Цялото човечество е поставено пред избор. Ние напредваме в егоизма, докато той не ни затвори в една интегрална система, при пълната зависимост на един от друг. И затова днешният свят стана глобален – тоест връзката между нас стана обща и взаимна и ние нищо не можем да направим, за да я заобиколим.

И затова губим способността да управляваме един такъв свят. Тъй като той става подобен на висшата система и тези две системи съществуват паралелно една на друга. Едната: системата на нашите твърди взаимни връзки – като Малхут на света Ацилут или света на Безкрайността, който се намира във вече поправено бъдещо състояние. И втората система – нашето текущо състояние, където ние сме егоисти и противостоим един на друг.

Ако бяхме просто самотни егоисти, всеки би чувствал големи неприятности и проблеми, но бихме знаели какво да правим.

Който и да е от нас вече не може да се справи с проблемите в живота си и кризата се разразява във всичко: от частното – семейството, работата, криза със самите себе си – до глобалната криза на обществото, културата, образованието, дори екологията, тоест в обкръжаващата ни природа.

Кризата ще се разкрие във всичко – и вътре в човека, и извън него. А той не знае как да се справи с нея, защото се налага затворената, интегрална система. И сега ние оставаме без избор – ще се наложи под въздействие на страданията да се намери такава връзка между нас, която да е подобна на висшата система, за да може тези два свята: висшия и този свят – да достигнат до съответствие един на друг, докато не се съединят изцяло в един.

Сега ние сами установяваме границата, до която искаме да се придвижим съответствено. Но в тази степен, в която ние не искаме да се придвижим – това наше „несъгласие“ ще се връща към нас като бумеранг във вид на страдания. Да допуснем, съгласно програмата на творението, този брояч, който показва как се е разлюляло махалото на развитието, аз трябва да се намирам вече на някаква степен, на „10 см“ да се приближа към духовното.

И целият свят трябва да се придвижи – макар че в него има различни хора: едни разбират по-добре, други по-зле, а трети изобщо нищо не чувстват. Тъй като цялата природа се състои от различни нива: неживо, растително, животинско и човешко – същото това делене съществува и в човека.

Но целият свят с цялата своя маса трябва сега да направи крачка напред. И ако не я направим, то тази разлика, делта – недостатъкът от нашето придвижване се усеща вътре в нас със знак минус – като страдания. Но те, независимо от това, ни придвижват.

Тоест ти няма да успееш да избягаш от тази работа. Двигателят продължава да се върти и ако ти все едно не желаеш да работиш, то вместо „-1“ получаваш „-2“ степен, след това „-3“ и така, докато не достигнеш към такива страдания, че няма да можеш повече да се инатиш.

Всяко упорство си има предел, ние в действителност сме доста чувствителни към наслажденията и болката, тъй като нашият материал е желанието за наслаждение. Затова можете да не се съмнявате, че светът в крайна сметка напредва.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 29.07.2011

[49751]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment →