Въпрос: Да предположим, че искам да си купя луксозна кола, която е два пъти по-скъпа от нормалната. Как вредя на останалите хора чрез това?

Отговор: Ние сме в глобална, интегрална и лимитирана система на Природата, която е взаимосвързана в една „сфера“, от която не можеш да излезеш. Задължен си да си в тази сфера и да си свързан с останалите по точно определен начин.

Затова, ако си купиш кола, която е два пъти по-скъпа, ставаш канцерогенна клетка, защото в този случай не купуваш, за да водиш нормален живот и да служиш на другите, а за да „отхапеш още една хапка“. Колкото повече „потребяваш“, отколкото ти е необходимо, толкова повече се превръщаш в злокачествен тумор.

Общият организъм е създаден съвършен: всеки човек в него трябва да получава необходимото и във всичко останало да мисли само за другите. Вместо това си получил от тялото последните сили, които са се полагали на други. Нашата сфера е ограничена, сложен ѝ е предел. Има определена светлина и определен съсъд, и всичко е балансирано.Творецът е дал желанието и неговото напълване. Защо така, изведнъж потребяваш повече, отколкото ти се полага?

Всички желания са свързани в едно. Светлината ги напълва и им дава живот в единна форма. Но изведъж ти „дърпаш одеалото към себе си“, искайки повече. В резултат, твоята прекомерна консумация винаги ще бъде за сметка на някой друг.

Днес това ни се показва ясно: един милиард човека в света са на границата на гладната смърт. В същото време земните ресурси са на изчерпване. Скоро ще ги изчерпим и „ще останем на сухо”. С цялото ни потребителско производство ще стигнем до края. И какво по-нататък?

Затова, ако искаш да постигнеш, по неволя, живот в границите на неща от основна необходимост – така ще стане. Всичко е крайно, ограничено и изчерпваемо. Във всичко има край и той се приближава.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 22.06.2011

[46157]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →