Поправянето на света започва с обединяване в група и разкриването на силата на отдаване между нас. А след това тази група поправя целия свят, който вече е готов за обединяване с нея, готов е да се приобщи към нейното послание. Така напредваме към края на поправянето, към нашата пълна реализация.

Благодарение на какво започваме да усещаме, да разбираме, да съзнаваме, че поправката е необходима? Въз основа на какво правим такъв извод? Съгласно коя наука, от какви експериментални данни?

Самият живот вече илюстрира тази необходимост, той нагледно демонстрира, че се намираме в интегрален свят, всичките му части са взаимосвързани. Но ние сме свързани с ненавистта и със съмнително положителни дела. Такива са отношенията – това е тя кризата, разгръщаща се между хората, сред които цари изолираност и егоизъм. Всичките ни връзки са обхванати от кризата и затова животът ни става все по-тежък, ние все повече страдаме от отсъствието на целта.

От тук се вижда, че се приближаваме към някакво осъзнаване и от видяното трябва да се предприеме нещо.

А след това постепенно откриваме, че сме безсилни пред света. Нищо не можем да поправим във външното общество, окончателно сме скъсали с природата, разрушавайки я до такава степен, че над нея надвисна голяма заплаха. Всъщност, остава ни само да се поправим.

Ако ние се поправяме заради обединението, то по всяка вероятност нашият живот ще стане по-добър и безопасен. По такъв начин науката и горчивият опит създават за нас основа и ни позволяват да осъзнаем от първи допир, че си струва да се поправим.

Външният свят вече в определена степен е съгласен с наличието на глобалната криза и с необходимостта от поетапно обединение между нас. Да допуснем, че хората виждат, че сме задължени, че сме принудени да се обединим. Но как?

Пред тях се изправя знакът на въпроса, който има много голямо значение. Та нали ако масите вникнат в това, ако видят, че няма какво повече да се направи, те ще завикат за помощ, за спасение. За това е казано: ”И застенаха синовете Исраелеви от работа”. И независимо, че масите – това не са ”синовете Исраелеви”, те не са устремени направо към Твореца – независимо от това, те са готови. Така народът излиза от Египет. Кой може да види и да разбере общата картина освен няколкото лидери?

Пред очите ни човечеството постепенно се търкаля към това състояние. Има достатъчно факти, свидетелстващи за това, и те могат да ни поддържат по пътя ни.

От урока по статията ”Мир”, 27.07.2011

[49743]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →