Всичко, което се изисква от нас, това е да се прилепим към Твореца. Затова всичко, случващо се с нас, е устроено така, за да ни задължи още сега, докато още не се намираме в свойството на отдаване, да се обърнем към Него, да почувстваме необходимостта Му.

Човек живее съвършено омотан и объркан в този живот. И цялата тази обърканост и жизнените проблеми, целият неин ред и безпорядък, постепенно го придвижват към такова състояние, когато той вижда, че в този живот не е способен нищо да овладее. Не е способен да го почувства и разбере, за какво е той, защо и къде е коренът му? И тогава усеща, че трябва да намери корена на живота – това, което удържа този живот – да Го разкрие и познае.

Или страданията, или любопитството, или даже точката в сърцето, криеща се вътре в него и страдаща без сливането с висшия, но нещо постепенно довежда човека до разбиране, че той повече не може да твърди, че сам управлява живота си, като пълновластен фараон, който казва: ”Кой е Творецът, че да го слушам? Тук аз съм главният властител!”

Така мисли егото ни, докато не получи такива удари, благодарение на които разбира, че Творецът е праведник, а аз съм престъпник. И тогава човекът разбира, че е задължен да разкрие Твореца.

Но даже, когато застава на този път и прави по него първите си крачки, попада в групата и започва да изучава кабала, то минава още много време, докато започне да разбира, че се намира в напълно детерминирана и затворена система, където всичко вече е предопределено от по-рано.

Тя не предполага никакви случайности и свободни движения на нито една нейна част: нежива, растителна, животинска или човешка, а всичко в нея съществува съобразно съвършен закон, придвижващ цялото творение до такова състояние, от което всички негови елементи достигат сливане с неговия висш корен.

Това сливане се реализира от човека, висшият елемент на тази система, който включва в себе си всички предишни стъпала. Но не за сметка на това, че е направил всичко със собствени сили! Той трябва само да помоли Твореца, за да изпълни Той всички действия.

От урока по статията от книгата ”Шамати”, 27.07.2011

[49430]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →