани помежду си: „Встъпваш в поръчителство – и ще имаш по десет кутии сирене на ден. Ако не встъпиш – няма да можеш да си купиш и една.“

Ето до каква степен обясненията ни трябва да бъдат ясни и очевидни.

От урок по статията “Даряването на Тора”, 12.07.2011

[47916]

Filed under: Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката | Add Comment →