Тъй като по начало нямаме стремеж към отдаване и трябва да го сглобим, формираме, да го организираме сами,  за тази цел ни е дадена работата в група – с други хора, които така да се каже, се намират пред нас – като „помощ от противоположната страна”.

И всъщност, аз работя не с някакви хора, желания, които ми се струват чужди – а над своето отношение към тях. Защото трябва да се науча да се отнасям към тях като към самия себе си.

И виждайки обратните отношения – отхвърляне, ненавист, отдалечаване, но от другата страна, вместо това трябва да постигна привличане, любов близост – се издигам над животинското стъпало – на стъпалото на Твореца.

Защото съществуват само два типа отношения: отношение на получаване и отношение на отдаване, които са противоположни едно на друго. И затова, само по отношението си към ближния мога да проверя себе си и да се постарая да изградя, да формирам в себе си потребност да се приближа към него, потребност от любов – над цялата ненавист и отхвърляне, които ми се разкриват по отношение на другите.

Разкриването на злото става само в отношението към ближния. И това вече е сериозно обучение, което е възможно при условие, че искам да се приближа към него, използвайки за тази цел всичките си сили и възможности. Именно тогава откривам, че се движа в абсолютно противоположната посока – отдалечавайки се, отблъсквайки и ненавиждайки.

Именно тези свойства наричам „зло начало”, тъй като разбирам, че съединяването, сближаването, връзката, любовта – това е „доброто начало”, свойството на Твореца (ако ми се открие).

Всичко се изяснява в отношението към ближния. И затова, този свят е устроен така, че в него има много други хора. Ако започна да разглеждам целия свят и всички намиращи се в него – човечеството, неживата, растителната, животинската природа, своя живот, отношенията с хората: купуването и продаването, в семейството, с роднините и чуждите хора, близки и далечни – да разглеждам всичко като средство за постигане на свойството отдаване – това значи правилно да използвам този свят.

Тогава ще мога да кажа, че всички са ми дадени, за да ми служат и помагат, а аз – да служа на Създателя. Целият свят е създаден заради мен.

Ако човек се съгласи, че свише целият свят е изграден правилно и всичко е организирано така, че точно да му подхожда и да му помогне да се въоръжи със стремеж, да положи усилия, за да може с тяхна помощ да придобие желание за отдаване над желанието за наслаждение, създадено от Твореца, тогава той ще успее.

Законът: „Положил е усилия и е намерил” или „Не вярвай, че е положил усилия и не е намерил” – говори за това, че всичко вече се намира пред теб, всичко е дадено, а останалото зависи само от теб!

От урока по статия от книгата „Шамати”, 12.07.2011

[47899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →